Научната фантастика в Древността и Средновековието

Литературният жанр научна фантастика е разнообразен и точното му определение остава спорен въпрос както сред учените, така и сред почитателите. Тази липса на консенсус се отразява в дебатите за историята на жанра, особено относно определянето на точния му произход. Съществуват два широки лагера на мислене, единият от които идентифицира корените на жанра в ранни фантастични произведения като шумерския Епос за Гилгамеш (най-ранните шумерски текстови версии около 2150–2000 г. пр.н.е.). Вторият подход твърди, че научната фантастика е станала възможна едва някъде между ХVІІ и началото на ХІХ век, след научната революция и големите открития в астрономията, физиката и математиката.

Научната фантастика се развива и преживява бум през ХХ век, тъй като дълбоката интеграция на науката и изобретенията в ежедневието насърчава по-голям интерес към литературата, която изследва връзката между технологиите, обществото и индивида. Ученият Робърт Скоулс (Robert Scholes) нарича историята на научната фантастика „историята на променящите се отношения на човечеството към пространството и времето... историята на нашето нарастващо разбиране за вселената и позицията на нашия вид в тази вселена“. През последните десетилетия жанрът се разнообразява и упражнява основно влияние върху световната култура и мисъл.

Древни и ранномодерни предшественици

Един от най-ранните и най-често цитирани текстове за тези, които търсят ранни предшественици на научната фантастика, е древният месопотамски „Епос за Гилгамеш“, като най-ранните текстови версии са идентифицирани като датиращи от около 2000 г. пр.н.е. Американският автор на научна фантастика Лестър дел Рей (Lester del Rey) е един от поддръжниците на използването на Гилгамеш като отправна точка, твърдейки, че „научната фантастика е точно толкова стара, колкото и първата записана художествена литература. Това е „Епосът за Гилгамеш“. Френският писател на научна фантастика Пиер Версен (Pierre Versins) също твърди, че „Гилгамеш“ е първото научнофантастично произведение поради употребата в епоса на мотиви като човешкия разум и търсенето на безсмъртие. Освен това, „Гилгамеш“ представя сцена на потоп, която в известен смисъл наподобява произведение на поджанра апокалиптична научна фантастика. Липсата на изрична наука или технология в произведението обаче е накарала някои да твърдят, че би било по-добре то да бъде категоризирано само като фантастична литература.

Древноиндийската поезия, като например индуисткият епос „Рамаяна“ (V-ІV век пр.н.е.), включва Вимана, летящи машини, способни да пътуват в космоса или под вода и да унищожават цели градове, използвайки авангардни оръжия. В първата книга от сборника със санскритски химни „Ригведа“ (1700–1100 г. пр.н.е.) има разказ за „механични птици“, които се описват как „скачат бързо в небето с летателен апарат, използващ огън и вода... съдържащ дванадесет стамги (стълбове), едно колело, три машини, 300 оси и 60 инструмента“ (Mukunda, H. S.; Deshpande, S. M.; Nagendra, H. R.; Prabhu, A.; Govindaraju, S. P. (1974). "A critical study of the work 'Vymanika Shastra'"). Древният индуистки митологичен епос „Махабхарата“ (VІІІ-ІХ век пр.н.е.) включва историята на цар Какудми, който пътува до небето, за да се срещне със създателя Брахма, и е шокиран да научи, че са минали много епохи, когато се завръща на Земята – по този начин в епоса е изразена концепцията за пътуване във времето.

Един често цитиран текст е сатирата „Истинска история“ на сирийско-гръцкия писател Лукиан от Самосата от II век, която използва мотиви като пътешествие в Космоса и разговори с извънземни форми на живот, за да осмее употребата на преувеличения в пътеписната литература и дебатите около тях. Типичните научнофантастични теми и топоси в „Истинска история“ включват пътуване в Космоса, среща с извънземни форми на живот (включително преживяването на мотива за първи контакт), междупланетна война и планетарен империализъм, мотив за гигантизма, различни същества - продукти на човешките технологии, светове, работещи по алтернативни физически закони, и изрично желание на главния герой за изследвания и приключения.

Описвайки междупланетна битка между Народа на Луната и Народа на Слънцето като борба за правото да колонизират Утринната звезда, Лукиан разказва за огромни космически паяци, които трябвало да ,,изплетат гигантска паяжина във въздуха между Луната и Утринната звезда“. Л. Спраг дьо Камп (L. Sprague de Camp) и редица други автори твърдят, че това е един от най-ранните, ако не и най-ранният пример за научна фантастика или прото-научна фантастика. Обаче тъй като текстът е бил замислен като изрично сатиричен и хиперболичен, други критици са нееднозначни относно неговото полагащо се място като предшественик на научната фантастика. Например, английският критик Кингсли Амис (Kingsley Amis) пише, че „Това едва ли е научна фантастика, тъй като умишлено трупа екстравагантност върху екстравагантност за комичен ефект“, а преводачът на Лукиан Брайън Риърдън (Bryan Reardon) описва произведението като „разказ за фантастично пътешествие – до Луната, подземния свят, корема на кит и т.н. Всъщност не е научна фантастика, въпреки че понякога е наричана така; в него няма „наука“.

Да погледнем и към Азия. Ранната японска ,,Приказка за Урашима Таро“ включва пътуване напред във времето към далечното бъдеще и е описана за първи път в хрониката „Нихонги“ (написана през 720 г.). Тя разказва за млад рибар на име Урашима Таро, който посещава подводен дворец и престоява там три дни. След като се завръща у дома в селото си, той се озовава 300 години в бъдещето, където е отдавна забравен, къщата му е в руини, а семейството му отдавна е мъртво.

Японският разказ от Х век „Приказка за резача на бамбук“ също може да се счита за прото-научна фантастика. Главната героиня на историята, Кагуя-химе, е принцеса от Луната, която е изпратена на Земята за по време на небесна война заради своята безопасност. Тя е намерена и отгледана от резач на бамбук в Япония. По-късно тя е отведена обратно на Луната от истинското си извънземно семейство. Илюстрация в ръкопис изобразява кръгла летяща машина, подобна на летяща чиния.

Няколко истории от „Хиляда и една нощ“ (VІІІ-Х век) също съдържат елементи на научна фантастика. Един пример е „Приключенията на Булукия“, където търсенето на билката на безсмъртието от главния герой Булукия го води до изследване на моретата, пътешествие до Едемската градина и до Джаханнам (ислямския ад) и пътуване през Космоса до различни светове, много по-големи от неговия собствен свят. По този начин се предвиждат елементи на галактическата научна фантастика. По пътя Булукия среща общества от джинове, русалки, говорещи змии, говорещи дървета и други форми на живот.

В „Абдула земният и Абдула морският“ главният герой получава способността да диша под вода и открива подводно общество, в което понятия като пари и дрехи не съществуват.

Друга средновековна литература

Според д-р Абу Шади ал-Руби, последните две глави на романа „Фадил ибн Натик“ (ок. 1270 г.) от арабския писател-ерудит Ибн ал-Нафис (1213–1288) могат да бъдат описани като научна фантастика. Романът разглежда различни научнофантастични елементи като спонтанно зараждане, футурология, апокалиптични теми, есхатология, възкресение и отвъден живот, но вместо да дава свръхестествени или митологични обяснения за тези събития, Ибн ал-Нафис се опитва да обясни тези сюжетни елементи, използвайки собствените си обширни научни познания в областта на анатомията, биологията, физиологията, астрономията, космологията и геологията. Например, именно чрез този роман Ибн ал-Нафис въвежда своята научна теория за метаболизма и прави препратки към собственото си научно откритие за белодробното кръвообращение, за да обясни телесното възкресение.

През Европейското средновековие научнофантастични теми се появяват в много рицарски романси и легенди. Роботи и автомати се появяват в романтични романи, започващи през дванадесети век, като ,,Странстването на Карл Велики“ и ,,Романът за Еней“ са сред първите. „Романът от Троа“, друго произведение от дванадесети век, представя известната „стая на красотата“, която съдържа четири автомата, единият от които държи магическо огледало, другият изпълнява салта, третият свири на музикални инструменти и четвърти показва на хората от какво най-много се нуждаят. Автоматите в тези произведения често са свързвани с некромантията и охраняват входове или предупреждават за натрапници. Тази асоциация с некромантията често присъства и в появата на автомати, охраняващи гробници, както е в „Еней“, „Флоар и Бланшфлор“ и „Романът от Александър“, докато в „Ланселот“ те се появяват в подземен дворец.

Автоматите обаче не е задължително да са хора. Месинговият кон е сред чудните дарове, дадени на Камбискан в „Разказът на оръженосеца“от ,,Кентърбърийските разкази“ на средновековния английски поет Джефри Чосър. Този метален кон напомня на подобни коне от близкоизточната литература и може да отведе ездача си навсякъде по света с изключителна скорост, като се завърти колче в ухото му и се прошепнат определени думи в него. Месинговият кон е само едно от технологичните чудеса, които се появяват в „Разказът на оръженосеца“: Камбискан (или Ханът) получава и огледало, което разкрива далечни места, и меч, който нанася и лекува смъртоносни рани, което тълпата обяснява като възможно с помощта на усъвършенствани ковашки техники.

Технологичните изобретения също са широко разпространени в романите за Александър. В „Изповедта на любовника“ на Джон Гауър например, Александър Велики конструира летяща машина, като връзва два грифона за платформа и окачва месо над тях на прът. Това приключение завършва с пряката намеса на Бог, който унищожава устройството и хвърля Александър обратно на земята. Това обаче не спира легендарния Александър, който след това конструира гигантска стъклена сфера, която използва, за да пътува под водата. Там той вижда необикновени чудеса.

Състояния, подобни на замръзване, се появяват и в средновековните романси, като например в „История на разрушаването на Троя“ и „Романа за Еней“. В първия, цар Приам погребва тялото на героя Хектор в мрежа от златни тръбички, които преминават през тялото му. През тези тръбички тече полулегендарният течен балсам, за който тогава се е смятало, че има силата да запазва живота. Тази течност е запазила тялото на Хектор, сякаш е все още жив, поддържайки го в постоянно вегетативно състояние, по време на което някои процеси, като например растежът на окосмяването по лицето, продължават.

Границите между средновековната художествена литература с научни елементи и средновековната наука могат да бъдат най-малкото размити. Произведения като „Пътешествията на Мандевил“ включват автомати, алтернативни видове и подвидове хора, включително киноенцефали и гиганти, и информация за половото размножаване на диаманти. Въпреки това, „Пътешествията на Мандевил“ и други пътеписи в своя жанр смесват реални географски знания със знания, за които сега е известно, че са измислени, и следователно е трудно да се разграничи кои части трябва да се считат за научнофантастични или биха били разглеждани като такива през Средновековието.

Протонаучна фантастика през Просвещението и епохата на разума

Вследствие на научните открития, характеризиращи Просвещението, в Европа през 16-ти век започват да се оформят няколко нови вида литература. Произведението на хуманистичния мислител Томас Мор от 1516 г., озаглавено „Утопия“, описва измислен остров, чиито жители са усъвършенствали всеки аспект на своето общество. Името ,,Утопия“ ще стане широкоразпространено в по-късната научна фантастика, за да опише свят, който е привидно съвършен, но в крайна сметка недостижим. Легендата за Фауст (1587 г.) съдържа ранен прототип на мотива за лудия учен.

През ХVІІ и ХVІІІ век така наречената „Епоха на разума“ и широко разпространеният интерес към научните открития подхранват създаването на спекулативна фантастика, която предвижда много от тропите на по-новата научна фантастика. Няколко произведения разширяват темата за въображаеми пътешествия до Луната, първо в „Somnium“ (,,Сънят“) на Йохан Кеплер (1634 г.), който Карл Сейгън и Айзък Азимов наричат ​​първото произведение на научната фантастика.

По подобен начин някои определят „Човекът на Луната“ (1638) на Франсис Годуин като първото произведение на научната фантастика на английски език. Космическите пътувания също заемат видно място в произведението „Микромегас“ (1752) на Волтер, който е забележителен и с предположението, че хората от други светове може да са в някои отношения по-напреднали от тези на Земята.

Така неусетно стигнахме до по-новите времена в историята на световната научна фантастика. Продължението на тази история можета да прочетете в следната статия от нашия сайт:

Мит и истина: откъде идва Франкенщайн?

• Източници:

The Epic of Gilgamesh & SF Origins - https://scififantasynetwork.com/the-epic-of-gilgamesh-sf-origins-sci-fi-and-fantasy-network/ 

Science fiction : history, science, vision - https://archive.org/details/sciencefictionhi00scho 

History of science fiction - https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_science_fiction 

Mukunda, H. S.; Deshpande, S. M.; Nagendra, H. R.; Prabhu, A.; Govindaraju, S. P. (1974). "A critical study of the work 'Vymanika Shastra'"). 

First SciFi novel ever - https://www.zmescience.com/science/history-articles/true-stories-lucian-samosata-0423423/