Често в лидер на дадена група се превръща този, който каже правилното нещо в правилния момент. Добрите ръководители често са и гении в комуникацията. Между тях и последователите им възниква особена връзка.
Според учени от Института Макс Планк по когнитивни невронауки в Лайпциг и Педагогическия университет Пекин активността при ръководната личност в т.нар. ляв темпоропариетален регион в кората на крайния мозък, разположен в областта между темето и слепоочието, се синхронизира със същия регион в мозъка на неговите поддръжници. Изследвайки активността на мозъка, за учените дори се оказва възможно да предскажат кого членовете на една група ще изберат за свой ръководител и в кой точно момент ще се случи това. Синхронизацията на мозъчната активност се дължи по-скоро на комуникативните умения на ръководителя и в по-малка степен на това колко говори. В група от равнопоставени индивиди в повечето случаи ръководител става този, който в правилния момент изкаже правилното нещо.
Много малка част от човешките общности съществуват без ръководител. И в най-малките групи след кратко време изкристализира личност с ръководни умения. Основавайки се на теоретични познания, учени имаха предположения, че мозъчната активност на ръководителите се синхронизира с тази на подчинените им. До този момент обаче все още не беше ясно, дали това действително е така.
За целите на своето проучване учени от Института Макс Планк в сътрудничество с изследователи от Китай и САЩ организират групи от по трима човека – съответно студенти само от мъжки или само от женски пол – и ги оставят да дискутират в продължение на няколко минути върху щекотлива морална дилема. Паралелно с това те измерват мозъчната активност на всички участници чрез функционална инфрачервена спектроскопия. При този метод инфрачервената светлина прониква през черепа, достигайки мозъчната тъкан. По-активните участъци са снабдени с по-голямо количество обогатена с кислород кръв, която абсорбира по-активно инфрачервената светлина. Посредством различната абсорбция на светлината учените успяват да идентифицират мозъчните участъци с повишена активност. След проведения разговор членовете на групите заедно с външни наблюдатели, чиято цел е да оценят дискусиите, избират един от членовете за ръководител на екипа. Оказва се, че в повечето случаи изборът на членовете на групите и на външните наблюдатели съвпада.
Резултатите показват, че в мозъка на всеки от членовете на групите решението се оформя още по време на дискусиите: При разговора активността в левия темпоропариетален участък в мозъчната кора на членовете на екипа се изравнява с тази на ръководната личност. Синхронизирането на активността в тази част на мозъка на различни хора дори позволява да се предскаже кой ще бъде избран за лидер и в кой момент неговата личност ще изкристализира като ръководна.
Темпоропариеталният участък се намира в кората на крайния мозък в областта между темето и слепоочието и отговаря за емпатията и умението на човека да съпреживява чувствата на другите. Той също така прави възможно мисленето от перспективата на другия и разпознаването на неговите намерения. Въз основа на това проучването стига до заключението, че синхронизацията на активността в тази част на мозъка е важна характеристика на връзката между ръководителя и неговия поддръжник. Тъй като учените са изследвали активността само в лявата половина на темпоропариеталния дял, е възможно това да важи със същата сила и за дясната му половина.
При проучването вербалната комуникация предизвикала по-силна синхронизация на мозъчната активност в сравнение с невербалните сигнали. Възможно е при вербалната комуникация да е от голямо значение някаква специфична човешка особеност. При животните например най-често водачи стават най-силните и доминантни екземпляри.
Учените още са установили, че е много по-важно какво казва лидерът на групата, а не колко говори. Изкристализиралите в края на проучването като лидери личности са поставяли началото на дискусиите също толкова често, колкото и останалите членове, но стартираните от тях дискусии са предизвиквали по-силна синхронизация в темпоропариеталния участък на мозъка. Т.е. с предимство се ползва качеството на комуникацията. Този, който просто говори много, не винаги става водач.
Синхронизацията освен това е двупосочна, но по-ясно изразена е тази, която води началото си от лидера и протича в посока към неговите привърженици. Излизайки от дискусията, водачите използват момента да съобразят гледната точка на другите и впоследствие нагласят собствените си думи спрямо нея. В това кратко време те синхронизират активността на мозъка си с тази на останалите. „Водачите изпъкват чрез думите, които изричат, и чрез това в кой точно момент ги изричат“, обяснява Джинг Джианг, докторант в Института Макс Планк по когнитивни невронауки.
Интересното е, че по време на експеримента участъците в мозъка, отговарящи за езиковите функции, не постигат синхронизация помежду си. Това трябва да е било очаквано, след като зa лидери на групите не винаги са били избирани онези, които най-често са започвали дискусиите и в най-голяма степен са допринасяли за тяхното осъществяване. Това допълнително подкрепя предположението, че качеството на комуникацията е решаващо за това, кой ще бъде избран за лидер. „По всяка вероятност обаче уменията за вербална комуникация не са единственият фактор, други качества вероятно също играят важна роля, като напр. личната харизма или умението на една личност да се налага над другите“, казва Джианг.
С постигнатите резултати учените правят фундаментална крачка напред в разбирането на взаимоотношенията между ръководителите на екипи и техните сътрудници. Остава да бъде изяснено в каква степен резултатите подлежат на обобщаване. Възможно е да има и други фактори, които са определящи за избора на водач тогава, когато групата не е толкова хомогенна, а се състои от участници от различен пол и възраст или пък с различен социален статус.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари