В продължение на векове основните източници на информация за някогашната история на обществата са били керамични съдове, погребения и древни текстове.
Но изследването на древната ДНК променя това, което знаем за човешкото минало, и това, което бихме могли да знаем.
В ново проучване международен екип изследователи анализират генетиката на стотици хора, живели в Карпатския басейн в югоизточната част на Централна Европа преди повече от 1000 години, разкривайки подробни родословни дървета, картини на едно сложно общество и истории за промените през вековете.
Кои са били аварите?
Аварите са номадски народ, произхождащ от източната част на Централна Азия. От VI до IX в. от н.е. те властват над голяма част от източната част на Централна Европа.
Златна обеца от женско погрбение от VII в. в местността Ракоцифалва, Унгария. Кредит: Hungarian National Museum, CC BY
Аварите са известни сред археолозите с характерните си украшения за колани, но тяхното по-мащабно наследство е засенчено от предшественици като хуните. Въпреки това аварските погребения дават безценна информация за техните обичаи и начин на живот. Към днешна дата археолозите са разкопали повече от 100 000 аварски погребения.
Сега, през призмата на "археогенетиката", учените могат да навлязат още по-дълбоко в сложната мрежа от взаимоотношения между хората, живели преди повече от хилядолетие.
Модели на родство, социални практики и динамика на населението
Голяма част от това, което знаем за аварското общество, идва от описанията на техните врагове, като византийците и франките.
Аварите вероятно са най-известни със своите нашествия и разрушения в аваро-византийските войни от 568 до 626 г. и влиянието върху славянските миграции към Югоизточна Европа.
Предишните археогенетични изследвания показват, че панонските авари са били предимно от древни североизточноазиатски предци, подобни на тези на съвременните хора от Монголия и региона на река Амур в Манджурия, което сочи към първоначална бърза миграция на номадски племена към центъра на Европа от източната Евразийска степ. Езикови доказателства предполагат, че по-късното аварско население е преминало на славянски като лингва франка (общ език).
Карта на Аварския каганат и околните държави и народи, показваща откритите археологически аварски обекти, приблизителната му селищна зона и основните градове от периода. Кредит: Wikimedia Commons
Новото изследване представлява значителен скок напред в изучаването на аварското общество.
"Ние комбинирахме древни ДНК данни с археологически, антропологически и исторически контекст. В резултат на това успяхме да реконструираме обширни родословия, хвърляйки светлина върху моделите на родство, социалните практики и динамиката на населението през този загадъчен период", разказват Магдалена Бънбъри (Magdalena M.E. Bunbury), постдокторант от Университета "Джеймс Кук" и Гуидо Алберто Неки-Русконе (Guido Alberto Gnecchi-Ruscone), постдокторант от Департамента по археогенетика, Институт за еволюционна антропология, "Макс Планк", в статия за The Conversation.
.
Разкопки на гробището в Ракоцифалва, Унгария, през 2006 г. Кредит: Hungarian National Museum, CC BY
Изследователите вземат проби от всички налични човешки останки от четири напълно разкопани гробища от аварската епоха, включително тези в Ракоцифалва и Хайдунанас в днешна Унгария. Това е солидна основа за прецизен анализ на 424 индивида.
Около 300 от тези лица са имали близки роднини, погребани в същото гробище. Това позволява да се реконструират множество обширни родословия, обхващащи до девет поколения и 250 години.
Общностите са организирани около бащините наследствени линии
Изследванията разкриват сложна социална рамка. Резултатите сочат, че аварското общество е функционирало по строга система на произхода по бащина линия (патрилинеен произход).
След сключване на брак мъжете обикновено са оставали в рамките на бащината си общност, запазвайки приемствеността на рода. За разлика от тях жените са играли решаваща роля в укрепването на социалните връзки, като са се омъжвали извън общността на своето семейство. Тази практика, наречена женска екзогамия, подчертава ключовия принос на жените за поддържане на социалното сближаване.
Освен това проучването установи случаи, в които близкородствени лица от мъжки пол, като например братя и сестри или баща и син, са имали потомство от една и съща партньорка. Такива връзки се наричат "левиратски съюзи".
Въпреки тези практики екипът не открива доказателства за двойки между генетично свързани лица. Това предполага, че аварските общества старателно са съхранявали родовата памет.
Тези констатации съответстват на историческите и антропологичните данни от обществата в евразийската степ.
Проучването разкрива и преход в основната линия на произхода в рамките на Ракоцифалва, когато едно родословие е поело управлението от друго. Това се случва заедно с археологическите промени и измененията в начина на хранене, които вероятно са свързани с политическите промени в региона.
Преходът, макар и значителен, не може да бъде открит от генетичните изследвания на по-високо ниво. Резултатите показват, че привидната генетична приемственост може да прикрие замяната на цели общности. Това прозрение може да има далечни последици за бъдещи археологически и генетични изследвания.
Бъдеща насока на изследванията
Изследването, проведено съвместно с изследователи от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, и от Университета "Етвьош Лоранд" в Будапеща, Унгария, е част от по-голям проект, наречен HistoGenes, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания.
"Този проект показва, че можем да използваме древна ДНК, за да изследваме цели общности, а не само отделни индивиди. Смятаме, че можем да научим още много", пишат изследоателите..
Специалист по време на работа, който събира древна ДНК от човешка кост. Кредит: Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology
Сега екипът иска да задълбочи познанията си за древното аварско общество, разширявайки изследванията си върху по-широк географски район в рамките на аварското царство. Този по-широк обхват ще им позволи да изследват произхода на жените, които са се омъжвали в проучваните от тях общности и така да се осветли по-подробно и връзките между общностите.
Освен това те планират да проучат доказателствата за наличието на патогени и болести сред индивидите в това изследване, за да научат повече за тяхното здраве и живот.
Друга насока за изследване е подобряването на датирането на аварските археологически обекти.
"В момента анализираме множество радиовъглеродни дати от отделни погребения, за да разкрием по-точна хронология на аварското общество. Тази подробна хронология ще ни помогне да определим значителни културни промени и взаимодействия със съседните общества", коментират авторите.
Авторите са Магдалена Бънбъри (Magdalena M.E. Bunbury),, постдокторант от Университета "Джеймс Кук" и Гуидо Алберто Неки-Русконе (Guido Alberto Gnecchi-Ruscone), постдокторант от Департамента по археогенетика, Институт за еволюционна антропология, "Макс Планк"
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете oригиналната статия.
Още по темата
Човекът
Първите земеделци в Скандинавия са избили ловците-събирачи, сочи ДНК анализ
Човекът
Историята на човешките болести, събрана от древна човешка ДНК
Човекът
Древна ДНК разкрива, че първата монголска номадска империя е била мултиетническа
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари