През последните 50 или 60 години реалните доходи в страни като САЩ и Великобритания са се увеличили значително, но въпреки това не е постигнато усещане за щастие. Всъщност днес хората са значително по-малко щастливи, отколкото тогава: имат по-малко време, по-самотни са и толкова много от тях приемат антидепресанти, че във водоснабдяването са открити следи от популярен антидепресант.
Въпреки че икономистите се фокусират върху абсолютния размер на заплатите, няколко социологически проучвания са установили, че ефектът на парите върху щастието се дължи не толкова на нещата, които могат да се купят с пари (абсолютен ефект на дохода), колкото на сравняването на доходите с тези на другите, и по-специално с тези на връстниците ни (относителен ефект на дохода). Това е важна част от обяснението защо хората днес не са по-щастливи от хората преди 50 или 60 години, въпреки че са значително по-богати и по-здрави, те желаят "Вуте да е зле", казано по нашему.
Но има и друго. Ако трябва да вярваме на всичко, което виждаме в медиите, щастието се изразява в това да си висок метър и осемдесет или повече, да имаш изкрящо бели зъби и стегнат корем, всички най-нови дрехи, аксесоари и електроника, идеален партньор от противоположния пол, който е и страхотен любовник, и страхотен приятел, множество здрави и щастливи деца, домашен расов любимец, голяма къща в подходящ квартал, втори имот в идилично място за почивка, първокласна кола за придвижване от едната до другата, група "приятели", с които да се организират страхотни партита, три или четири почивки в чужбина годишно и работа, която не отвлича вниманието ви от всичко това.
Има поне три основни проблема в този идеал за щастие. Първо, той представлява състояние на нещата, което е невъзможно да бъде постигнато и което следователно само по себе си е мощен източник на нещастие. Второ, той е ситуиран в едно идеализирано и хипотетично бъдеще, а не в несъвършеното, но реално настояще, в което е много по-вероятно да се намери истинско щастие, макар и с много упорито мислене. Трето - и най-важното - то до голяма степен се определя от комерсиални интереси, които нямат абсолютно нищо общо с истинското щастие, което има много повече общо с практикуването на разума и спокойствието, което щастието в крайна сметка носи.
Накратко, не само че летвата на щастието е поставена твърде високо, но и че е поставена на грешното място и че всъщност е грешната летва. Скачайте и само ще си счупите гърба.
Автoрът Нийл Бъртън (Neel Burton) е автор на „Раят и адът: Психологията на емоциите“ (Heaven and Hell: The Psychology of the Emotions) и други книги.
Изтoчник: The Happiness Trap, Neel Burton, Psychology Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари