Загадъчната древна писмена система, наречена Линеарна еламска писменост, използвана през бронзовата епоха между около 2300 и 1800 г. пр.н.е. в Елам, древна цивилизация с център югозапада на съвременен Иран, може би най-накрая е разшифрована, въпреки че някои експерти са скептични. Нещо повече, не е ясно дали всички артефакти, използвани за разшифроването на писмеността, са придобити законно.
До днес са оцелели само около 40 известни примера на линеарната еламска писменост, което я прави трудна за разкодиране, но изследователи твърдят, че до голяма степен са постигнали именно това, пишат те в статия, публикувана през юли в списание Zeitschrift für Assyriologie und Vorderasiatische Archäologie ("Списание за асириология и близкоизточна археология"). Ключов за тяхното разшифроване е анализът на осем надписа върху сребърни чаши.
Списък с известни линейни еламски знаци до 1912 г. Кредит: Wikimedia Commons
Вече има разшифровани различни линеарни еламски надписи от други изследователски екипи, а авторите на новото изследване се основават на тази предишна работа, сравнявайки писмената система в осемте линеарни еламски надписа с клинописни текстове (вече разшифрована писменост, използвана в тогавашния Близък изток), които датират от приблизително същия период и вероятно съдържат имената на едни и същи владетели и техните титли и използват някои от едни и същи фрази, за да опишат владетелите.
Двуезичен линеарен еламско- акадски надпис на цар Пузур-Иншушинак, Table au Lion, музей Лувър Sb 17. Първите успешни четения на линеарен еламски през 1905 г. и 1912 г. се основават на наличието на две думи с подобни окончания в известния акадски клинопис („Иншушинак“ и „Пузур-Шушинак“ в червено) и съответно подобни набори от знаци в еламския превод (със синьо). Кредит: Wikimedia Commons
Екипът определя какво означават много други допълнителни знаци, пишат авторите. Въпреки това около 3,7 % от линеарните еламски знаци остават неразгадаеми. Съществуват повече от 300 линейни еламски знака, които представляват различни звуци, като например знак с форма на полумесец, който звучи като "па", пише екипът в статията.
Глинен конус с линеарен еламски текст от Суза, датиран от управлението на Пузур-Шушинак. Музей Лувър. Кредит: Wikimedia Commons
Екипът е превел един кратък текст в статията, който гласи (в превод): "Еламски език: "Пузур-Шушинак, цар на Аван, Инсушинак [божество] го обича". В текста се добавя, че който се разбунтува срещу Пузур-Шушинак, трябва "да бъде унищожен". Екипът пише, че в бъдеще ще бъдат публикувани още преводи на пълните текстове.
Един от членовете на екипа, Франсоа Десе (François Desset), археолог в Техеранския университет и Френския национален център за научни изследвания (CNRS), е отказал да коментира работата на екипа, обръща внимание Оуен Джарус (Owen Jarus), авторът на статията за откритието в Live Science. От изданието се свързват и с няколко други източника, несвързани с изследването, за мнение за констатациите на екипа. Повечето от тях или отказват коментар, или не отговарят.
Джейкъб Дал (Jacob Dahl), професор по асириология в Оксфордския университет, заявява, че не е сигурен дали екипът е направил успешно разшифроване.
Дал работи върху друга писменост, наречена "протоеламска", и не е съгласен с твърдението на екипа в статията, че протоеламската и линеарната еламска писменост имат близка връзка. Освен това е загрижен, че екипът е използвал в анализа си надписи, намерени в археологическия обект от бронзовата епоха Конар Сандал (близо до Джирофт, град в Иран). Тези надписи имат подозрителни черти, които могат да показват фалшификация, посочва Дал. Въпреки че артефактите от Конар Сандал не са един от осемте нови надписа, които са били в основата на дешифрирането, фактът, че изобщо са били използвани, повдига въпроси относно дешифрирането, отбелязва Дал.
Карта, показваща района на Еламската империя (в оранжево) и съседните области. Показано е приблизителното разширение на Персийския залив от бронзовата епоха. Кредит: Wikimedia Commons
Откъде идват надписите?
Експертите не са сигурни точно откъде произхождат осемте линейни еламски надписа. Седем от тях се намират в колекцията на колекционер на име Хушан Махбубиан (Houshang Mahboubian), а другият - в колекцията на Мартин Скьойен (Martin Schøyen), норвежки бизнесмен и колекционер.
Надписът, собственост на Скьойен, и стотици други артефакти в колекцията на Скьойен са конфискувани от норвежката полиция на 24 август 2021 г. В доклад, публикуван от Музея за история на културата в Осло през март, се казва, че Скьойен "не е предоставил документи за законно изнасяне от Иран, а доказателствата като цяло сочат друго - съвременно разграбване, контрабанда и незаконна търговия", и се препоръчва да се проведат консултации с властите в Иран за това какво да се прави с линеарния еламски артефакт.
През юли служители, отговарящи за колекцията "Скьойен", публикуват изявление, в което се критикува доклада, заявявайки, че поне един от авторите на изследването е силно предубеден към Скьойен, и се нарича идеята, че артефактът с линеарния еламски надпис е бил наскоро контрабандно пренесен, "напълно неоснователна". Линеарният еламски надпис от колекцията "Скьойен" се смята, че е от древния град Суза в Иран.
Адвокат в базираната в Осло адвокатска кантора Glittertind, представляващ Сьойен, заявява за Live Science, че "през повече от 40-те години, в които практикувам като адвокат, съм прочел огромен брой доклади. Никога не съм виждал толкова смущаващо слаб [доклад] като този." Говорител на колекцията коментира за Live Science, че артефактът с линеарния еламски надпис в момента е конфискуван, но "е бил погрешно иззет и се очаква да бъде върнат".
Сребърна чаша (елемент Q) от Marvdasht, Fars, с линеарно-еламски надпис върху нея, от 3-то хилядолетие пр.н.е. и която се съхранява в Националния музей на Иран. Според Desset et al., надписът гласи „За Дамата от Марапша (топоним), (на име) Шумар-асу, направих тази сребърна ваза. В храма, който ще бъде известен с моето име, Хумшат, я посветих с добра воля за вас." Кредит: Wikimedia Commons
Междувременно произходът на артефактите от колекцията Махбубиан не е точно изяснен, пише екипът в новата статия. В статия от 2018 г., публикувана в Iran: Journal of the British Institute of Persian Studies, Франсоа Десе пише в статията, че Махбубиан му е казал, че артефактите са открити при разкопки, проведени от баща му, Бенджамин Абол Гасем Махбубиан, през 1922 и 1924 г. в градовете Кам-Фируз и Бейза в Иран. Махбубиан предоставя координати, които са публикувани в статията.
Live Science проверява координатите в Google Earth и установява, че днес град Кам-Фируз покрива частично единия участък, а град Бейза - изцяло другия. В статията от 2018 г. Десе пише, че Махбубиан му е казал, че артефактите са били изнесени в Европа преди 1970 г.
Металургичният и химическият анализ, извършен на артефактите от колекцията на Махбубиан, не открива доказателства за фалшификация, отделно 2018 г. Iran: Journal of the British Institute of Persian Studies. Патината на артефактите (филм, който се образува върху артефакта, когато той е изложен на определени среди или вещества за дълъг период от време) показва, че предметите са били заровени в почва, което предполага, че те са автентични. Освен това производственият процес на артефактите и съотношението между среброто и другите метали показват автентичност. Откритията сочат "древни артефакти, а не гениални съвременни фалшификати", пише техническият екип в статията.
През 80-те години на миналия век Махбубиан и част от неговата колекция са станали част от поредица от съдебни дела, които привличат вниманието на медиите. През 1987 г. той е осъден за наемане на крадци, които да откраднат част от колекцията му, за да може да получи парите от застраховката. Тази присъда е отменена през 1989 г. и е разпоредено повторно разглеждане на две от обвиненията. Повторният процес не се провежда и обвиненията са свалени. В изявление на своя сайт Махбубиан заявява, че обвиненията срещу него са мотивирани от иранския му произход.
Справка: The Decipherment of Linear Elamite Writing
François Desset, Kambiz Tabibzadeh, Matthieu Kervran, Gian Pietro Basello and and Gianni Marchesi
From the journal Zeitschrift für Assyriologie und vorderasiatische Archäologie
https://doi.org/10.1515/za-2022-0003
Източник: Cryptic 4,000-year-old writing system may finally be deciphered
Owen Jarus, Live Science.
Още по темата
Човекът
Какво разкрива развитието на една африканска азбука за еволюцията на писмеността
Човекът
Персийските владетели са плащали на работниците си със сребро, а не са използвали роби
Животът
Първите цивилизации в Европа са били генетично еднородни
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари