Какво Айнщайн е мислил за Бог, Вселената, науката и религията

Алберт Айнщайн е един от най-големите учени, живели някога, но наследството му надхвърля науката. И днес възгледите му влияят и вдъхновяват хората от цял ​​свят. Но Айнщайн често се тълкува превратно и дори е цитиран погрешно. И така, какво е мислил за Вселената този гений?

"Бог не си играе на зарове с Вселената"

Това е може би един от най-известните цитати в историята, изявление на Айнщайн често извадено от контекста му. Хората обикновено гледат на него като израз на неговата вяра, че Бог съществува и че той е по някакъв начин се грижи за света. И все пак това съвсем не е така.

Цитатът е част от писмо на Айнщайн, адресирано до Макс Борн, един от бащите на квантовата механика. Пълната фраза е:

"Квантовата теория дава много, но това едва ли ни доближава до старите тайни. Аз, във всеки случай, съм убеден, че Той не играе на зарове с Вселената".

Несъгласието на Айнщайн с квантовата механика е добре известно. Всъщност неговата Обща теория на относителността дава един напълно различен начин за описване на Вселената, и съчетаването на тази теория с квантовата механика ще бъде Светия Граал на физиката. В самото ядро ​​на несъгласието е фактът, че квантовата механика предполага, че случайността е присъща на природата.

Един основен принцип на квантовата механика е " принципът на неопределеността на Хайзенберг, който гласи, че човек не може едновременно да измери позицията и импулса на частиците. Колкото повече знаете за едното, толкова по-малко знаете за другото. За наблюдателя това означава елемент на случайност, а Айнщайн не е съгласен с това. Той копнее за по-прост, елегантен и ясен начин за описване на природата. Неговото "Бог не играе на зарове" не е израз на вяра в Бог или в предопределението на съдбата, това е израз на нуждата от по-строги математически рамки. Според Айнщайн ние просто не сме в състояние да измерим свойствата на частиците добре. Той е смятал, че трябва да има основен физически закон, който може да ни даде възможност да го направим.

Днес знаем, че квантовата механика работи - ние го виждаме в много практически приложения, като транзистори или ядрена енергия. Засега е неизвестно как тя ще се съгласува с останалата част от физиката. Айнщайн все още може да е прав и може да има базов закон, който ние просто все още не сме открили. В писмото си до Борн Айнщайн добавя:

"Ти вярваш в Бог, който играе на зарове, а аз - в един подреден свят, който обективно съществува, и в който по диво спекулативен начин се опитвам да уловя. Аз твърдо вярвам, но се надявам, че някой ще открие по-реалистичен начин или по-скоро по-стабилна основа, отколкото аз имах късмета да намеря".

В какво е вярвал Айнщайн

^{Портрет на Айнщайн от F. Schmutzer.}

Ако все още не сте убедени, самия Айнщайн изяснява тези неща, при това няколко пъти. В своите "Автобиографични бележки",  той пише, че неговите религиозни убеждения приключват рязко още като дете.

"Аз стигнах, макар че съм дете на съвсем нерелигиозни (еврейски) родители, до дълбока религиозност, която обаче приключи рязко, когато навърших дванадесет. Чрез четене на научно-популярни книги скоро стигнах до убеждението, че много от историите на Библията не може да са верни".

В писмо отива 1947, той отхвърля идеята за Бог, който се грижи за човечеството.

"Струва ми се, че идеята за личностен Бог е антропологична концепция, която аз не мога да приема сериозно".

В писмо до Беатрис Фролич (Beatrice Frohlich) пет години по-късно, той отново подчертава този си възглед:

"Идеята за личностен Бог е съвсем чужда за мен и изглежда дори наивно".

И все пак, Айнщайн не е бил истински атеист. Според принц Хубертус, Айнщайн е мразел да смятат погрешно като такъв:

"С оглед на тази хармония в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, мога да призная, има все още хора, които казват, че няма Бог. Но това, което наистина ме ядосва е, че те ме цитират в подкрепата на тези възгледи".

Той смята себе си повече за агностик (човек, който не твърди, че има или няма Бог, агностицизъма е философско течение, което твърди, че не знаем каква точно е природата на Бог), и по този начин, той е вярвал в Бог.

Той е вярвал в "Богът на Спиноза".

^{Айнщайн като Спиноза е вярвал, че Бог е проява на всичко, което е хармонично във Вселената. Изображение: Pexels.}

Барух Спиноза е един от най-влиятелните световни философи, неговите възгледи на метафизиката се обсъждат  страстно и до днес. Спиноза предлага, че Бог не е личностна проява, не е някакво същество, а по-скоро проява на всичко, което е хармонично. В известен смисъл Бог е природата.

Но това не е религиозен възглед. Вместо съзнателно същество, Бог е проява на красотата на Вселената. Това е така наречения Бог на Спиноза.

"Аз не мога да си представя Бог, който възнаграждава и наказва своите създания или има воля от вида, от който ние осъзнаваме в себе си. Човек, което трябва да преживее своята физическа смърт също е извън моите разбирания, нито съм го искал по един или друг начин; тези представи са за страховете или абсурдния егоизъм на слаби души. Достатъчни за мен са тайната на вечността на живота, както и догадката на прекрасната структура на реалността, заедно с единните сърцати усилия да се разбере част, било то толкова нищожно малка, от причината, която се проявява в природата".

Науката  е  религия?

За Айнщайн науката е по-духовна от религията, защото науката ни позволява да разберем по-добре Вселената. Докато съзнанието ни все още не може напълно да разбере нейните чудеса, опитът да направим това ни довежда по-близо до Бога. Тъй като разбираме все повече за Вселената, ние се доближаваме до него.

"Виждаме една Вселена, прекрасно подредена, подчиняваща се на определени закони, но ние разбираме законите само смътно. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената сила, която люлее съзвездията. Очарован съм от пантеизма на Спиноза. Възхищавам още по приноса му към съвременната мисъл. Спиноза е най-великият от съвременните философи, защото той е първият философ, който се занимава с душата и тялото като едно, а не като две отделни неща".

През 1930 г. Айнщайн публикува едно от най-обсъжданите си есета на времето. В  The New York Times Magazine, той обсъжда своята космическа религия. Той заявява, че е против идеята за рая и ада, но също така обсъжда връзката между религията и науката. Той твърди, че "въпреки че царството на религията и науката в себе си са ясно разграничени една от друга", имат "силни взаимни връзки и зависимости". Може би по-интересното е, че той заявява, че според него, не може да има конфликт между наука и религия. Двете са различни, но понякога се преплитат.

"Човек, който е религиозно просветен, струва ми се, е този, който се е освободил от оковите на егоистичните си желания и е зает с мисли, чувства и стремежи, към които се привързва заради тяхната свръхличностна стойност. [..] Съответно религиозният човек е искрен в смисъл, че не се съмнява в значението на тези свръхличностни обекти и цели, които нито изискват, нито имат рационална основа. [..] В този смисъл религията е вековният стремеж на човечеството да достигне ясно и пълно осъзнаване на тези ценности и цели и постоянно да разширява и укрепва техния ефект. Ако някой схваща религията и науката в съответствие с тези дефиниции, конфликтът между тях е невъзможен. За науката може само се установи какво е, но не и това, което трябва да бъде".

Айнщайн е бил сложен човек със сложни възгледи, които не винаги са лесни за разбиране. Въпреки това, твърденията, че той е следвал християнството, юдаизма или която и да е религия, са неоснователни. Казал го е няколко пъти. Той открива във Вселената красива хармония и смята, че това е израз на Бога.

Още по темата

14/03/2018

Човекът

30 остроумни изказвания на Айнщайн

25/11/2020

Физика

Айнщайн, Хокинг, Азимов обясняват теорията на относителността (видео)