Случвало ли ви се е да ядете отлежал чедър и да се зачудите колко години са твърде много за сирене? Е, годините току-що станаха още повече.
Сирене, намерено в Северозападен Китай, е на 3600 години и е обект на статия, публикувана в списание Cell.
Ако това не е достатъчно, за да развали апетита ви, учените съобщават, че сиренето е намерено заедно с мумифицирани трупове в Таримския басейн в провинция Синцзян.
Учените са устояли на желанието да го опитат. Вместо това, те са подложили сиренето от бронзовата епоха на множество тестове.
„Това е най-старата известна проба от сирене, откривана някога“, казва кореспондиращият автор Цяомей Фу (Qiaomei Fu) от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология към Китайската академия на науките.
„Хранителни продукти като сиренето се съхраняват изключително трудно в продължение на хиляди години, което прави тази възможност рядка и ценна. Подробното изучаване на древното сирене може да ни помогне да разберем по-добре начина на хранене и културата на нашите предци“, добавя тя.
Преди това най-старите сирена в света са открити в Египет. Те датират отпреди 3200 до 2900 години.
Таримски мумии от днешния регион Синдзян в Северозападен Китай. Кредит: Wenying Li.
Находката е открита по изненадващ начин. Преди около 20 години археолози забелязват мистериозни бели вещества, размазани по главите и шиите на няколко мумифицирани тела в гробището Сяохъ в Таримския басейн в Северозападен Китай. Телата са на възраст между 3300 и 3600 години.
Археолозите се досещат, че това може да е вид ферментирал млечен продукт, но идентичността му им убягва досега.
Анализът разкрива краве и козе ДНК в пробите от сирене. За разлика от много техники за производство на сирене в Близкия изток и Средиземноморието, древните хора от Сяохъ са използвали различни видове животинско мляко в отделни партиди.
Допълнителен ДНК анализ показва, че сиренето е кефир, който днес е разпространен в Западна Евразия.
Фу и нейните колеги идентифицират и бактериални и гъбични видове, включително Lactobacillus kefiranofaciens и Pichia kudriavzevii, които често се срещат в съвременните кефирни зърна, използвани за започване на ферментация.
Зърната кефир - малки бели топчета, които превръщат млякото в кефир - са симбиотични култури. Те съдържат множество видове пробиотични бактерии и дрожди, които ферментират млякото в сирене.
Зърна кефир. Кредит: Wikimedia Commons
Откриването на древните бактерии дава възможност за изучаване на еволюцията на тези организми.
В съвременното производство на кефир има две основни групи бактерии Lactobacillus - едната произхожда от Русия, а другата - от Тибет. Руският тип е най-широко използваният в световен мащаб за производство на кисело мляко и сирене.
Екипът установява, че древният L. kefiranofaciens е по-тясно свързан с тибетската група, което оспорва дългогодишното убеждение, че кефирът произхожда единствено от планинския район на Северен Кавказ.
„Наблюденията ни показват, че културата на кефира се е запазила в северозападния китайски регион Синдзян още от бронзовата епоха“, казва Фу.
„Това е безпрецедентно изследване, което ни позволява да наблюдаваме как една бактерия е еволюирала през последните 3000 години. Освен това, изследвайки млечните продукти, получихме по-ясна представа за живота на древните хора и взаимодействието им със света“, коментира Фу.
Справка: Bronze Age cheese reveals human-Lactobacillus interactions over evolutionary history; Liu, Yichen et al.; Cell, Volume 0, Issue 0 DOI: 10.1016/j.cell.2024.08.008
Източник: World’s oldest cheese found in China next to Bronze Age mummies, Evrim Yazgin, cosmosmagaine.com


















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"