Най-старата писменост в света

Ваня Милева Последна промяна на 15 май 2025 в 00:00 21134 0

Статуя на писар от Шумер, датирана около 2400 г. пр.н.е. Намерена в Лагаш, Ирак на фона на шумерски надписи

Кредит Wikimedia Commons / Eric Lessing/Art Resource, NY
Статуя на писар от Шумер, датирана около 2400 г. пр.н.е. Намерена в Лагаш, Ирак на фона на шумерски надписи

Използвана от писарите повече от три хилядолетия, клинописната писменост отваря драматичен прозорец към древния месопотамски живот.

В началото на 2016 г. стотици медии по света съобщиха, че набор от наскоро дешифрирани древни глинени плочки разкриват, че вавилонските астрономи са били по-знаещи, отколкото се смяташе досега.

Клиновидният надпис върху плочките показва, че тези древни звездни хроники съдържат геометрични изчисления, за да предскажат движението на Юпитер.

Учените предполагаха, че едва около 1400 г. сл. н. е. тези техники са били използвани за първи път от английски и френски математици. Но ето доказателство, че близо 2000 години по-рано древните хора са били също толкова напреднали, колкото и учените от епохата на Ренесанса.

Съдейки по ентусиазирания прием на историята в социалните медии, това откритие завладя общественото въображение. То безусловно оспори схващането, че клинописните плочки са били използвани само за базово счетоводство, като например отчет на реколтата, а не за сложни астрономически изчисления.

Оказа се, че повечето плочки всъщност са били използвани за светско счетоводство или писарски упражнения, някои от тях носят надписи, които предлагат неочаквани прозрения за дребните детайли и важни събития в живота на древните месопотамци.

Разработена за първи път около 3200 г. пр.н.е. от шумерски писари в древния град-държава Урук, в днешен Ирак, като средство за записване на сделки, клинописната писменост е създадена чрез използване на тръстиково стилус, за да се правят клиновидни вдлъбнатини в глинени плочки.

По-късно писари са издълбавали клинопис и в различни каменни предмети. Различни комбинации от тези знаци са представлявали срички, които от своя страна са могли да се съчетаят, за да образуват думи.

Клинописът като стабилна писмена традиция е съществувал 3000 години. Писмеността – сама по себе си не е език – е била използвана от писари на множество култури през това време, за да се пише на редица езици, различни от шумерския, най-вече акадски, семитски език, който е бил лингва франка на Асирийската и Вавилонската империи.

Глинена плочка на акадски език, намерена във Вавилон, Ирак, от Късновавилонската култура, датираща около 350–50 г. пр.н.е. Кредит: The Trustees of the British Museum

След като клинописът е заменен от азбучно писмо някъде след първи век сл. н. е., стотиците хиляди глинени плочки и други предмети с надписи остават непрочетени в продължение на близо 2000 години.

Едва в началото на деветнадесети век, когато археолозите за първи път започват да разкопават плочките, учените успяват да започнат да се опитват да разберат тези текстове.

Един важен ранен ключ към дешифрирането на писмеността се оказва откриването на вид клинопис на "Розетския камък" – триезичен надпис от около 500 г. пр. н. е. на мястото на прохода Биситун в Иран.

Написан на персийски, акадски и ирански език, известен като еламски, той документира подвизите на ахеменидския цар Дарий Велики (управлявал 521–486 г. пр. н. е.). Чрез дешифриране на повтарящи се думи като "Дарий" и "цар" на персийски, учените успяват бавно да сглобят как работи клинописът. Наричани асиролози, тези специалисти в крайна сметка успяват да преведат различни езици, написани с клинопис през много епохи, въпреки че някои ранни версии на писмеността остават неразгадани.

Триезичен надпис, открит в прохода Биситун в Иран, е ранен ключ за дешифрирането на клинопис. Бабек Тафреси.  Кредит: Wikimedia Commons 

Днес способността за четене на клинопис е ключът към разбирането на всякакви културни дейности в древния Близък изток – от определянето на това, което е било известно за космоса и неговото функциониране, до живота на асирийските царе и тайните на приготвянето на вавилонска яхния.

От приблизително половин милион клинописни предмети, които са били разкопани, много от тях все още не са каталогизирани и преведени. Ето няколко хубави и разнообразни примера за някои от най-интересните, които са били разкопани.

Източник: The World's Oldest Writing, archaeology.org

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !