От вярата, че Земята е плоска, до недоверието за кацането на Луната, теориите на конспирацията - алтернативни обяснения за събитията, които отхвърлят добре доказани обяснения в полза на неправдоподобни, нелогични или фантастични тайни заговори - стават по-популярни, особено по време на криза.
Изследване от миналата година показа, че 70% от българите смятат, че поне една конспиративна теория е вярна.
Защо някои хора вярват в теории на конспирацията?
Скорошни изследвания на психолози от Университета на Стафордшир и Университета на Бирмингам, публикувани в Journal of Social Issues, се опитват да отговорят на този вековен въпрос.
Те идентифицират злобата като ключов фактор, който е в основата на вярата в конспиративни теории.
Желанието за реванш
Когато хората се чувстват в конкурентно неизгодно положение, когато често се чувстват несигурни, застрашени или подценени, проявяват злобни психологически мотиви, обяснява водещият автор на изследването д-р Дейвид Гордън (David Gordon) от университета в Стафордшир.
Теориите на конспирацията могат да служат като начин за хората да задоволят желанието си за "реванш", мотивирани от ненвист, "чрез отхвърляне на експертно мнение и научен консенсус", отбелязва експертът.
Когато хората нямат научни познания, те може да се почувстват в неравностойно положение, защото не разбират сложните явления толкова добре, колкото експертите. Вместо да приемат този свой недостатък, някои хора отхвърлят напълно научния консенсус, твърдейки, че учените са в заговор или че крият "истината". Това отхвърляне може да създаде усещане, че притежават специална информация, обръщайки баланса на силите.
По същия начин, когато хората се чувстват политически безсилни, теориите на конспирацията им позволяват да отхвърлят легитимността на мощни институции. Като гледат на учени, правителства или корпорации като на злонамерени заговорници, вярващите в конспирациите могат да обяснят своето неравностойно положение, като същевременно ненавиждат тези, които възприемат като по-могъщи.
Предишни изследвания са идентифициралиа три основни мотивации зад конспиративните вярвания: разбиране на света, чувство за сигурност и поддържане на положителна представа за себе си.
Това ново проучване показва, че злобата може да обедини тези мотиви, показвайки, че всички те са прояви на реакция на усещането за неравностойно положение.
Резултати от проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“ от 2018 г.
Методика на изследването
Проведени са три проучвания с участници от Обединеното кралство, наети чрез Prolific, включващи 1000 участници. Изследването се опитва да разбере как злопаметността взаимодейства с три установени мотивации за конспиративното мислене: необходимост от разбиране на света (епистемични мотиви), нужда от сигурност (екзистенциални мотиви) и нужда от социална значимост (социални мотиви).
Проучвания 1 и 2 използват въпросници, измерващи злоба, конспиративни убеждения и психологически фактори като чувство за заплаха, политическа безпомощност и усещане за несигурност. Статистическите анализи изследват дали злобата действа като мост между тези фактори и конспиративните вярвания.
Проучване 3 се опитва експериментално да предизвика злоба, като кара участниците да отговорят на сценарий за замяна в приятелски кръг. Въпреки това, само някои участници показаха повишена злоба.
Резултатите
Проучването установява, че злобата е важен предиктор на конспиративни вярвания във всички проучвания и тя опосредства връзката между вярата в конспиративни теории и трите установени мотива.
Анализите показват, че злобата свързва психологическите фактори с конспиративните вярвания, което представлява 16-80% от всички връзки. В Проучване 3 участниците, които са написали наистина злобни отговори, показват по-високи нива на злоба, които са свързани с по-силни конспиративни вярвания. Най-силна връзка се появява между злоба, несигурност и конспиративни вярвания.
Д-р Меган Бърни (Megan Birney), съавтор от университета в Бирмингам, подчертава:
"Ние не предполагаме, че хората съзнателно избират да бъдат злобни, вярвайки и разпространявайки теории на конспирацията. Обратното, нашите открития показват, че усещането за неравностойно положение в тези три области могат да провокират злоба като психологическа реакция, която прави хората по-възприемчиви да вярват в теории на конспирацията."
Протест на теоретици на конспирацията в Берлин 17 юни 2020 г. Кредит: Wikimedia Commons
Според изследването най-силната връзка е между вяра, злоба и несигурност. Изследователите смятат, че последното може да бъде компенсирано от ефективна научна комуникация и медийна грамотност около сложни теми, насочени към противодействие на дезинформацията.
Какво означава това за обществото
Резултатите имат и по-широко значение. Ако злобата играе роля в конспиративните вярвания и отричането на науката , справянето с тези проблеми изисква повече от просто предоставяне на точна информация. Това означава справяне със скритите чувства на неравностойно положение.
Резултатите предполагат, че усилията за борба с вярата в теориите на конспирацията не трябва да се съсредоточават единствено върху противодействието на дезинформацията, но също така да се насочат срещу социалните и политически условия, които стимулират усещането на неудовлетвореност, незначителност и несигурност.
"Ако разбираме конспиративните убеждения като проява на злоба – реакция на реално или предполагаемо социално и икономическо неравностойно положение – тогава справянето с дезинформацията е неделимо от справянето с по-широки обществени проблеми като финансова несигурност и неравенство", добавя д-р Гордън.
Това изследване може да промени начина, по който гледаме на теоретиците на конспирацията, от това да ги виждаме като просто ирационални, към разбирането, че някои може да реагират на реално социално напрежение. Проблемът не е само в индивидуалната психология, но и в по-широки въпроси като неравенство, лишаване от права и сложна научна информация, която е трудна за разбиране от неспециалисти.
Справка: David S. Gordon et al, Spite and Science‐Denial: Exploring the Role of Spitefulness in Conspiracy Ideation and COVID‐19 Conspiracy Beliefs, Journal of Social Issues (2025). DOI: 10.1111/josi.12662
Източник: Spitefulness linked to belief in conspiracy theories, Staffordshire University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Древните араби са използвали психоактивно растение преди 2700 години
dolivo
Китай инсталира прекъсвачи в слънчеви панели, продавани на Запад
dapeev
Учени предлагат край на притеснителната сингулярност на черните дупки
Бешката
Трогателна среща в Москва на командирите на Союз и Аполо 40 години след скачването