Кои са били хуните? Разнообразните генетични връзки на една древна империя

Хуните се появяват внезапно в Европа през 370 г. от н.е. Влиятелната, но краткотрайна империя се разпростира от Европа до Кавказ и Централна Азия до VI в.

"Нито един народ от Вътрешна Азия, дори монголите, не е придобил в европейската историография подобна слава като тази на хуните, чието име се е превърнало в синоним на жестоки, опустошаващи нашественици", пише водещият историк, специалист по Централна Азия, Денис Сайнър (Denis Sinor) в "The Cambridge History of Early Inner Asia".

"Има няколко причини, поради които хуните привличат западното въображение".

"Първо, от времето на скитите [900-200 г. пр. н. е.] нито един вътрешноазиатски народ не е отправял сериозно предизвикателство към равновесието на Западния свят."

Хуните, добавя Сайнър, са изострили вътрешните сътресения в Римската империя и са допринесли за големите преселения на народите в Европа.

Но откъде са дошли хуните, остава загадка в продължение на векове. Те идват в Европа сякаш изневиделица.

Предполага се, че са произлезли от номадската империя Хунну (на китайски "сюнну"). Но тази конфедерация на номадските народи от Централна и Източна Азия се разпада около 100 г. от н.е. - оставяйки близо 300-годишна пропаст между Хунну и хуните.

Територията на Хунну (Xiongnu на картата) през 2-ри век пр. н. е. (преди войната с китайската династията Хан от 133 г. пр. н. е. – 89 г. сл. н. е.): включва Монголия, Източен Казахстан, Източен Киргизстан, Южен Сибир и части от Северен Китай като Западна Манджурия, Синцзян, Вътрешна Монголия и Гансу. Кредит: Wikimedia Commons

За да отговорят на въпроса откъде са дошли хуните, учените анализират древната ДНК на 370 души, живели в монголските степи, Централна Азия и Карпатския басейн в Централна Европа (с център в днешна Унгария).

Резултатите от анализа са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Древните индивиди обхващат около 800 години история от II в. пр. н. е. до VI в. от н. е.

Сред тях има 35 новосеквенирани генома. Те включват ДНК от обект от III-IV в. в Казахстан и обекти от V-VI в. в Карпатския басейн. В някои от карпатските обекти са открити хунски погребения с източни или "степни" характеристики, често свързвани с номадските традиции.

Снимка от разкопки на погребение от хунския период от "източен тип" от Будапеща, улица Népfürdő (Унгария). Кредит: Boglárka Mészáros, BHM Aquincum Museum.

Екипът сравнява ДНК от индивидите, за да идентифицира общи сегменти, наричани идентични по произход (IBD - identical-by-descent).

Изследователите не откриват големи общности с азиатски или степни корени, които да живеят в Карпатския басейн след пристигането на хуните. Но малка група индивиди - често принадлежащи към погребенията от "източен тип" - наистина носят значителни източноазиатски генетични характеристики.

"За нас беше изненада да открием, че малко от тези индивиди от хунския период в Европа имат общи IBD връзки с някои от най-високопоставените индивиди от императорския елит от късната империя Хунну", разказва съавторът на първата статия Гуидо Алберто Гнеки-Русконе (Guido Alberto Gnecchi-Ruscone) от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия.

Някои от европейските хуни проследяват родословието си до важни погребения на късни Хунну от монголската степ. Но повечето хунски и постхунски индивиди в Карпатския басейн са били далеч по-разнообразни.

"ДНК и археологическите данни разкриват пъстра смесица от родословия, което говори по-скоро за сложен процес на мобилност и взаимодействие, отколкото за масова миграция", посочва съавторът на изследването Зофия Рач (Zsófia Rácz) от университета "Еотвьош Лоранд" в Унгария.

"Въпреки че хуните драматично са променили политическия пейзаж, техният действителен генетичен отпечатък - извън някои елитни погребения - остава ограничен", добавя съавторът Зузана Хофманова (Zuzana Hofmanová), също от Института за еволюционна антропология "Макс Планк".

"От по-широка гледна точка проучването подчертава как най-съвременните генетични изследвания, в комбинация с внимателно проучване на археологическия и историческия контекст, могат да разрешат вековни дебати за състава и произхода на миналите популации", заявява съавторът Йоханес Краузе (Johannes Krause) от Института "Макс Планк".

Справка: Ancient genomes reveal trans-Eurasian connections between the European Huns and the Xiongnu Empire
Guido Alberto Gnecchi-Ruscone, Zsófia Rácz, Salvatore Liccardo, +24, and Zuzana Hofmanová; Proceedings of the National Academy of Sciences; February 24, 2025;122 (9) e2418485122; https://doi.org/10.1073/pnas.2418485122 

Източник: Who were the Hun? Diverse genetic ties of an ancient empire, 

Още по темата

30/04/2024

Човекът

ДНК анализ разкрива как са живяли древни номади, изчезнали от Европа преди 1000 години

18/04/2023

Човекът

Древна ДНК разкрива, че първата монголска номадска империя е била мултиетническа

17/10/2022

Човекът

Разкопки разкриват съкровищата на древни обитатели на Фанагория

05/02/2021

Медицина

Според ново изследване Чингиз хан е умрял от по-прозаична смърт, отколкото разказват легендите