Как се променя "правенето на наука" напоследък? Дали съвременните тенденции за финансиране и полуляризиране на науката не стимулират лоши практики? Отговаря от гледна точка на теорията на игрите във видео на Big Think Кевин Золман (Kevin Zollman), доцент по философия в университета Карнеги Мелън.
Теорията на игрите може да се приложи към разбирането на науката по много различни начини.
Едно от интересните неща в съвременната наука е, че тя се прави от големи групи хора, които си взаимодействат, така че науката не е просто самотен учен в своята лаборатория, отдалечен от всички останали, а по-скоро екипи, които работят заедно, понякога в конкуренция с други екипи, които се опитват да ги победят, за да направят голямо откритие, така че тя е станала много по-подобна на вид икономическо взаимодействие.
Тези учени се стремят да получат признание от колегите си, да получат субсидии от фондации, така че много от решенията, които вземат, са стратегически по своя характер, те се опитват да решат кои неща ще бъдат финансирани, кои стратегии е най-вероятно да доведат до научен напредък.
Как да действат, та да изпреварят конкурентите си и да получат признанието на колегите си?
Теорията на игрите ни помага да разберем как стимулите, с които се сблъскват учените в опитите си да получат финансиране и признание, могат да повлияят на решенията, които те вземат, посочва Золман.
Има случаи, в които стремежът на учените да получат признание всъщност може да навреди на науката, тъй като даден учен може да извърши измама, ако смята, че може да му се размине, или пък може да избърза с оповестяването на резултат, въпреки че не е напълно сигурен, че е верен, за да победи конкуренцията.
Така че тези, които използват теорията на игрите, за да се опитат да разберат науката, я прилагат, за да разберат как тези стимули, с които се сблъскват учените, могат евентуално да повлияят на способността им да създават вярна и полезна информация, с която ние като общество можем да се съобразяваме, или как тези стимули могат да ги поощряват да правят неща, които са вредни за напредъка на науката, публикувайки неща, които са погрешни или лъжливи, или дори да укриват информация, която би била ценна.
Това е един от големите проблеми, които много хора са установили в начина, по който работят научните стимули в момента, подчертава Золман.
Учените са стимулирани да публикуват вълнуващи нови открития, които демонстрират някакво ново явление, което не сме виждали досега.
Но когато един учен не успее да открие нещо, това също има информативно значение - фактът, че не е успял да възпроизведа резултата на друг учен, показва, че може би това е било грешка.
Но по начина, по който е създадена системата в момента, не дава признание за публикуване на т.нар. нулев резултат - откритие, при което не е открито нещо, което някой друг е твърдял, че е открил.
Така че в резултат на това, когато се разглеждат научните резултати, които се появяват в научните списания и са публикувани, се оказва, че са изкривени така, че показват предимно положителните открития за сметка на нулевите резултати.
Мнозина предлагат да се промени тов - да се поощряват повече учените както за публикуването на нулеви резултати, така и за опитите да се възпроизведат резултатите на други.
Особено в области като психологията и медицината, където има много открития и много неща, които трябва да се прегледат, хората наистина смятат, че трябва да се промеят малко стимулите, за да се насърчат повече усилията за възпроизвеждане на резултатите, за да е сигурно, че един вълнуващ, но вероятно погрешен резултат няма да остане неоспорен в литературата.
Традиционно, доскоро, учените са търсели най-вече признанието на колегите си. Успехът в науката се е постигал, когато са получавали признанието на друг учен от същата област или може би на някои учени извън тази област.
Но сега, когато обхватът на научната журналистика се увеличава, обществеността започва да се интересува от наука и така учените започват да бъдат поощрявани да правят неща, от които обществеността се интересува.
Това има и добра, и лоша страна.
Добрата страна е, че учените са принудени да правят изследвания, които имат обществено въздействие, които хората да намерят за полезни и интересни. И това помага да се стимулират учените да не се занимават само с някакъв езотеричен въпрос, който може би е напълно без значение за ежедневието на хората.
Лошата страна е, че сега учените са насърчавани да правят неща, които да предизвикат голям отзвук, за да получат статия в "Ню Йорк Таймс" или да станат популярни в интернет, но не непременно неща, които са добра наука.
И така, хората се опасяват, че този нов стимул, да си популярен сред обществеността, може да накара учените да се насочат към изследвания, които вероятно ще бъдат вълнуващи, но не непременно достоверни.
Защото обществеността няма да разбере, когато десет години по-късно учените решат, че изследването е било погрешно, а само ще си спомня за изследването, за което е прочела в "Ню Йорк Таймс" преди десет години. И така, опасността е, че може да се разпространи много дезинформация, когато учените имат интерес да предизвикат голям отзвук.
"Всъщност открихме, че използването на теорията на игрите при изучаването на науката е много сложно. Това, че учените, които се стремят да получат признание от колегите си, първоначално може да изглежда контрапродуктивно, човек би си помислил: „Е, учените трябва да се грижат за истината и за нищо повече“. Но в действителност се получава така, че понякога стремежът към признание може да доведе до неща, които са наистина полезни за науката", смята Золман.
Учените са стимулирани да публикуват бързо резултатите си, вместо да ги държат в тайна, макар да не са абсолютно сигурни в тях, и това всъщност може да бъде полезно, защото тогава други учени могат да ги използват в своите открития.
Това е добрата страна.
Но има и лоша страна, а именно, че стремежът към признание понякога може да подтикне учените да се ориентират към определени проекти и да не разпределят труда си като общност от учени върху множество различни проекти.
Наистина важно за науката учените да работят по различни проекти, защото не знаем кой проект в крайна сметка ще успее. И
ма много различни начини да се открият гравитационни вълни или много различни начини да се открие субатомна частица и е добре учените да се разпределят така, че да има групи, работещи по всеки различен проект.
Желанието за признание понякога може да ги подтикне да бъдат твърде хомогенни, всички да се включат в проекта, който изглежда най-добър, и да не се разпределят по полезен начин между различните проекти.
На практика никой няма ясна представа как да балансира между тези неща, защото има и добра, и лоша страна.
Не искаме учените да бъдат напълно откъснати от света, но от друга страна, опасността е, че ако поставим твърде голям акцент върху общественото признание и наградата на публиката, тогава се притесняваме, че ще накараме учените просто да генерират фалшиви, но вълнуващи резултати отново и отново, в опит да получат популярност.
Източник: Is science synonymous with ‘truth’? Game theory says, ‘not always’, Kevin Zollman, Big Think
Още по темата
Човекът
Какво е наука? Две легенди в технологиите спорят за определението
Човекът
Материята в движение: Ролята на диалектическата философия в науката
Физика
Материализмът или идеализъм: Ролята на философията в науката
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари