Глобално проучване установява какво е общественото доверие в учените

Ваня Милева Последна промяна на 21 January 2025 в 00:00 11484 0

изследовател

Кредит Unsplash/CC0 Public Domain
Въпреки че доверието в науката като цяло остава високо, дори малък спад в доверието от страна на малцинство може да повлияе на начина, по който научните доказателства се използват при формирането на политики.

Ново международно проучване на общественото доверие в науката, проведено в 68 държави, установява, че повечето хора имат доверие на учените и смятат, че те трябва да участват по-активно в обществото и в изготвянето на политики. Освен това мнозинството от участниците в проучването смятат, че учените трябва да участват по-активно в обществото и в изготвянето на политики.

България е включена, а резултатите за нашата страна се приближават към средните.

Публикувано в Nature Human Behaviour, това изследване е проведено от TISP - консорциум, базиран в Харвардския университет, ръководен от д-р Виктория Колоня (Viktoria Cologna), Харвардски университет, RTH Цюрих, и д-р Нилс Меде (Niels Mede), Цюрихски университет, в който участват 241 изследователи от 169 институции от цял свят, включително Университета в Бат.

Проучването, което включва 71 922 респонденти предоставя най-големия глобален набор от данни за доверието в учените след пандемията COVID-19.

Основни изводи

Широко разпространено доверие: В 68 държави проучването установява, че мнозинството от обществеността има относително високо доверие в учените (средно ниво на доверие = 3,62 по скала от 1 = много ниско доверие до 5 = много високо доверие). Мнозинството също така възприема учените като квалифицирани (78%), честни (57%) и загрижени за благосъстоянието на хората (56%).

За България стоността е 3.45%, малко под средната.

Претеглени средни стойности за доверие в учените в страни и региони (1 = много ниско, 3 = нито високо, нито ниско, 5 = много високо). Кредит: Trust in scientists and their role in society across 68 countries, Nature Human Behaviour (2025). DOI: 10.1038/s41562-024-02090-5

Желание за ангажираност на учените: Голямо мнозинство (83%) са съгласни, че учените трябва да комуникират науката с обществеността. Само малка част (23%) смятат, че учените не трябва активно да се застъпват за конкретни политики. 52% смятат, че учените трябва да участват по-активно в процеса на формиране на политики.

Глобални класации

Най-голямо доверие: Египет е начело на списъка, следван от Индия, Нигерия, Кения и Австралия.
Най-малко доверие: На дъното на класацията се нарежда Албания (68 място), следвана от Казахстан (67 място), Боливия (66 място), Русия (65 място) и Етиопия (64 място).

За България стоността е 3.45%, малко под средната. Непосредствено преди нас са Швейцария, Сърбия, Германия, а след нас - Чрхия, Южна Корея, Франция

"Доверието в учените е по-високо сред жените, по-възрастните хора и хората с по-високо образование", отбелязва д-р Елеонора Алабрезе (Eleonora Alabrese), икономист от Университета в Бат.

„Интересно е, че консервативната политическа ориентация е свързана с по-ниско доверие в науката в Северна Америка и някои части на Европа. Тази закономерност обаче не се запазва в световен мащаб, което предполага, че политическото ръководство може да оказва влияние върху тези нагласи в различните региони.“

"Резултатите ни показват, че повечето хора в повечето страни имат относително високо доверие в учените и искат те да играят активна роля в обществото и при изготвянето на политиките", заявява водещият изследовател, д-р Виктория Колоня от Харвардския университет и ETH Цюрих

Вторият ръководител на изследването, д-р Нилс Джи Меде от Университета в Цюрих, споделя: "Изследването е най-изчерпателната снимка след пандемията на доверието в учените, обществените очаквания за тяхното участие в обществото и в правенето на политики и обществените възгледи за приоритетите в научните изследвания."

Предизвикателства

Констатациите подчертават и някои области, които будят безпокойство. В световен мащаб по-малко от половината от анкетираните (42 %) вярват, че учените обръщат внимание на мнението на другите. Констатациите показват също, че много хора в много страни смятат, че приоритетите на науката не винаги съвпадат добре с техните собствени приоритети. Участниците отдават висок приоритет на научните изследвания, посветени на подобряването на общественото здраве, решаването на енергийните проблеми и намаляването на бедността.

Изследванията, свързани с развитието на отбранителни и военни технологии, са с по-нисък приоритет. Всъщност участниците изрично смятат, че науката дава по-голям приоритет на развитието на отбранителните и военните технологии, отколкото биха желали.

Препоръки

Консорциумът от учени препоръчва на учените да приемат тези резултати сериозно и да намерят начини да бъдат по-възприемчиви към обратна връзка и отворени за диалог с обществеността, да обмислят начини в западните страни да достигнат до консервативните групи и в пълнота да обмислят ролята си в определянето на приоритети, съобразени с обществените ценности.

"Въпреки че доверието в науката като цяло остава високо, дори малък спад в доверието от страна на малцинство може да повлияе на начина, по който научните доказателства се използват при формирането на политики. Тези констатации са от решаващо значение за учените и политиците, които работят за поддържане на общественото доверие в науката", отбелязва д-р Елеонора Алабрезе.

Справка: Trust in scientists and their role in society across 68 countries, Nature Human Behaviour (2025). DOI: 10.1038/s41562-024-02090-5

Източник: Global study finds strong public trust in scientists, University of Bath

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !