Истинските стимули на глобалната миграция: 20-годишен анализ развенчава общоприетия модел

Ваня Милева Последна промяна на 09 ноември 2023 в 00:00 2703 0

Група мигранти.

Кредит Wikimedia Commons/2031166praveenarajeev

Група мигранти.

Според ново проучване, в което е използван подробен двадесетгодишен набор от данни, социално-икономическите фактори надделяват над изменението на климата при оказването на влияние върху моделите на глобална миграция.

Новото изследване показва, че социално-икономическите фактори играят по-голяма роля от климата.

Изследване установява, че социално-икономическите условия, а не климатичните фактори, са основният фактор за глобалната миграция. Използвайки нов набор от данни с висока детайлност, изследването показва, че моделите на миграция са сложни и се различават значително в рамките на отделните държави, което поставя под въпрос общоприетите схващания за миграцията и изменението на климата.

Въпреки че обществените дискусии често се фокусират върху климатичните промени, които карат хората да емигрират, ново изследване, публикувано в Nature Human Behaviour, показва, че моделите на нетна миграция по света всъщност са по-силно свързани със социално-икономически фактори. Проучването предоставя и нов набор от данни с висока резолюция за нетната миграция през последните две десетилетия, които да послужат за изготвяне на политики и за по-нататъшни изследвания.

"Нашите констатации всъщност не съвпадат с повтаряната от обществеността версия за миграцията, предизвикана от климата", обяснява Венла Нива (Venla Niva), постдокторант в университета Аалто, която е водещ автор на изследването. "Когато разгледаме различните фактори заедно, анализът показва, че факторите на човешкото развитие са по-важни фактори от климата."

Обществените фактори надделяват над климатичните съображения

Изследователската група, която включва учени от Университета Аалто, Международния институт за приложен системен анализ и Университета в Болоня, публикува подобно изследване миналата година, обхващащо периода 1990-2000 г. Новият анализ обхваща последните две десетилетия, 2000-2019 г. Подготвеният от тях набор от данни с висока степен на прецизност дава възможност да се отговори на въпроси, които не могат да бъдат разгледани с по-груби данни, като например средни стойности за страната.

"Имаше реална нужда от подобен набор от данни, но той не съществуваше. Затова решихме да го направим сами", разказва Венла Нива. Новият набор от данни е достъпен свободно и може лесно да бъде разгледан чрез онлайн интерактивна карта.

Карта на нетната миграция

Карта, показваща нетната миграция (регистрираните промени в населението минус естествения прираст), като със синьо са отбелязани областите с положителна нетна миграция, а с червено - отрицателната нетна миграция. Кредит: Matti Kummu / Aalto University

Екипът комбинира раждаемостта и смъртността с общия ръст на населението, за да оцени нетната миграция. Ролята на социално-икономическите и климатичните условия е включена чрез индекса на човешкото развитие (ИЧР) и климатични фактори.

Започвайки с поднационални коефициенти на смъртност и раждаемост и мащабирайки ги до 10 км резолюция, изследователите създават набор от данни за нетната миграция с безпрецедентна резолюция. Това дава възможност да се разглеждат въпроси, на които не може да се отговори с помощта на национални обобщаващи данни.

"Климатичните фактори не следват административните граници, така че подобни данни са необходими, ако се иска да се изследват тези модели", обяснява Венла Нива.

Социалните фактори са оценени по отношение на доходи, образование в години, очаквана продължителност на живота, ефективност на правителството. Факторите на околната среда са измерени чрез природни опасности, рискове, свързани с водата, недостиг на производство на храна и суша.

Данните, използвани в проучването, са от 1990 г. до 2000 г., най-новият период, за който има информация от 178 страни по света, както с високи, така и с ниски доходи, на ниво на подробно проучване: 10 км на 10 км единици.

Нетна отрицателна миграция

Картата показва най-важните и най-малко важните променливи в модела на всяка страна - колкото по-висока е важността, толкова по-добра е променливата при обяснение на нетната отрицателна миграция във всяка страна.

Доходът е най-важният фактор във Финландия и Етиопия, докато в САЩ и Южна Африка образованието обяснява по-голямата част от вариациите в рамките на страната за нетната отрицателна миграция.

Класиране по важност на факторите за нетна отрицателна миграция. Кредит: Venla Niva/Aalto University

Нетна положителна миграция

В райони като САЩ и Етиопия, където входящата миграция надвишава миграцията навън, здравето е най-важният фактор, докато във Финландия и Южна Африка доходът е характеристиката, която най-добре обяснява нетната положителна миграция.

В световен мащаб от променливите на околната среда рискът от суша е най-важната променлива. В Етиопия две променливи на околната среда са класирани в първите три фактора по отношение на нетната положителна миграция: риск от суша и риск от вода.

Класиране по важност на факторите за нетна положителна миграция. Изображение: Venla Niva/Aalto University

Изследователите откриват високи нива на емиграция в региони, които са в средата на скалата както по отношение на ИЧР, така и по отношение на неблагоприятни фактори на околната среда, като например райони в Централна Америка, Североизточна Бразилия, Централна Африка и Югоизточна Азия.

"Не са най-бедните от бедните, които бягат от екологични бедствия или промени в околната среда. Миграцията е метод за адаптация, използван от хората, които имат възможност да се придвижват", посочва Венла Нива.

По същата причина в районите с висок ИЧР се наблюдава положителна нетна миграция независимо от климатичното им състояние. Например регионите на Арабския полуостров, Северна Америка, Австралия и Северното Средиземноморие са нетни приемници въпреки засушаването си.

"Лицата, вземащи решения, трябва да обърнат внимание на това. Вместо да се съсредоточаваме единствено върху затварянето на граници и борбата с миграцията, трябва да работим за подкрепа и предоставяне на възможности на хората в страни с неблагоприятни икономически условия. Това би помогнало да се намалят факторите, които принуждават хората да мигрират в търсене на по-добри възможности", заявява Мати Куму (Matti Kummu), доцент по глобални проблеми на водата и храните в Аалто и старши автор на проучването.

Извадка от интерактивната карта за Европа за периода 2000-2019 г. България има нетна отрицателна миграция от -0.7 на 1000 жители за този период. Кредит: Matti Kummu / Aalto University

Извадка от интерактивната карта за Европа за периода 2000-2019 г. по области. Кредит: Matti Kummu / Aalto University

Картата дава възможност и за съставяне на графики за тенденциите в раждаемостта, смъртността, нетната миграция и промяната в популацията. Кредит: Matti Kummu / Aalto University

Изводи от данните за България: Основен фактор за намаляването на населението на България, противно на общоприетите заблуди, не е ниската раждаемост - тя всъщност се увеличава малко, смъртността също рязко спада, не е дори нетната отрицателна миграция, която се приближава до нулата, а комбинация от тези фактори.

Средните стойности за страната прикриват местните модели

Детайлността на новия набор от данни разкрива сложността на миграционните модели, която се скрива, когато се използват национални данни.

"Във Франция и Италия например има наистина интересни разлики между севера и юга, а в Испания има разлика между изтока и запада. Има толкова много модели, които националните експерти биха могли да разгледат, като, разбира се, причините за тях може да са различни за всяка страна", посочва Мати Куму.

Неочаквани закономерности се проявяват и при миграцията между градовете и селата.

"Съществува много разпространено мнение, че градските райони привличат хората от селските райони, но това не е така навсякъде. Например, има много места, например в Европа, където е вярно обратното", отбелязва Мати Куму.

Миграцията от градовете към селските райони е очевидна и в някои части на Индонезия, Конго, Венецуела и Пакистан, а когато се анализира на ниво общности, картината става още по-сложна.

"Като цяло миграцията е по-сложна, отколкото хората са склонни да мислят", казва Венла Нива. "Нашите констатации допринасят за обсъждането на това къде и как се случва миграцията - всъщност тя не е евроцентрично явление, защото повечето миграция се случва в други части на света."

"Вече сме споделили данните с други изследователи и например с Международната организация по миграция към ООН", споделя Куму. "Направихме и интерактивна карта, за да могат хората сами да изследват тези модели."

Справка: “World’s human migration patterns in 2000–2019 unveiled by high-resolution data” by Venla Niva, Alexander Horton, Vili Virkki, Matias Heino, Maria Kosonen, Marko Kallio, Pekka Kinnunen, Guy J. Abel, Raya Muttarak, Maija Taka, Olli Varis and Matti Kummu, 7 September 2023, Nature Human BehaviourDOI: 10.1038/s41562-023-01689-4

Източник: 

The Real Drivers of Global Migration: A Twenty-Year Analysis Debunks Common Narrative, Aalto University

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !