Всичко във Вселената, включително съзнанието, е направено от материя или е продукт на материята. За материализма материята е единствената субстанция.
Съществува обективна реалност и ние можем да я разберем. Без материализма физиката, химията и биологията, които познаваме, не биха съществували.
Има друг клон на философията, идеализмът, който е в пряко противоречие с материализма. Идеализмът твърди, че вместо материята основополагащи за реалността са умът и съзнанието, че те са нематериални и следователно независими от материалния свят.
Голяма част от учените и изследователите невинаги имат осъзната философия или пък не смятат, че философията има особено значение за работата им. Но като нямат осъзната философия, учените - както и всички останали - могат несъзнателно да възприемат други философии и възгледи в заобикалящото ги общество. Това е довело до ситуация, в която идеалистичните философии, както съзнателно, така и несъзнателно, се промъкват обратно в науката, особено в теоретичната физика, което води до погрешни интерпретации на природата на реалността и Вселената.
През 2019 г. в Scientific American научният журналист Джон Хорган (John Horgan) пише:
"Така наречените чисти науки също не са толкова чисти. Изтъкнати физици упорито пропагандират лъскави, но непотвърдени идеи като теорията на струните, инфлацията, теориите за мултивселената и антропния принцип (според който Вселената трябва да е такава, каквато я наблюдаваме, защото иначе нямаше да сме тук, за да я наблюдаваме). В областта на науката за съзнанието теоретиците защитават модели, основани на квантовата механика и теорията на информацията, според които съзнанието е основен компонент на реалността. Подобно на антропния принцип, тези теории за съзнанието и тялото отразяват нарцистичното ни убеждение, че сме централна част от космоса."
Идеи като тази, че няма такова нещо като обективна реалност. Някои заключения, направени от Копенхагенската интерпретация на квантовата механика и антропният принцип са все примери за идеализъм в науката.
Но като се отхвърля материализмът и се приема идеализмът, физическите науки не могат да напреднат. Учените трябва да потвърдят отново, че реалността съществува, че тя е обективна и може да бъде изследвана и разбрана. Отхвърлянето на някое от тези допускания или на всички тях означава фундаментално отхвърляне на научния метод. Ето защо е време учените и изследователите да си върнат материализма.
Аргументи срещу идеализма
В научно-популярната литература не минава година, без да бъде публикувана книга или статия, в която въз основа на последните експерименти в квантовата механика се твърдят сензационни теории, като например, че не съществува обективна реалност, че нашето наблюдение на Вселената я поражда или дори че самата физическа реалност всъщност изобщо не съществува.
Подобни идеалистични обяснения на експерименталните резултати стигнаха дори до превръщането на научната фантастика в сериозно научно изследване с твърдения, че е 50 % вероятно всички ние всъщност да живеем в една голяма компютърна симулация. Това, че тези идеи се приемат толкова сериозно, е симптом за криза в науката.
В резултат на тези теории възникват очевидните въпроси: Каква е била природата на реалността преди еволюцията на съзнателния живот? Нищо ли не е съществувало, преди да се развие съзнателният живот?
Освен това чрез отричането на обективната реалност може да се направи и друго заключение: Ако обективната реалност не може да бъде опозната или не съществува, тогава не можем да променим света около нас.
Някои биха могли дори да отидат по-далеч и да заключат, че няма смисъл и да се опитваме.
В епохата на масови измирания и климатични катастрофи това е опасно самодоволство, ако не и явно съучастие в екзистенциалната заплаха, пред която са изправени нашите общества. Но като приемаме материализма, ние приемаме, че можем и трябва да променим света към по-добро.
Материализъм и наука
Науката и научният метод се коренят в материализма. Научната революция в Европа и Северна Америка през XVII и XVIII в. е изградена върху основните камъни на материализма. В епохата на революция и борба срещу стария феодален ред философите и учените започват да поставят под въпрос установените в обществото идеи, включително и идеите в рамките на това, което по-късно ще бъде известно като природни науки.
Емпиризмът се превръща в основен научен метод. Той гласи, че знанието може да се придобие само чрез наблюдение, измерване и експериментиране, а не само чрез такива неща като логика и интуиция или това, което е казал папата.
Това е много полезно за науката и е голям стимул за напредъка и откритията, но има и своите граници. Например, ако разчитахме само на наблюденията си върху движението на небето, за да го разберем, лесно бихме могли да стигнем до заключението, че всичко на небето - Слънцето, Луната, планетите, звездите - се върти около Земята, която е статична. Разбира се, хората са мислили така в продължение на хилядолетия и кой би могъл да ги вини? Идеята, че Земята обикаля около Слънцето, противоречала на "здравия разум" и на всички емпирични доказателства по онова време. Освен това не можем да усетим как Земята се движи, така че здравият разум би ни подсказал, че тя трябва да е неподвижна.
Едва с по-добрите инструменти, по-точните измервания и новите наблюдения астрономите започват да наблюдават неща, които не се вписват съвсем в този геоцентричен възглед за космологията, известен още като Птолемеева система - по името на александрийския астроном Птолемей.
Но тъй като Птолемеевата система се е поддържала и от Католическата църква, за противопоставяне на този модел не е можело да става и дума, тъй като това би означавало да се противопоставиш на самия Бог. Отначало, вместо да осъзнаят, че моделът е погрешен, астрономите измислят все по-странни и чудни обяснения за тези несъответствия и все по-сложни и тромави математически модели, които се прибавят към геоцентричния модел, за да го оправдаят. Това е доказателство, че средновековната космология навлиза в криза - заедно със средновековното общество като цяло - и нещо трябва да се промени.
В крайна сметка доказателствата стават твърде убедителни и геоцентричният модел се срива с Коперниковата революция, когато през XVI век полският астроном Николай Коперник най-накрая прави смелата крачка да каже това, което може би мнозина вече са си мислели, но не са се осмелявали да кажат: Земята и планетите обикалят около Слънцето, а не обратното.
Това е била наистина революционна стъпка напред в мисленето. През XVI в. започва краят на абсолютизма в Европа и господството на Католическата църква в живота на хората и обществото като цяло и както във всички революционни епохи, философията и науката не са имунизирани срещу сеизмичните промени, настъпващи в политическите институции и икономическите отношения. Не е случайно, че вековете, обхващащи Коперниковата революция и Просвещението, съвпадат с Реформацията, упадъка и падането на феодализма и абсолютизма и буржоазните революции през XVII и XVIII век.
След като хелиоцентричният модел на космологията вече е категорично утвърден и след като космологията и философията са освободени от идеологическата хватка на Църквата, физиката и математиката правят големи крачки напред, като кулминацията е Нютоновата механика.
В основата на тази ранна класическа механика стои механична материалистична концепция. Движението на планетите и луните се разглежда като подобно на това на механичен часовник и учените описват света в този строго механичен смисъл. Основните метафори на времето бяха зъбчати колела, лостове и ремъци, а Нютоновата механика информира, че тази съвършена, работеща като часовник вселена е напълно предсказуема, стига да има математически средства за нейното описание.
Френският учен Пиер-Симон Лаплас довежда този мироглед до логичния му край, когато предлага идеята, че ако се знаят началните условия - местоположението и скоростта - на цялата материя във Вселената, чак до всеки атом, тогава всичко в цялата Вселена ще бъде напълно предсказуемо.
Сега знаем, че това предположение е много опростено.
Границите на ранния материализъм
Вселената не е гигантска машина с часовников механизъм. В нея има несъвършенства, има непредсказуемост, има случайност и множество други явления, които не могат да бъдат предсказани само с помощта на математиката или не могат да бъдат предсказани достатъчно точно. Например прогнозите за времето.
Точно както при Птолемеевата система, учените дълго време са наблюдавали явления, които поставят под съмнение механичния мироглед. За разлика от това, което предполага Нютоновата механика, хората са знаели, че някои неща не са обратими. Може да сте в състояние да кипнете вода, да уловите парата и да кондензирате тази пара обратно във вода, но ако пуснете яйце в тази вряща вода, яйцето не може да се превърне отново в неварено заедно с нея. То е претърпяло качествена промяна, от която няма връщане назад. И яйцата не са единствени в това отношение. Светът около нас е пълен с такива промени.
Това не означава, че омаловажаваме Нютон, Лаплас и други учени от Просвещението. Нютон например е наблюдавал движението на небето - което на пръв поглед изглежда напълно механично - и не е прекарвал времето си във варене на яйца. Техният принос към науката е голям и прогресивен скок напред в разбирането ни за естествения свят, но те са имали възможност да работят само със знанията и средствата за изследване, с които се е разполагало по онова време.
Едва в началото на миналия век класическата механика, а заедно с нея и механистичният материалистичен светоглед, са изместени от други промени в парадигмата под формата на може би най-известните теории на 20-и век: относителността и квантовата механика.
Появяват се и други нови постижения, като теорията на хаоса и теорията на сложността и самоорганизацията, в опит да се разбере случайността, която се среща в много природни системи.
Те отиват много по-далеч в по-доброто описание на процесите в природния свят, отколкото някога би могъл да направи един твърд, механистичен, работещ като часовник, мироглед. Разбира се, в областта на биологията еволюционната теория възприема материалистичния възглед за живота и дава обяснение за това как той се развива и променя.
Материя в движение
Така науката придобива нов тип материализъм, според който материята и движението не са статични, а се променят.
Материализмът днес не просто твърди, че материята е всичко, което съществува, а че тя е в движение, в състояние на постоянна промяна. Тази идея може да се открие и във философията още в древността.
Но към края на XVIII век тези философски идеи за промяната са излезли от мода в западната мисъл и в много отношения са били забравени, погребани под тежестта на господстващата Нютонова механика. Но немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел, който пише в началото на XIX в., изважда отново на бял свят идеята за непрекъснатата промяна.
Хегел нарича философията си диалектика - дума, която дотогава е означавала написването на философски аргументи под формата на диалог или "диалектика". Сега при Хегел диалектиката означава философия на промяната.
Източник: Materialism matters: The role of philosophy in science, Kieran Schlegel-O'Brien, Аdvanced Science news
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари