Секвениран е за първи път човешки геном от руините на Древен Помпей

Първият успешно секвениран човешки геном от индивид, починал в Помпей, след изригването на Везувий през 79 г. н.е., е представен тази седмица в проучване, публикувано в Scientific Reports. Преди това са били секвенирани само къси участъци от митохондриална ДНК от човешки и животински останки в Помпей.

Изследвани са останките на двама души, открити в Дома на занаятчията в Помпей, и е извлечена тяхната ДНК. Формата, структурата и дължината на скелетите показват, че единия набор останки принадлежат на мъж, който е бил на възраст между 35 и 40 години към момента на смъртта си, а другият  - на жена на възраст над 50 години. Въпреки че авторите са извлекли и секвенирали древна ДНК от двата индивида, са успели да секвенират целия геном само от останките на мъжа поради пропуски в секвенциите, получени от останките на жената.

Сравненията на ДНК на мъжкия индивид с ДНК, получена от 1030 други древни и 471 съвременни индивида от Западна Евразия, показват, че неговата ДНК споделя най-много прилики със съвременните италианци от Централна Италия и други индивиди, живели в Италия през епохата на Римската империя. Но анализите на митохондриалната и Y хромозомната ДНК на мъжкия индивид също идентифицират групи гени, които обикновено се срещат в хора от остров Сардиния, но не и сред други индивиди, живели в Италия през епохата на Римската империя. Това предполага, че може да е имало високи нива на генетично разнообразие в италианския полуостров през това време.

_{Снимка и дигитално рентгеново изображение на четвърти лумбален прешлен (L4), засегнат от туберкулозен спондилодисцит. Кредит: Gabriele Scorrano et al., 2022}

Допълнителни анализи на скелета и ДНК на мъжкия индивид идентифицират лезии в един от прешлените и ДНК последователности, които обикновено се срещат в Mycobacterium, групата бактерии, към която принадлежи бактерията Mycobacterium tuberculosis, причиняваща туберкулоза. Това предполага, че лицето може да е било засегнато от туберкулоза преди смъртта си.

_{Останките на двама души, загинали при изригването на Везувий в Дома на занаятчията, Помпей, чиято ДНК е извлечена и секвенирана. Кредит: Gabriele Scorrano et al., 2022}

Авторите предполагат, че може да е било възможно успешно да се възстанови древна ДНК от останките на мъжкия индивид, тъй като пирокластичните материали, освободени по време на изригването, са осигурили защита от разграждащи ДНК фактори на околната среда, като атмосферния кислород. Констатациите демонстрират възможността за извличане на древна ДНК от помпейските човешки останки и предоставят по-нататъшен поглед върху генетичната история и живота на това население, добавят те.

Справка: Scorrano, G., Viva, S., Pinotti, T. et al. Bioarchaeological and palaeogenomic portrait of two Pompeians that died during the eruption of Vesuvius in 79 AD. Sci Rep 12, 6468 (2022). https://doi.org/10.1038/s41598-022-10899-1

Източник: First Pompeiian human genome sequenced
Nature Publishing Group

Още по темата

18/05/2022

Животът

Трета пещера на денисовци е открита в Индокитай

04/04/2022

Животът

Най-сетне човешкият геном е декодиран напълно. Какво ново?

29/12/2020

Животът

Невероятна находка в Помпей показва каква е била бързата закуска на римляните (видео)

24/11/2020

Животът

Откриха нови останки на хора от Помпей, загинали при изригването на Везувий (видео)