Най-ранната известна писменост датира отпреди повече от 40 000 години според нови данни

Хората от каменната ера преди 40 000 години са използвали проста форма на писане, сравнима по сложност с най-ранните етапи на първата писменост в света - клинопис, според проучване на мистериозни знаци, гравирани върху фигурки и други артефакти, открити в Германия.

Преди повече от 40 000 години, през късния палеолит, нашите ранни предци вече са издълбавали знаци в инструменти и скулптури. Според нов анализ на лингвиста Кристиан Бенц (Christian Bentz) от Саарландския университет и археолога Ева Дуткиевич (Ewa Dutkiewicz) от Музея за праистория и ранна история (Museum für Vor- und Frühgeschichte) в Берлин, тези последователности от знаци имат същото ниво на сложност и плътност на информацията като най-ранната протоклинопис, появила се десетки хиляди години по-късно, около 3000 г. пр.н.е.

Използвайки изчислителен подход, екипът изследва над 3000 знака, открити върху 260 предмета, за да разкрие прозрения за произхода на писмеността. Техните открития, публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, изненадва дори изследователите.

Палеолитни предмети, датиращи между 34 000 и 45 000 години, носят загадъчни поредици от знаци – често повтарящи се линии, прорези, точки и кръстове. Много от тези артефакти са открити в пещери в Швабската Юра, като например малък мамут, намерен в пещерата Вогелхерд в долината Лоне в югозападна Германия.

Новите доказателства показват, че хората са експериментирали със символично писане преди цели 40 000 години. Ако това е вярно, откритията драстично преосмислят историята на комуникацията, като се има предвид, че най-ранните известни писмени езици са месопотамските протоклинописи, датиращи от около 3000 г. пр.н.е.

"Артефактите датират от десетки хиляди години преди първите писмени системи, от времето, когато Homo sapiens е напуснал Африка, заселил се е в Европа и е срещнал неандерталците", обяснява Ева Дуткиевич.

Дуткевич и колегите ѝ са прекарали години в анализ на 260 реликви, открити от пещерни обекти от каменната ера в Швабската Юра, отдалечена планинска верига, разположена в югозападна Германия. Сред тях са малка фигурка на мамут, издълбана от бивните на изчезналото животно, както и адорантът (на снимката горе), известна резба от слонова кост, която изглежда изобразява фигура на човек-лъв с протегнати ръце. Тези и много други подобни артефакти също така съдържат често повтарящи се поредици от линии, кръстове, точки и прорези.

Фигурката на мамут от пещерата Вогелхерд, на приблизително 40 000 години, носи множество поредици от кръстове и точки по повърхността си. Кредит: Universität Tübingen / Hildegard Jensen

След това екипът е въвел над 3000 геометрични резби в база данни със знаци от каменната ера и ги изследвал, използвайки различни инструменти за компютърен анализ. Те не очаквали да преведат някое от съобщенията, а вместо това използвали анализа, за да сравнят техните атрибути със системите за писменост, които са се развили по-късно.

"Има много теории, но много малко е емпиричната работа, извършена върху основните, измерими характеристики на знаците", добавя Кристиан Бенц.

Бенц обяснява, че използването на методи като количествена лингвистика и статистическо моделиране им е позволило да сравнят символите, открити върху палеолитните артефакти, с ранния клинопис, както и със съвременните формати на писане. С този подход те са успели да направят оценка колко информация може да се съдържа в издълбаните символи.

"Човешката способност да кодира информация в знаци и символи е развивана в продължение на хиляди години. Писането е само една специфична форма в дълга поредица от знакови системи", коментира Бенц. "Ние продължаваме да разработваме нови системи за кодиране на информация. Кодирането е и основата на компютърните системи."

Резултатите изненадват изследователите. Въпреки че първоначално се предполагаше, че протоклинописът би имал повече прилики със съвременните писмени системи, изглежда, че месопотамският метод на комуникация прилича повече на своите предци от каменната ера. Това означава, че писмеността може да се е променила много малко в продължение на десетки хиляди години. Въпреки че точните значения на артефактите от палеолитна Германия остават загадка, екипът е уверен, че тя не представлява никакъв говорим език.

Протоклинописна плочка от периода Урук IV (VAT 14774), на приблизително 3350-3200 години. Тази така наречена нумеро-идеографска плочка съдържа числови знаци от лявата страна и по-разнообразни идеографски знаци от дясната страна. Плочката е допълнително разделена от хоризонтална линия. Кредит: Staatliche Museen zu Berlin, Vorderasiatisches Museum / Olaf M. Tesmer, CC-BY-SA 4.0

"Знаците върху археологическите обекти се повтарят често – кръст, кръст, кръст, линия, линия, линия. Този тип повторение не е характерно за говоримия език", разказва Бенц.

Екипът вече може да започне да стеснява обхвата на възможните интерпретации. Откритията също така подчертават, че по отношение на когнитивните способности, хората от каменната ера вече са постигнали подобен капацитет на днешните си потомци.

"Върху артефактите може да са открити последователности от знаци. Но ние сме едва в началото", посочва Дуткевич.

Справка: Bentz, Christian, Humans 40,000 y ago developed a system of conventional signs, Proceedings of the National Academy of Sciences (2026). DOI: 10.1073/pnas.2520385123

Източник: Earliest known writing dates back over 40,000 years, Popular Science

Женевиев фон Петцингер открива 32 знака из целия континент, издълбани и рисувани в продължение на много дълъг период от време. Кредит: Genevieve von Pet­zinger

Още по темата

25/09/2025

Човекът

Символи на 40 000 години в пещери по цял свят може да са най-ранният писмен език в историята

15/05/2025

Човекът

Най-старата писменост в света

21/11/2024

Човекът

Най-старата известна азбучна писменост е открита върху глинени цилиндри в Сирия

06/01/2023

Човекът

"Точките" от пещерни рисунки на 20 000 години са най-ранната писменост, твърди спорно проучване