Палеогенетичният проект HistoGenes разкрива как европейците са живели, мигрирали и са бягали от чумата по време на Голямата миграция на народите.
Международният проект HistoGenes комбинира проучвания на приблизително 7700 погребения, за да реконструира историята на ранносредновековните общности. Резултатите, обобщени в нова изложба в Природонаучния музей във Виена, показват, че споделената култура не винаги означава общ произход и политическите катаклизми не изключват дълги периоди на мир.
Проектът HistoGenes стартира през 2020 г. с подкрепата на Европейския изследователски съвет, който отпусна приблизително 10 милиона евро. Под координацията на Австрийската академия на науките, историци, археолози, антрополози и генетици изучават населението на Централна и Източна Европа през 5 век сл. н. е.
Изследването обхваша приблизително 100 гробища, предимно в Карпатския басейн, в днешна Унгария, и съседните страни. Вместо да изследват отделни проби от множество обекти, учените са изучавали цели гробища, когато е било възможно. Сравненията на древна ДНК, погребални предмети, състояние на скелетите, радиовъглеродни датировки и писмени източници позволява да се реконструира историята на общностите в продължение на няколко поколения.
Ein Ausstellungstipp für alle Geschichtsfans: Wie vielfältig war das Leben im Frühmittelalter wirklich? Alte DNA liefert überraschende Antworten! Zu entdecken ab heute in der Ausstellung „GENchangers“ im @nhmwien.bsky.social, mit Forschung der #ÖAW. www.oeaw.ac.at/news/alte-dn...
— Österreichische Akademie der Wissenschaften (@oeaw.bsky.social) October 14, 2026 at 2:25 PM
[image or embed]
Едни и същи обичаи - различен произход
Едно от най-показателните открития се отнася до гробищата от аварите в Леоберсдорф и Мьодлинг, южно от Виена. Аварите пристигат в Карпатския басейн през 567-568 г. и създават държава, която просъществува до приблизително 800 г. Тя обединява население от различен произход, включително потомци на римски провинциалисти, германоезични групи и славяноезични групи.
Проучване, публикувано в Nature през 2025 г., разкрива съществена разлика между съседните общности през 8 век: жителите на Леоберсдорф са предимно от източноазиатски генетичен произход, докато тези на Мьодлинг са европейски. Те обаче са използвали сходни дрехи и са спазвали сходни погребални обичаи. Културното сближаване е настъпило без масови смесени бракове между тези общности.
Закопчалка за наметало от аварския период от женски гроб в Мьодлинг, Австрия. Стрелците с лък са били свързвани с по-висок социален статус. Кредит: Benedict Seidl, Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology
"Културата не се определя от биологията. Произходът на човек не може да бъде надеждно определен само от гробни находки, а генетичните данни сами по себе си не определят етническата му принадлежност", подчертава историкът Валтер Пол (Walter Pohl), един от ръководителите на проекта.
Хуни, авари и славяни: различни пътища на миграция
Изследванията разкриват, че някои хора от хунския период имат генетични връзки с управляващия елит на държавата Хунну, която е съществувала на територията на съвременна Монголия няколко века по-рано.
Въпреки това, общият принос на групите, идващи от изток, към населението на региона се оказва сравнително малък: политическото господство на хуните не е съпроводено от сравнима промяна в генетичния състав на населението.
Миграцията на аварите е различна. Значителна група е пропътувала над 7000 километра от източна Централна Азия до Карпатския басейн. Сред заселниците е имало много жени, така че това не е била просто военна експедиция. Новодошлите са се заселили сред местното население.
Друго проучване публикувано в Nature през 2025 г., свързва разпространението на славяните през 6-ти до 8-ми век с мащабна миграция от североизточна Европа. Степента на кръстосване с местните популации варира в зависимост от региона.

Генетичното наследство на славянската експанзия. Карта на Европа, наред със стълбовидна диаграма и списък с популации, илюстриращи дела на произхода в различни европейски популации. Кредит: Joscha Gretzinger et al., Natural Earth
Чумата достига Централна Европа
Отделен раздел на проекта е посветен на първата пандемия от чума, започнала през 541 г. и станала известна като "Юстиниановата чума". Писмените източници описват подробно бедствието в Средиземноморския район, но последиците от него за северните и източните райони дълго време остават неясни.
Според проекта десетки жертви от ранните етапи на пандемията са открити в три погребални места в днешните Чехия, Словакия и Унгария. Въпреки значителните загуби, и трите общности са продължили да съществуват. Учените вече могат да проучат как епидемията е засегнала семействата и дали социалните връзки са се запазили след масовите смъртни случаи.
Семейства, поколения, родословни дървета
Смяната на царе, армии и народи доминират в много от разказите за ранното Средновековие, но HistoGenes поставя акцент върху обикновените хора. Древната ДНК позволява на изследователите да идентифицират биологичните връзки между хора, погребани в едно и също гробище. В комбинация с археологически и антропологични доказателства, тези връзки могат да разкрият как са се организирали общностите.
На някои обекти изследователите са идентифицирали семейства, обхващащи няколко поколения, с роднини, погребани близо един до друг. Доказателствата също така сочат, че брачните партньори често са били търсени извън близките роднински групи. Жените често са пристигали от други общности, докато семейните връзки са спомагали за поддържането на приемственост за дълги периоди.
Изложбата включва примера на момиче на възраст около шест до осем години, чието родословно дърво може да се проследи през повече от шест поколения.
Констатациите също така подкрепят идеята, че периодът на миграцията е бил време на непрекъснати войни. Според антрополога Маргит Бернер (Margit Berner) от Природонаучния музей във Виена и ръководител на изследователската група HistoGenes, обяснява, че изследванията са предоставили нова картина на по-ранните общества.
Констатациите също така оспорват предположенията за постоянни войни по време на така наречения период на миграция. В някои общности скелетните останки показват сравнително малко наранявания, което предполага, че жителите са преживели дълги периоди на относителен мир.
Според Бернер, някои популации изглежда са живели сравнително мирно около 150 години, създавайки семейства и отглеждайки деца на фона на големи политически катаклизми.
Справка:
- Joscha Gretzinger et al. Ancient DNA connects large-scale migration with the spread of Slavs; Nature, 03 September 2025; DOI: https://dx.doi.org/10.1038/s41586-025-09437-6
- llektra Schulz, Denisa Zlámalová et al.; Ancient genomes provide evidence of demographic shift to Slavic-associated groups in Moravia; Genome Biology, 03 September 2025; DOI: https://dx.doi.org/10.1186/s13059-025-03700-9
- Wang, K., Tobias, B., Pany-Kucera, D. et al. Ancient DNA reveals reproductive barrier despite shared Avar-period culture. Nature 638, 1007–1014 (2025). https://doi.org/10.1038/s41586-024-08418-5
Източник: How DNA Is Rewriting the History of Early Medieval Europe, Medievalists.net
Още по темата
Човекът
Откъде са дошли славяните? Генетичен анализ разкрива как славянската миграция е променила Европа
Човекът
Кои са били хуните? Разнообразните генетични връзки на една древна империя
Човекът
Древни геноми определят категорично два източника на индоевропейските езици














Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Европа е обявена за родно място на прилепите
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие