Много хора не се чувстват равностойни във връзките си. Понякога това е илюзорно, симптом на ниска самооценка или лоша представа за себе си. Но понякога това неравенство може да е реално и партньорът, любовникът или съпругът на човека да се възползва от дисбаланса във връзката, смята психологът д-р Марк Уайт и дава съвети как може да се реши този проблем в статия в Psychology Today.
За какъв вид дисбаланс става дума? Нека да сме наясно: хората в една връзка никога не са равни във всяко отношение. Единият човек може да бъде оценен като по-привлекателен (според общоприетите схващания) или да печели повече пари. Единият човек може да е по-умен в едно отношение, а другият да е по-малко умен в друго. Единият да е по-общителен, другият да е по-добър в боравенето с пари и т.н. Да живее различието! Търсим хора, които допълват, акцентират или компенсират нашите различни добри и лоши качества със своите собствени, и се оценяваме взаимно по съответния начин.
Един от начините да опишем любовта към някого е да го ценим безкрайно, а двама влюбени се ценят "еднакво безкрайно". В най-добрите взаимоотношения тази взаимна оценка трае и продължава, но в неидеалните взаимоотношения стойността на всеки от партньорите в очите на другия избледнява, и то невинаги със същата скорост. Ако това се случи, в крайна сметка единият човек ще цени другия повече, отколкото той е ценен от другия. (Разбира се, асиметричността във връзката може да е започнала от самото начало, ако единият човек се е "уредил" с другия).
Друг начин да се разбере това е, че единият партньор цени връзката повече, отколкото другият. В случая с брака единият партньор може да гледа по-дългосрочно, "докато смъртта ни раздели", докато другият да гледа по-краткосрочно, като от време на време преоценява брака (и своите възможности). Но не е задължително това да се случва само в брака - човек може да бъде отдаден на всякакъв вид взаимоотношения, което просто означава, че е по-склонен (в сравнение с другия човек) да преодолее трудните моменти в името на дългосрочното щастие.
Някой може да каже, че подобна връзка е обречена - и в известен смисъл е така, независимо дали връзката е продължителна или не. Този вид асиметрия е пукнатина във връзката на двойката, която само ще се задълбочава, ако не бъде поправена или поне не бъде призната, разгледана и обсъдена. В противен случай и за двамата би било по-добре да се разделят: Човекът, който цени връзката повече (или е ценен по-малко от другия човек), заслужава някой, който споделя неговата ангажираност, а човекът, който цени връзката (или другия човек) по-малко, възпрепятства другия човек да се наслаждава на връзката, която иска (или от която се нуждае).
Но дори и да имат причина да се разделят, двойката може да не е в състояние да го направи по редица причини: деца, финанси или други житейски обстоятелства, които правят раздялата твърде скъпа, болезнена или по друг начин трудна.
И така, какво да направите, ако сте с някого, който цени връзката (или вас) по-малко от вас, и опитите за поправяне на ситуацията са неуспешни?
Отговорът е очевиден, но не и изненадващ или удовлетворяващ: Примирете се и извлечете най-доброто от ситуацията.
Трагично е, но ако ви е твърде трудно да напуснете връзката и не можете да поправите това, което не е наред в нея, тогава нямате друга възможност, освен да се придържате към нея.
Съветите на д-р Марк Уайт
В такива ситуации д-р Марк Уайт, ръководител на катедрата по философия в Колежа "Стейтън Айлънд", Сити университет на Ню Йорк, дава съвета: Не се занимавайте с естеството на връзката си, а се съсредоточете върху себе си (и децата си, ако имате такива). По-специално, не се чувствайте измамен, защото цените връзката повече от партньора си - по-скоро проблемът е в партньора ви, че не цени връзката толкова, колкото вие, и че не ви цени толкова, колкото заслужавате.
Тази ситуация е достатъчно лоша, ако по-ниската оценка от страна на другия човек се проявява само в мислите, а не в действията. Но много по-лошо е, когато партньорът ви се възползва от тази асиметрия.
Другият човек може да ви заплаши, че ще ви напусне (телом или духом), ако не направите някаква отстъпка: да се преместите заедно с него на нова работа, да се съгласите да си купите нова къща, кола, да дадете разрешение за краткосрочна афера и т.н.
Може би партньорът ви казва неща от рода на: "Ако ме обичаш, ще направиш това за мен" или още по-откровено: "Ако цениш връзката ни, ще направиш всичко необходимо, за да я запазиш".
Обърнете внимание на акцента върху това, което трябва да направите, а не върху това, което другият човек иска от вас - другият човек на практика ви държи като заложник на връзката ви!
Ясно е, че подобна манипулация е неетична, но това знание не помага на човека, който е потърпевш и няма възможност да си тръгне. По принцип тук има две възможности: Или да се примирите с манипулацията, като се борите, доколкото можете, или да преоцените възможността да напуснете връзката. Пред лицето на подобно поведение от страна на партньора ви трудностите да напуснете, колкото и сериозни да изглеждат, трябва да бъдат претеглени спрямо трудностите да останете - особено след като осъзнаете, че манипулацията вероятно никога няма да спре, особено ако се поддадете на нея и партньорът ви научи, че тя работи.
Погледнете на това по друг начин: Ако се примирите с този вид манипулация твърде дълго, проблемът може да спре да бъде в това колко малко ви цени партньорът ви, а да започне да бъде в това колко малко цените себе си.
Източник: Dealing with an Asymmetric Relationship, Mark D. White, Psychology Today
Авторът д-р Марк Уайт (Mark D. White) е доктор на философските науки, е ръководител на катедрата по философия в Колежа Стейтън Айлънд на CUNY (City University of New York - Градски университет на Ню Йорк), където преподава курсове по философия, право и икономикс. Автор е на над 70 статии в списания и на осем книги.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари