Наистина ли се споменава "Израел" на стелата на фараон Мернептах от 1208 г. пр.н.е.?

Ваня Милева Последна промяна на 02 ноември 2026 в 00:00 84 0

Горната част на висока стела от тъмен гранит с издълбана сцена на стоящи фигури над редове йероглифен текст, изложена в музей

Кредит Olaf Tausch, Wikimedia Commons
Горната част на стелата на Мернептах в Египетския музей в Кайро. Името Израел се появява в ред 27 от химна, близо до подножието на камъка и под показаната тук област

Един широко разпространен пост в X от 26 октомври 2026 г. нарича стелата на Мернептах "едно от най-важните потвърждения на Библията, откривани някога".

Стелата на Мернептах е наистина важна и заслужава да ѝ се обърне внимание.

Арис Манус (Aris Manus) на страницата Ancient origins  отговаря въпроса доколко стелата на може да се разглежда катонезависимо потвърждение на разказа в Библията

рсе консултира с различни исторически източници, които са единодушни, че в същността си твърдението в поста е вярно. Стелата посочва израилтяни като народ в Ханаан около 1208 г. пр.н.е., най-ранното сигурно споменаване извън Библията. Твърденията във втората книга от Библията, "Изход", за завладяването и хълмистата страна отиват много по-далеч, отколкото може да побере в един ред от стелата, и учените не са единодушни относно значението му за Библията.

Какво представлява стелата на Мернептах

"Стелата" на Мернептах, известна още като "Израелската стела" или "Стелата на победата на Мернептах", е надпис на фараона Мернептах (1213–1203 г. пр.н.е.), издълбан на обратната страна на гранитна стела, издигната от фараона Аменхотеп III. Тя е открита по време на разкопките на Флиндърс Петри през 1896 г. в Тива и сега се съхранява в Египетския музей в Кайро. Голяма част от стелата описва кампанията на Мернептах срещу либийците.

Стелата съдържа текст, споменаващ "I.si.ri.ar" или "Isirial", което учените интерпретират като "Израел". Това е първото известно писмено споменаване на народа на Израел. Най-разпространеният превод на този пасаж на стелата е: "Израил е пуст, потомството му го няма"

Текст на надписа:

Първият преводач на надписа, Вилхелм Шпигелберг , отбелязва, че името "Израел" е придружено от йероглиф, означаващ "група хора, нация", а не "държава", и това тълкуване е било общоприето сред египтолозите в продължение на около сто години.

Присъдата

Спорно: Стелата на Мернептах потвърждава Библията. Причина: тя потвърждава, че народ, наречен Израел, е живял в Ханаан до петата година на Мернептах, а учените не са единодушни относно това доколко това подкрепя по-многословния библейски разказ.
Установено: Стелата нарича Израел, най-ранното сигурно споменаване извън Библията. Причина: Брестед, Финкелщайн и Силберман го наричат най-ранното споменаване, а предложеното по-ранно име остава спорно.
Установено: Израел е обозначен като народ, за разлика от градовете до него. Причина: името носи определящия знак за група хора, докато Ашкелон, Гезер и Йеноам носят знака за чужда земя.
Непроверено: Мъжкият род на името показва, че Израел е бил народ. Причина: не е консултиран източник, който да твърди, че е от граматически род, а източниците разчитат на граматическото определение.
Спорно: Берлински пиедестал споменава Израел още по-рано. Причина: Гьорг, ван дер Веен и Тайс защитават това тълкуване, а Хофмайер го отхвърля по езикови причини.
Неверифицирано: Потвърждава завоеванието, селището в хълмистата местност и детайлите за колесницата. Причина: нищо от това не се споменава в надписа.

Какво казват доказателствата

Стелата е гранитна плоча в Египетския музей в Кайро, каталогизирана като JE 31408. Според архива на Глобалния египетски музей, тя съдържа 28-редов химн, възхваляващ победата на Мернептах над либийците през петата му година от царуването, издълбан върху стела, използвана повторно от погребалния храм на Аменхотеп III .

Джеймс Хенри Брестед (James Henry Breasted), пишещ през 1906 г., записва текста "Върху стела, открита от Петри в руините на погребалния храм на Мернептах в Тива през 1896 г.". Само заключителните редове се споменава Ханаан. Неговият превод, датиран към "Година 5, третия месец на третия сезон", назовава Ашкелон, Гезер и Йеноам, след което казва, че Израел "е опустял, семето му го няма вече" в ред 27 на стелата.

Формулировката на поста "Израил е опустошен" и "семето му го няма вече" е близка до съвременните преводи, като например този на Джош Мейнъл (Josh Meynell) за издателство Тиндейл. Кенет Кичън датира петата година на Мернептах на 1209/1208 г. пр.н.е. Израел Финкелщайн (Israel Finkelstein) и Нийл Ашър Силберман (Neil Asher Silberman) датират стелата на 1207 г. пр.н.е., а Мейнъл на около 1200 г. пр.н.е., така че 1208 г. пр.н.е. на поста се намира в диапазона, който дават учените.

Брейстед го нарича най-ранното споменаване на Израел, известно по това време в литературата.

През 2010 г. Петер ван дер Веен (Peter van der Veen), Кристофър Тайс (Christoffer Theis) и Манфред Гьорг (Manfred Görg) го описват като "единственото споменаване на Израел в който и да е съществуващ египетски текст", освен предложеното от тях място - в Берлин. Финкелщайн и Силберман, които се съмняват в голяма част от историята за завоевание, приемат, че "група, известна като Израел, вече е била в Ханаан по това време".

Постът в X е прав и в това, че Израел се откроява от градовете до него, но по грешна причина. В нея се казва, че името е "написано в мъжки род, което в древноегипетската граматика означава народ".

Източниците се спират на определението - знак (вляво) , който писарите добавят след име, за да покажат какво е то. Мейнел обяснява, че стикът маркира чужденци и че седнал мъж и жена и три чертички се "използват заедно, за да обозначат нещо като голяма група хора".

Ашкелон и другите имена носят различен знак, "три хълма, който се използва за обозначаване на чужда" земя, по думите на Мейнел. Музейният запис гласи: "Името се отнася до хората, а не до държавата, както други местности, споменати на стелата." Никой от източниците не твърди, че има мъжки и женски окончания, така че този детайл е непроверен.

В публикацията се казва още, че стелата поставя Израел на определена територия "скоро след смъртта на Исус Навин" и потвърждава, че завладяването е започнало, че племената са живели в планинската страна и че "египетските колесници не са могли да ги стигнат там“. Надписът не посочва нито водач, нито племе, нито планинска страна, нито колесници. Връзката с периода на Съдиите е тълкуване, което камъкът позволява, без да се уточнява.

Брестед призовава за предпазливост. Той пише, че твърдението за победа над Израел "е толкова кратко и безизразно, че от него може да се извлече малко" и че "семето му го няма вече" е "обичайна фраза, прилагана за всеки победен и ограбен народ". Той все още смята, че "няма съмнение, че Израел там е претърпял поражение и плячкосване от неговите ръце". Финкелщайн и Силберман са по-директни: "Претенцията очевидно е била неоснователна".

Някои читатели посочват Мернептах като фараона от библейската книга "Изход". Музейният запис отговаря: "Появата на тази дума е показала на някои учени, че този владетел е фараонът от Изход, но няма доказателства, които да го потвърждават." Майнел отбелязва, че всички основни възгледи за датата на Изхода поставят израилтяните в Ханаан по време на управлението на Мернептах, така че стелата отбелязва по-късен момент.

Алтернативният възглед

Най-оживеният дебат е дали стелата е първото споменаване. През 2001 г. Гьорг предполага, че релеф на гранитен пиедестал в Берлин, номер 21687, може да е ранно изписване на името Израел. Плочата, придобита от Лудвиг Борхард през 1913 г., изброява името до Ашкелон и Ханаан.

Проблемът е, че последният картуш (вдясно, j...šꜣjr ) е частично отчупен. Манфред Гьорг предполага, че липсващият знак е символ на лешояд (знак на Гардинър G1, представляващ египетски алеф). Гьорг предполага, че тогава думата би се четяла "Израел", но дори със знака на лешояда, подобно изписване на думата Израел би било уникално в египетските текстове.

По-нататъшни изследвания на изображението добавят тежест към тази оценка. Ван дер Веен, Тейс и Гьорг твърдят, че Израел "остава най-логичният кандидат" за счупеното име и те предварително датират релефа към управлението на Рамзес II или около 200 години по-рано, вероятно копиран от по-стар списък.

Както съобщават ван дер Веен и неговите съавтори, Джеймс Хофмайер (James Hoffmeier) отхвърля тълкуването и твърди, че правописът повдига "сериозни езикови и ортографски проблеми, които изключват възможността да е споменат Израел", главно защото името от надписа в Берлин използва различен звук "s" от този на стелата на Мернептах. Авторите отговарят, че името е засвидетелствано като лично име в текстове от бронзовата епоха с този звук и че египетските правописи на чужди съскащи звуци не винаги са били последователни. Те признават, че предположението им "ще трябва да бъде подкрепено от допълнителни археологически и епиграфски доказателства".

Майнел смята, че препратката е подходяща за периода на "Съдиите", когато текстът представя Израел като народ, живеещ в шатри. Финкелщайн и Силберман твърдят, че библейският разказ, археологията и египетските записи не съответстват на голямо завоевание, тъй като стелата казва само, че този "неизвестен народ, живеещ в Ханаан, е претърпял смазващо поражение".

Докъде стига това

Стелата на Мернептах е важно свидетелство. Тя показва, че народ, наречен Израел, е живял в Ханаан през петата година от управлението на Мернептах и че Египет ги е смятал за достоен за назоваване редом с Аскалон и Гезер. За читателите на Съдии тази дата има тежест и Мейнел вижда в нея "още един показател за достоверността на библейското повествование".

Самата стела не потвърждава събитията описани в Изход, завоеванието или целия библейски разказ и по тези въпроси учените все още не са единодушни. Единственият ред в нея за Израел е по-скоро показателен, отколкото убедителен. Твърденията, основани на граматическия род, хълмистата местност и колесниците, остават по-малко сигурни от простия факт, който камъкът свидетелства: Израел е бил там.

Справка: 

Източник: The Merneptah Stele Named Israel Around 1208 BCE. Does It Confirm the Bible?, Ancient Origins 

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !