Какво е наука? Две легенди в технологиите спорят за определението

Пионерът в областта на изкуствения интелект Ян ЛьоКюн и Илон Мъск се изправиха един срещу друг в дебат за съвременните научни изследвания, който предизвика хиляди коментари

Ваня Милева Последна промяна на 03 юни 2024 в 00:00 1843 0

Собственикът на X Илон Мъск (вляво) и пионерът в областта на изкуствения интелект Ян ЛьоКюн спориха в платформата за социални медии относно научните публикации.

Кредит James Duncan Davidson;  Alain Herzog (CC BY-NC 3.0)

Собственикът на X Илон Мъск (вляво) и пионерът в областта на изкуствения интелект Ян ЛьоКюн спориха в платформата за социални медии относно научните публикации.

Ако правите изследвания и не ги публикувате, това наука ли е? Това е въпросът, който е в основата на продължаващия дебат в X между Илон Мъск и пионера в областта на компютърните науки Ян ЛьоКюн (Yann LeCun).

През последните няколко дни разговорът прераства в разгорещен спор за определението за наука, привличайки хиляди коментатори, сред които изследователи от всички сфери, които предлагат своите мнения.

Дискусията започва на 27 май, след като Мъск публикува в X, преди това Twitter:

"Присъединете се към xAI, ако вярвате в нашата мисия за разбиране на Вселената, която изисква максимално стриктно търсене на истината, без оглед на популярността или политическата коректност."

(Мъск основава компанията xAI, за да създаде изкуствен интелект (AI), способен на усъвършенствани рационални технологии. Първият ѝ продукт се нарича Grok.)

ЛьоКюн, главен учен в технологичния гигант Meta, който е известен с основополагащата си работа в областта на дълбокото обучение и невронните мрежи, опонира на поста на Мъск, заявявайки, че той "твърди, че иска "максимално стриктно търсене на истината", но бълва безумни конспиративни теории в собствената си социална платформа".

Ситуацията бързо ескалира, след като Мъск поставя под въпрос каква наука е правил ЛьоКюн през последните 5 години. ЛьоКюн, който също така заема академична длъжност в областта на изкуствения интелект в Нюйоркския университет в Ню Йорк, отговаря:

"Над 80 научни статии, публикувани от януари 2022 г. насам. А вие?"

След това ЛьоКюн публикува съобщение, в което казва:

"Ако правите изследвания и не публикувате, това не е наука". Той твърди, че изследванията са "наука" само когато са събрани като съвкупност от знания, проверени са за достоверност и възпроизводимост и след това са публикувани.

"Технологичните чудеса не се появяват просто така от вакуума. Те са изградени на базата на години (понякога десетилетия) научни изследвания", отбеляза той.

Без споделянето на тази научна информация "технологичният прогрес ще се забави до пълзене".

Определението на ЛьоКюн за наука предизвика ответна реакция. Някои хора го критикуват, че не е споменал, че науката по принцип е метод.

Друг, технологичният предприемач Палмър Лъки (Palmer Luckey), който разработва системата за виртуална реалност Oculus, не е съгласен с идеята, че "хората, които не публикуват изследванията си за рецензиране, работата им ще бъде напразна".

Други пък твърдят, че научните експерименти, извършвани в компании, често са частни, а дори извън частния сектор 40% от данните на академичните и правителствените учени остават непубликувани според някои оценки.

"ЛьоКюн все още пропуска самата същност на това как работи науката. Твърдението "науката е наука само ако е публикувана" затваря вратата на идеята, че науката е метод за разбиране, който хората могат да използват в ежедневието си", посочва Питър Ковъни (Peter Coveney), компютърен учен от Университетския колеж в Лондон.

Значението на обратната връзка

По-късно ЛьоКюн уточнява определението си, публикуваййки:

"Науката напредва чрез сблъсък на идеи, проверка, анализ, възпроизвеждане и подобрения. Ако не публикувате изследванията си *по някакъв начин*, вашите изследвания вероятно няма да имат никакво въздействие".

В постовете си той също така намеква, че е необходима по-голяма откритост в изследванията на AI, по-специално на изходния код, който е в основата на мрежите. Ковъни и философът на науката Джанет Стемуедъл (Janet Stemwedel) са съгласни с ЛьоКюн по този въпрос, особено на фона на критиките, че алгоритми за AI като ChatGPT, Sora и AlphaFold3 се разработват и пускат в действие без публикуване на техния код.

"Големият проблем е, че трябва да подлагате на строга проверка своите заявления и да реагирате на обратната връзка, която се появява в резултат на това", смята Стемуедъл, която работи в Държавния университет Сан Хосе в Калифорния.

Тя допълва, че философите на науката вече разглеждат възможността за реагиране на обратна връзка като крайъгълен камък на съвременните дефиниции на науката, наред с принципи като полезността на науката да прави прогнози и да дава обяснения.

Ковъни посочва развитието на инструментите на изкуствения интелект, които имат за цел да интерпретират данни и да създават разширени способности за разсъждение.

"В основата им е голям езиков модел като ChatGPT, но те прилагат така наречените основополагащи модели за решаване на проблеми."

Той споделя, че е съмнително доколко научните им методи са приложими, дори когато процесите им могат да бъдат проверени от учени.

xAI например прави своята разработка на изкуствен интелект с отворен код.

"Мъск твърди, че можем да осигурим научни обяснения, като използваме обясним AI като xAI, като по този начин заменим конвенционалните начини за правене на наука", коментира Ковъни.

"Проблемът е, че една машина, която поглъща научна литература и след това създава статистически изводи, не осигурява на машината разбиране. Това не е обективен и рационален начин за създаване на научни теории."

Определението за наука винаги ще бъде спорно

Определението за наука винаги ще бъде спорно, коментира Стемуедъл, която е изследвала начина, по който учените използват Twitter и X. Доскорошният Twitter имаше благотворна роля в общите дискусии за науката, където хората показваха, че науката може да реагира на обратна връзка.

"Ранните дискусии показваха, че обективността не е свойство на отделните учени, а по-скоро на колективните усилия на общността, която създава знания. Опасявам се, че в ерата на Мъск нещата станаха по-малко реагиращи на разума".

На фона на дебатите Ковъни посочва, че е изключително важно да се запазят фундаменталните идеи на науката, които водят началото си от Просвещението.

"Основният елемент е, че ако не можете да проведете обективна дискусия, тогава не правите наука, защото просто изразявате мнението си", заявява той. Парадоксалното е, добавя Ковъни, че точно това се случва на Х.

Източник: What is science? Tech heavyweights brawl over definition, Fred Schwaller,  Nature https://doi.org/10.1038/d41586-024-01626-z 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !