Загадъчната древна писмена система, наречена Линеарна еламска писменост, използвана през бронзовата епоха между около 2300 и 1800 г. пр.н.е. в Елам, древна цивилизация с център югозапада на съвременен Иран, може би най-накрая е разшифрована, въпреки че някои експерти са скептични. Нещо повече, не е ясно дали всички артефакти, използвани за разшифроването на писмеността, са придобити законно.
До днес са оцелели само около 40 известни примера на линеарната еламска писменост, което я прави трудна за разкодиране, но изследователи твърдят, че до голяма степен са постигнали именно това, пишат те в статия, публикувана през юли в списание Zeitschrift für Assyriologie und Vorderasiatische Archäologie ("Списание за асириология и близкоизточна археология"). Ключов за тяхното разшифроване е анализът на осем надписа върху сребърни чаши.
Списък с известни линейни еламски знаци до 1912 г. Кредит: Wikimedia Commons
Вече има разшифровани различни линеарни еламски надписи от други изследователски екипи, а авторите на новото изследване се основават на тази предишна работа, сравнявайки писмената система в осемте линеарни еламски надписа с клинописни текстове (вече разшифрована писменост, използвана в тогавашния Близък изток), които датират от приблизително същия период и вероятно съдържат имената на едни и същи владетели и техните титли и използват някои от едни и същи фрази, за да опишат владетелите.
Двуезичен линеарен еламско- акадски надпис на цар Пузур-Иншушинак, Table au Lion, музей Лувър Sb 17. Първите успешни четения на линеарен еламски през 1905 г. и 1912 г. се основават на наличието на две думи с подобни окончания в известния акадски клинопис („Иншушинак“ и „Пузур-Шушинак“ в червено) и съответно подобни набори от знаци в еламския превод (със синьо). Кредит: Wikimedia Commons
Екипът определя какво означават много други допълнителни знаци, пишат авторите. Въпреки това около 3,7 % от линеарните еламски знаци остават неразгадаеми. Съществуват повече от 300 линейни еламски знака, които представляват различни звуци, като например знак с форма на полумесец, който звучи като "па", пише екипът в статията.
Глинен конус с линеарен еламски текст от Суза, датиран от управлението на Пузур-Шушинак. Музей Лувър. Кредит: Wikimedia Commons
Екипът е превел един кратък текст в статията, който гласи (в превод): "Еламски език: "Пузур-Шушинак, цар на Аван, Инсушинак [божество] го обича". В текста се добавя, че който се разбунтува срещу Пузур-Шушинак, трябва "да бъде унищожен". Екипът пише, че в бъдеще ще бъдат публикувани още преводи на пълните текстове.
Един от членовете на екипа, Франсоа Десе (François Desset), археолог в Техеранския университет и Френския национален център за научни изследвания (CNRS), е отказал да коментира работата на екипа, обръща внимание Оуен Джарус (Owen Jarus), авторът на статията за откритието в Live Science. От изданието се свързват и с няколко други източника, несвързани с изследването, за мнение за констатациите на екипа. Повечето от тях или отказват коментар, или не отговарят.
Джейкъб Дал (Jacob Dahl), професор по асириология в Оксфордския университет, заявява, че не е сигурен дали екипът е направил успешно разшифроване.
Дал работи върху друга писменост, наречена "протоеламска", и не е съгласен с твърдението на екипа в статията, че протоеламската и линеарната еламска писменост имат близка връзка. Освен това е загрижен, че екипът е използвал в анализа си надписи, намерени в археологическия обект от бронзовата епоха Конар Сандал (близо до Джирофт, град в Иран). Тези надписи имат подозрителни черти, които могат да показват фалшификация, посочва Дал. Въпреки че артефактите от Конар Сандал не са един от осемте нови надписа, които са били в основата на дешифрирането, фактът, че изобщо са били използвани, повдига въпроси относно дешифрирането, отбелязва Дал.
Карта, показваща района на Еламската империя (в оранжево) и съседните области. Показано е приблизителното разширение на Персийския залив от бронзовата епоха. Кредит: Wikimedia Commons
Откъде идват надписите?
Експертите не са сигурни точно откъде произхождат осемте линейни еламски надписа. Седем от тях се намират в колекцията на колекционер на име Хушан Махбубиан (Houshang Mahboubian), а другият - в колекцията на Мартин Скьойен (Martin Schøyen), норвежки бизнесмен и колекционер.
Надписът, собственост на Скьойен, и стотици други артефакти в колекцията на Скьойен са конфискувани от норвежката полиция на 24 август 2021 г. В доклад, публикуван от Музея за история на културата в Осло през март, се казва, че Скьойен "не е предоставил документи за законно изнасяне от Иран, а доказателствата като цяло сочат друго - съвременно разграбване, контрабанда и незаконна търговия", и се препоръчва да се проведат консултации с властите в Иран за това какво да се прави с линеарния еламски артефакт.
През юли служители, отговарящи за колекцията "Скьойен", публикуват изявление, в което се критикува доклада, заявявайки, че поне един от авторите на изследването е силно предубеден към Скьойен, и се нарича идеята, че артефактът с линеарния еламски надпис е бил наскоро контрабандно пренесен, "напълно неоснователна". Линеарният еламски надпис от колекцията "Скьойен" се смята, че е от древния град Суза в Иран.
Адвокат в базираната в Осло адвокатска кантора Glittertind, представляващ Сьойен, заявява за Live Science, че "през повече от 40-те години, в които практикувам като адвокат, съм прочел огромен брой доклади. Никога не съм виждал толкова смущаващо слаб [доклад] като този." Говорител на колекцията коментира за Live Science, че артефактът с линеарния еламски надпис в момента е конфискуван, но "е бил погрешно иззет и се очаква да бъде върнат".
Сребърна чаша (елемент Q) от Marvdasht, Fars, с линеарно-еламски надпис върху нея, от 3-то хилядолетие пр.н.е. и която се съхранява в Националния музей на Иран. Според Desset et al., надписът гласи „За Дамата от Марапша (топоним), (на име) Шумар-асу, направих тази сребърна ваза. В храма, който ще бъде известен с моето име, Хумшат, я посветих с добра воля за вас." Кредит: Wikimedia Commons
Междувременно произходът на артефактите от колекцията Махбубиан не е точно изяснен, пише екипът в новата статия. В статия от 2018 г., публикувана в Iran: Journal of the British Institute of Persian Studies, Франсоа Десе пише в статията, че Махбубиан му е казал, че артефактите са открити при разкопки, проведени от баща му, Бенджамин Абол Гасем Махбубиан, през 1922 и 1924 г. в градовете Кам-Фируз и Бейза в Иран. Махбубиан предоставя координати, които са публикувани в статията.
Live Science проверява координатите в Google Earth и установява, че днес град Кам-Фируз покрива частично единия участък, а град Бейза - изцяло другия. В статията от 2018 г. Десе пише, че Махбубиан му е казал, че артефактите са били изнесени в Европа преди 1970 г.
Металургичният и химическият анализ, извършен на артефактите от колекцията на Махбубиан, не открива доказателства за фалшификация, отделно 2018 г. Iran: Journal of the British Institute of Persian Studies. Патината на артефактите (филм, който се образува върху артефакта, когато той е изложен на определени среди или вещества за дълъг период от време) показва, че предметите са били заровени в почва, което предполага, че те са автентични. Освен това производственият процес на артефактите и съотношението между среброто и другите метали показват автентичност. Откритията сочат "древни артефакти, а не гениални съвременни фалшификати", пише техническият екип в статията.
През 80-те години на миналия век Махбубиан и част от неговата колекция са станали част от поредица от съдебни дела, които привличат вниманието на медиите. През 1987 г. той е осъден за наемане на крадци, които да откраднат част от колекцията му, за да може да получи парите от застраховката. Тази присъда е отменена през 1989 г. и е разпоредено повторно разглеждане на две от обвиненията. Повторният процес не се провежда и обвиненията са свалени. В изявление на своя сайт Махбубиан заявява, че обвиненията срещу него са мотивирани от иранския му произход.
Справка: The Decipherment of Linear Elamite Writing
François Desset, Kambiz Tabibzadeh, Matthieu Kervran, Gian Pietro Basello and and Gianni Marchesi
From the journal Zeitschrift für Assyriologie und vorderasiatische Archäologie
https://doi.org/10.1515/za-2022-0003
Източник: Cryptic 4,000-year-old writing system may finally be deciphered
Owen Jarus, Live Science.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари