Според ново проучване Homo sapiens, достигнали Европа може би са въвели лъковете и стрелите на този континент. Най-ранните известни доказателства за тези оръжия в Европа са открити в Южна Франция и датират отпреди 54 000 години. Това е с 9 000 години повече от предишния рекорд и показва, че тази важна технология съвпада с появата на първите съвременни хора в Западна Европа, но странно - било е необходимо много дълго време, за да се наложи.

Откритието поставя под въпрос дали някои технологични продукти от тази епоха са дело на неандерталците, както се смяташе досега, или на нашите по-преки предци.

Изследователите проучват малки триъгълни каменни остриета и други артефакти, открити в скално убежище в Южна Франция, наречено Грот Мандрен (Grotte Mandrin). Мигриращият H. sapiens вероятно е пренесъл техниките за стрелба с лък от Африка в Европа, съобщават археологът Лор Мес (Laure Metz) от Университета Екс-Марсилия във Франция и колегите ѝ в Science Advances.

Сега една още по-значима находка от същата пещера показва, че тези първи хора, пристигнали в района, може би са имали забележително технологично предимство при справянето с условията на ледниковия период.

На мястото не са открити лъкове. Дървени предмети като лъкове трудно се запазват. Най-старите непокътнати лъкове, открити в северноевропейски блата, датират отпреди около 11 000 години, посочва Мес.

Предишни открития на каменни и костни върхове показват, че ловът с лък и стрела е възникнал в Африка преди около 80 000-60 000 години. А намереният по-рано фосилизиран зъб показва, че H. sapiens е бил във френската пещера още преди 56 800 години, доста преди изчезването на неандерталците преди около 40 000 години и много по-рано, отколкото изследователите са смятали, че H. sapiens е достигнал Европа за първи път.

Няма доказателства, че неандерталците, които вече са присъствали в Европа по това време, са стреляли със стрели по плячка. Не е ясно и дали стрелбата с лък е дала някакви съществени ловни предимства на H. sapiens в сравнение с копията, които са били забивани или хвърляни от неандерталците.

_{Експериментите сочат, че малкият размер на древните каменни върхове, открити във Франция, илюстриран от този образец, ги прави подходящи за лов само когато са използвани като върхове на стрели, изстреляни от лъкове. Кредит: Laure Metz, Ludovic Slimak}

Мес и съавторите ѝ съобщават, че пласт Е, където е намерен зъба, е предоставил на палеонтолозите 2267 каменни инструмента и други останки, три четвърти от които са остриета или други остри върхове.

В статията се съобщава, че остриетата попадат в две различни категории - едната е с дължина 30-60 мм, а другата - 10-30 мм. Двете са изработени чрез различни процеси, като малките, известни като наноостриета, са произведени чрез това, което авторите описват като "люспи, получени при изработването на по-големите остриета"

Сред 852 каменни артефакта, открити в седиментен слой от H. sapiens в Грот Мандрен, датиран отпреди около 54 000 години, 196 триъгълни каменни остриета показват износване от "ударни действия", т.е. като оръжия, които са били забивани или промушвани. При други 15 каменни остриета са били използвани за рязане на месо или кожи, което, както знаем, е било обичайно за човечеството и неговите предци отдавна.

_{Горе: 1 до 4 Наноостриета от пласт Е в Грот Мандрен, използвани като върхове на стрели. В долната част: Сравнение между острие и наноострие. Мащабът е 1 евроцент. Кредит: Laure Metz, Ludovic Slimak}

Авторите стигат до заключението, че по-големите остриета може да са били използвани като върхове на копия, но наноостриетата са били прикрепени към стрели.

Въпреки че са изработени от кремък, сред известните оръжия наноостриетата най-много приличат на отровните върхове за стрели от Южна Африка. Екипът също така успява да възпроизведе наноостриетата от кремък и успешно да изстреля имитациите от лъкове.

_{Д-р Лор Мес прави експериментални изстрели с лък и стрели, снабдени със светещи остриета от неронов тип. Кредит: Ludovic Slimak}

_{Д-р Лор Мес демонстрира практичността на стрели, изработени с реплики на кремъци, открити в Грот Мандрен.  Кредит: Ludovic Slimak}

Въпреки че има доказателства за използването на лъкове и стрели в Африка отпреди цели 70 000 години,  находките се смятат за донякъде за объркващи. Грот Мандрен предлага по-ясен пример за редовна употреба.

Въпреки това находката повдига някои въпроси. Защо, ако ранните съвременни хора са пристигнали в района преди 54 000 години, носейки този усъвършенстван инструмент за лов, след това са изчезнали, а неандерталците са установили отново господството си по тези места за 10-12 хилядолетия?

Нормално е да се предположи, че един голям технологичен напредък или ще бъде копиран от местните жители, за което няма никакви признаци, или ще доведе до установяването на доминирането на нашите предци нашественици. Освен това, ако способността да се убива дивеч от разстояние е била недостатъчна, за да позволи на съвременните хора да завладеят региона по онова време, какво се е променило, когато те са се завърнали хиляди години по-късно? Ако пещерата Грот Мандрен крие отговорите, тя все още не ги е разкрила.

Справка:

L. Metz, J.E. Lewis and L. Slimak. Bow-and-arrow technology of the first modern humans in Europe 54,000 years ago at Mandrin, France. Science Advances. Published February 22, 2023. doi: 10.1126/sciadv.add4675.

M. Lombard. Reconsidering the origins of Old World spear thrower-and-dart technology. Quaternary Science Reviews. Vol. 293, October 1, 2022, 107677. doi: 10.1016/quascirev.2022.107677.

Източници:

Homo sapiens may have brought archery to Europe about 54,000 years ago, Science News

Earliest Evidence Of European Bows And Arrows Coincides With Excursion Into Neanderthal Territory, IFLScience

Още по темата

16/02/2023

Човекът

Първите в Европа Хомо сапиенс от пещерата Бачо Киро са с ново по-точно датиране

13/01/2023

Човекът

Непозната досега група хора в праисторически Сибир е открита чрез ДНК анализ

06/01/2023

Човекът

"Точките" от пещерни рисунки на 20 000 години са най-ранната писменост, твърди спорно проучване

08/09/2022

Човекът

Най-старото доказателство за хирургична ампутация е на 31 000 години