Легендарният срив на населението на Великденския остров всъщност не се е случвал

Ваня Милева Последна промяна на 24 юни 2024 в 11:35 2409 0

Монолитните статуи, наречени моаи

Кредит Needpix.com

Жителите на Великденския остров са построили стотици монолитни статуи, наречени моаи

Някои дават пример за демографска деградация жителите на Великденския остров, които заради свръхексплоатация на природните ресурси са предизвикали упадък на културата си и рязко намаляване на населението. Нови доказателства обаче сочат, че това не се е случвало, а броят на населението на острова е бил стабилен в продължение на векове.

Широко разпространеното твърдение, че древният народ на Великденския остров е преживял колапс на населението поради свръхексплоатация на природните ресурси, бе поставено отново под съмнение. Вместо това е имало малко и стабилно население, което е живяло устойчиво в продължение на векове преди пристигането на европейците, сочи анализ на историческите земеделски практики.

Известен с високите си каменни статуи, Великденският остров - наричан още Рапа Нуи - в Тихия океан се смята, че е бил населяван от полинезийци от около 1200 г. сл. н. е. По това време 164-те му квадратни километра са били покрити с палмови гори, но те бързо са били унищожени, вероятно от комбинация от плъхове и прекомерна експлоатация.

Великденския остров не е пример за неразумно изразходване на ресурсите

Според легендата, популяризирана от историка Джаред Даймънд, нерационалното използване на ресурсите е довело до рязко нарастване на населението и последващ срив преди пристигането на европейците през 1722 г.

Островитяните са се издържали основно чрез скално градинарство - форма на земеделие, която е била широко практикувана на места, където почвите са бедни или климатът е суров. Камъните са разпръснати по полетата, за да създават микроместообитания и ветрозащитни зони, които да запазват влагата и да доставят важни минерали.

Изглед към останките от скални9те градини. Кредит: Dylan S. Davis et al. 

Според предишни проучвания на площ от 21 квадратни километра от Рапа Нуи са били разположени каменни градини, които са осигурявали препитание на население от 16 000 души.

За да разберат повече, Карл Липо (Carl Lipo) от Университета Бингхамтън в Ню Йорк и колегите му използват сателитни изображения в комбинация с модели за машинно обучение, обучени на базата на наземни проучвания, за да изготвят оценка на местата за скални градини в целия остров.

Така било установено, че максималната площ на каменните градини е едва 0,76 кв. км. Изследователите смятат, че подобна система не би могла да изхрани повече от 4000 души - приблизително толкова, колкото се предполага, че е било населението, което е живяло там при пристигането на европейците. С други думи, екипът твърди, че населението е останало забележително стабилно.

Липо заявява, че тези, които продължават да използват Великденския остров като пример за деградация и колапс, трябва да погледнат емпиричните доказателства.

"Резултатите, които представяме, продължават да подкрепят нашата хипотеза, че островът никога не е имал... [огромно население, което да консумира прекомерно ресурсите му", отбелязва той. "Като цяло в археологическите свидетелства не виждаме доказателства за срив на населението преди пристигането на европейците."

Напротив, все по-голяма тежест придобива предположението, че жителите на острова са трансформирали средата си по начин, който им е позволил да живеят устойчиво в продължение на поколения, посочва Липо. "Малките популации и разпръснатите модели на заселване с ниска плътност са позволили на племенните групи да произвеждат надеждно достатъчно храна в продължение на повече от 500 години до пристигането на европейците."

Карта на урбанизираните и използваните за селско стопанство зони във връзка с изчислената плътност на скалното градинарство. Кредит: Dylan S. Davis et al.

Дейл Ф. Симпсън (Dale F. Simpson) от Университета на Илинойс изтъква, че е необходима още работа, за да се прецени дали прецизността и точността на изчисленията на модела, използван в изследването, съответстват на археологическите данни.

"Като цяло, това [изследване] подчертава, че въпреки че [хората] от Рапа Нуи често са представяни като провалена култура, ограничена от социално-политическа конкуренция, екологична свръхексплоатация и мегалитно свръхпроизводство, дискусията би била по-полезна, ако се признае, че Рапа Нуи е полинезийска островна култура, която чрез адаптация и оцеляване е процъфтявала в продължение на почти хилядолетие", заявява Симпсън.

Справка: Dylan S. Davis et al. ,Island-wide characterization of agricultural production challenges the demographic collapse hypothesis for Rapa Nui (Easter Island). Sci. Adv. 10, eado1459(2024). DOI: 10.1126/sciadv.ado1459

Източник: Easter Island's legendary societal collapse didn't actually happen, New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !