Къде се е появила най-важната пшеница за човечеството?

Ваня Милева Последна промяна на 30 April 2026 в 00:00 5640 0

Отпечатък от пшеничен клас в неолитна кална тухла от Грузия

Кредит David Lordkipanidze
Отпечатък от пшеничен клас в неолитна кална тухла от Грузия

Точният произход на хлебната пшеница (Triticum aestivum) все още е загадка, но изследователи смятат, че се доближават до източника на един от най-важните хранителни продукти в света. Използвайки генетични изследвания и древни растителни останки, международен екип учени е стеснил местоположението и времевата линия до неолита (преди около 8000 години) в Грузия, в Южен Кавказ. Те представят своите открития в статия, публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Хлебната пшеница е най-много отглежданият вид пшеница в световен мащаб, представляващ около 95% от производството и потреблението на пшеница. Предишни ДНК изследвания на геномите на съвременните пшенични култивирани и диви растения показват, че Южен Кавказ и регионът на Каспийско море са вероятните места, където се е случило първото смесване на опитомена пшеница и дива козя трева. Това е довело до хибрида, който в крайна сметка се е превърнал в хлебна пшеница. Но това не е решило въпроса, тъй като не са открити ясно идентифицируеми физически доказателства.

Търсене на древни семена

За да открият древни растителни останки, изследователите са пресявали почва и овъглени отломки, изкопани от Гадачрили Гора и Шулаверис Гора в Грузия, две села от каменната ера.

Търсенето на изгорени семена от хлебна пшеница и разграничаването им от подобни видове, като твърдата пшеница, не е лесно, защото когато са изгорени, и двете изглеждат един и същ начин. Затова изследователите са търсили рахиса, малка част от стъблото, която държи зърното до класа на пшеницата и варира при различните видове.

Неолитен сърп от Грузия.Неолитен сърп от Грузия. Кредит: David Lordkipanidze

Екипът идентифицира сегментите на стъблото на хлебната пшеница по извитите им страни и тънките им ръбове. Радиовъглеродното датиране на насипни зърна, открити по стъблата, разкрива, че те са от началото на шестото хилядолетие (около 5800 до 6000 г. пр.н.е.).

"Тези открития предоставят важна емпирична подкрепа за този регион като основен център на ранното опитомяване на хлебната пшеница", пишат изследователите в своята статия. "Идентифицирането на хлебната пшеница от най-ранните нива... се вписва в хронологичната и географска рамка, предложена от генетичните данни."

 Квеври от Диди гора, Грузия. Квеврито от неолита има капацитет от приблизително 100 литра, а формата му, с широко тяло и тясна основа, наподобява тази на съвременното квеври. Кредит: Wikimedia Commons

Земеделие и производство на вино

Според изследването, неолитните популации на Южен Кавказ, които са живели в тези селища, са били умели ранни земеделци. Вероятно са практикували форма на преместващо се земеделие, при която са се местили на ново място, когато почвата около селото се изтощавала. Години по-късно те са се връщали в първоначалния си район, след като земята се възстановявала.

Освен че е възможно тези хора да са дали на света хлебна пшеница, те може да са приготвяли и първите вина. Химическият анализ на керамика, открита в същите тези села, предполага ранно производство на вино, датиращо отпреди 8000 години.

Квеврите (вляво) са традиционни съдове, използвани за вино в Грузия, в Кавказ. Квеврите са били заровени под земята за оптимална ферментация при условия на постоянна температура, влажност и pH. Само капакът им е бил над земята. Основата на съда е била тясна, позволявайки на твърдото грозде да се събира и отделя на дъното. При тези условия дрождите са по-активни. Освен това порестите стени на съда контролират окисляването.

Справка: Nana Rusishvili et al, An independent center for the origin of bread wheat in the Neolithic period of Georgia in the South Caucasus, Proceedings of the National Academy of Sciences (2026). DOI: 10.1073/pnas.2537697123

Източник: Ancient farming clues may finally expose where humanity's most important wheat first emerged, Paul Arnold, Phys.org

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !