Около 62 г. от н.е. планината Везувий преживява силно земетресение, последвано от непрекъсната сеизмична активност, дължаща се на набъбването на магмената камера във вулкана. Изригването започва през август 79 г. от н.е., отприщвайки поредица от събития, довели до разрушаването на Помпей.
В рамките на два дни както Помпей, така и близкият Херкулан са напълно покрити от тези смъртоносни потоци пепел, в резултат на което загиват много от 20 000-те им жители. Понастоящем в околностите на вулкана живеят около един милион души, които са наясно с възможността за ново катастрофално изригване.
Разкопки в Херкулан. Кредит: Wikimedia Commons; Руините на Помпей в съвременна Италия. Кредит: Lonely Planet
Древни римски градове, застинали във времето след изригването на Везувий
Опустошителното въздействие на изригването отнема живота на хиляди хора и заличава Помпей и Херкулан от картата на Римската империя, съобщава The Collector. Изненадващо, но това катастрофално събитие има неочаквано последствие: слоевете пепел и пемза са подействали като естествена "капсула на времето", запазвайки сгради, фрески, скулптури и дори човешки останки в продължение на близо 1700 години до повторното им откриване.
В резултат на това добре запазените руини на Помпей и Херкулан предоставят забележителен и безценен поглед към ежедневието на древното римско общество.
Чрез сградите, произведенията на изкуството и предметите от бита, открити в тези градове, хората получават представа за културата, обичаите и вярванията на някогашните им обитатели. Освен това запазените човешки останки предлагат ценна информация за физическите характеристики, начина на хранене, здравословното състояние и обстоятелствата на трагичната им гибел. В резултат на това Помпей и Херкулан са може би най-важните обекти за изучаване на римската история.
Разкопаната вила в Стабие. Кредит: Antiquarium Museum of Pompeii
Везувий изригва по време на "златната ера" на Римската империя, когато мирът и просперитетът процъфтяват под управлението на Pax Romana. Въпреки локалните последици от изригването, бедствието все пак засяга римляните. Изключителен и подробен разказ за събитията е записан от очевидеца Плиний Младши.
Неговите писма хвърлят светлина върху първите часове на изригването и описват как чичо му Плиний Старши, известен естествоизпитател и командир на римската флота в Мизенум по време на изригването, организира злополучна спасителна мисия. Трагично, Плиний Старши попада под въздействието на токсичния газ и умира, след като достига до пристанището Стабии, на другия край на Неаполитанския залив.
Този опит за спасяване остава един от малкото регистрирани опити за оказване на помощ на нещастните жертви. По-късно император Тит е критикуван за неадекватната си реакция на бедствието.
Везувий изригва, от Дж. М. У. Търнър, около 1817-1820 г. Кредит: Yale Center for British Art
Въздействие на изригването на Везувий върху науката
Изследванията на влиянието на вулканичните изригвания върху смъртта на хората са значително подобрени благодарение на изучаването на начина, по който скелетите реагират на топлината. Както съобщава Phys.org, добре запазените останки от Помпей и Херкулан, замръзнали във времето от катастрофалното изригване на Везувий, са предоставили на археолозите безценна информация за живота на древните жители.
Гипсови отливки на някои от жертвите на изригването на вулкана Везувий през 79 г. сл. н. е. Кредит: Antiquarium Museum of Pompeii
Последните проучвания на тези обекти показват, че след изригването температурата е била около 300-400°C, което е довело до промени в телата на жертвите, включително известната " кучешка поза", причинена от мускулни контракции. За разлика от меките тъкани, костите не се разрушават напълно от екстремната топлина и техните промени могат да помогнат за тълкуване на контекста на смъртта и интензивността на изгарянето.
Плиний Млади и майка му в Мизенум 79 г. сл. Хр., от Анжелика Кауфман, 1785 г.Кредит: Princeton University Art Museum
Чрез комбиниране на нови методи за изследване на костния колаген и кристалната структура изследователите успяват да разкрият, че жертвите, приютили се в каменни къщички за лодки в Херкулан, са били задушени и изпечени до смърт, а не са се изпарили. Проучването показва също, че мъжете са умирали предимно на плажа, докато жените и децата са търсели убежище в каменните къщи за лодки.
Тази информация дава ярък поглед към последните мигове на тези древни хора, когато жените и децата са се криели в страх, докато температурите са се покачвали до фатални нива, докато техните съпрузи и бащи са се опитвали да си осигурят начин за спасение.
Източник: Mount Vesuvius' Catastrophic Eruption Seemed To Preserve the Ancient Roman Cities of Pompeii and Herculaneum, The Science Times
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари