Нова поредица от радиовъглеродни датировки е получена за археологическия обект Козарника, пещера в Западна Стара планина, на територията на община Димово, област Видин.
Изследователите заключават, че е възможно анатомично съвременните хора да са достигнали тази пещера преди около 50 хиляди години.
Те съобщават това на годишната среща на Европейското общество за изследване на човешката еволюция.
Стратиграфия на пещера Козарника. Отляво на снимката е най-младият (горен) слой, отдясно е най-старият (отдолу) Maryam Heydari et al. / Quaternary Science Reviews, 2022 г
Изследванията през последните години показват, че първите хора от съвременен анатомичен тип изглежда са достигнали Европа преди повече от 45 хиляди години. Археолозите откриват най-ранните доказателства за това във френската пещера Мандрен, където откриват зъб и каменни артефакти, за които се смята, че са свързани с Хомо сапиенс, живял преди около 54 хиляди години.
Но ако учените са прави и мястото Мандрен наистина е било посетено от Хомо сапиенс по това време, то това най-вероятно се дължи на първия опит за изследване на нови земи, обитавани от неандерталци, последван от доста дълга пауза.
Така находките от българската пещера Бачо Киро показаха, че хора от съвременен анатомичен тип за първи път са дошли на това място преди около 46 хиляди години, а преди повече от 45.8 хиляди години те вече са достигнали източната част на съвременна Германия, където техните останки и артефакти са намерени в пещерата Илзенхьоле.
Местоположение на пещерата Козарника и някои други археологически обекти в района. Кредит: Maryam Heydari et al. / Quaternary Science Reviews, 2022 г
На годишната среща на Европейското общество за изследване на човешката еволюция, която се проведе миналата седмица в Загреб, Хърватия, група учени от Австрия, България, Великобритания, САЩ и Франция, водени от Том Хайхъм (Tom Higham) от Университета на Виена съобщава за много ранни дати, получени за друг европейски обект от каменната ера.
Изследователите са получили 37 нови радиовъглеродни дати за българското място Козарника, пещера, разположена в северните склонове на Балкана. Дългосрочните разкопки на това място показват, че различни видове хора многократно са посещавали пещерата от епохата на долния палеолит (преди около 700 хиляди години).
Този път учените фокусират вниманието си върху слой 6/7, за който се предполага, че съдържа много ранни следи от съвременни хора. Изследователите анализират животински кости, артефакти и човешки останки от мястото и установяват, че Хомо Сапиенс вероятно е посещавал пещерата многократно между 50 000 и 26 000 години. За слой 6/7 те получавати датировки, които попадат в интервала между 48.5 и 44.1 хиляди години. Байесовото моделиране обаче показва, че този слой вероятно е започнал да се формира преди приблизително 49 960 години.
Според учените откритията предполагат, че вероятно Хомо Сапиенс и неандерталците са посещавали последователно тази пещера по време на формирането на слой 6/7. Освен това най-новите неандерталски следи от това място датират отпреди между 43.1 и 41.2 хиляди години.
Справка: Maryam Heydari, Guillaume Guérin, Nikolay Sirakov, Philippe Fernandez, Catherine Ferrier, Aleta Guadelli, Jean-Claude Leblanc, Stanimira Taneva, Svoboda Sirakova, Jean-Luc Guadelli, The last 30,000 to 700,000 years ago: Unravelling the timing of human settlement for the Palaeolithic site of Kozarnika, Quaternary Science Reviews, Volume 291, 2022, 107645, ISSN 0277-3791, https://doi.org/10.1016/j.quascirev.2022.107645.
(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0277379122002761)
Още по темата
Човекът
Хомо сапиенс е имал лъкове и стрели по времето на неандерталците. Това не му е помогнало
Човекът
Първите в Европа Хомо сапиенс от пещерата Бачо Киро са с ново по-точно датиране
Човекът
Генетичен анализ на древни човешки останки от българска пещера преобръща историята на миграциите от Африка
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари