Неозой (от гръцки καινός, нов и ζωή, живот) е най-новата от трите геоложки ери на еона Фанерозой. Тя покрива приблизително последните 65 милиона години, след изчезването на динозаврите, и продължава до наши дни.
По това време континентите заемат сегашните си позиции, климатът застудява, а основни обитатели на планетата са бозайниците.
Неозоят се разделя на три периода:
Палеоген - преди 65-23 милиона години, който се състои от палеоцен, еоцена и олигоцен;
Неоген - преди 23-2,6 милиона години, който включва миоцена и плиоцена;
Кватернер - преди 2,6 милиона години до наши дни), състоящ се от Плейстоцен и Холоцен. Макар да е широко възприето, че все още се намираме в Халоцена, според някои учени днешните дни се обособяват в нова епоха – тази на Антропоцена.
| Еон | Ера Продължителност | Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай | 3 800 | ||
| Хадей | 4 700 | ||
Климат и география
Климатът на Неозоя се характеризира с доста по-високи от сегашните температури. Общо взето температурите са били и почти навсякъде еднакви, независимо от близостта до екватора.
Това се дължи на голямото глобално затопляне, известно като термален максимум. То се е случило между палеоцена и еоцена, преди около 55, 8 милиона години. Този период е последван от хладно и сухо време.
Що се отнася до промяната на ландшафта – континентите окончателно се разделят през палеогена, създавайки огромни разстояния помежду си.
През Плейстоцена големи ледници обхващат Северна Америка на изток до Ню Йорк, на юг до Канзас и Небраска и на запад до Западния бряг. По-късно, след тяхното отдръпване, се образуват и големите езера.
Появяват се някои от първите в света планински вериги като Алпите, Хималаите и Скалистите планини.
Животът
Неозоят е по-широко познат като Ерата на бозайниците. Причината е, че той идва с изчезванего на големите бозайници, което позволява „процъфтяването“ на по-малките животни, които постепенно се развиват и диверсифицират до познатите ни днес видове.
Началото на Палеогена е времето за бозайниците, които са оцелели от периода Креда. По-късно през този период, се появат гризачи и малки коне като Hyracotherium, а също слонове и носорози. Развиват се още кучета, котки и прасета. Някои птици, класифицирани като динозаври, най-забележителните сред които Titanis, умират. На тяхно място се появяват големи нелетящи птици, като например Диатрима (Diatryma).
През Неогенския период се пораждат ранните примати, включително и първите хора. Обичайна гледка са стадата говеда, овце, кози, антилопи и газели.
Пещерните лъвове, саблезъби тигъри, пещерни мечки, гигантски елени, космати носорози и мамути преобладават през Кватернера.
Поради разширяването на океаните, акули, китове и други морски живот постепенно се разпространяват из водите. Големите езера, които се образуват в западната част на САЩ по Еоцена, се превръщат в идеалния дом за сладководни видове като пъстървата.
С изчезването на динозаврите се развива и флората. Почти всяко растение, което познаваме днес, се е появило през Неозоя.
Цъфтящите растения и зърнените култури доминират в пейзажа през по-късната част от тази епоха. Хората започват да обработват земята.






















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция