Според Световния икономически форум дезинформацията е риск номер едно за обществото през следващите две години. Предвид предстоящите през тази година ключови избори в САЩ, Великобритания и много други страни, може да се очаква още повече политическа дезинформация.

Някои от тези материали се разпространяват чрез платена реклама в социалните медии, като например генерираните от изкуствен интелект "дийпфейк" видеоклипове на британския премиер Риши Сунак. Знаем обаче, че голяма част от разпространението на неверни материали се дължи на действията на отделни потребители на социалните медии.

Много хора споделят политически новини онлайн. Неизбежно някои от тези новини са фалшиви. В крайна сметка фалшивите политически новини са често срещани. Не е необичайно да ги видите, докато прелиствате каналите си в социалните медии.

Във Facebook се появиха дийпфейк изображения на британския министър-председател Риши Сунак. Проучване на комуникационната компания Fenimore Hopper разкри около 143 фалшиви реклами в социалната мрежа, които имаха потенциален обхват от над 400 000 души.

Един от основните начини за разпространение на фалшивите новини е споделянето в социалните мрежи. Някои хора искрено вярват, че историята е вярна, и я споделят по погрешка.

В изследване на екип психолози от Университета Уестминстър около 20 % от хората съобщават, че са споделяли информация, за която впоследствие са разбрали, че не е вярна.

Но подобно на други изследователи, те също така откриват, че около един на всеки 10 души признава, че е споделил политическа информация, за която поначало е знаел, че е невярна.

Защо тези хора умишлено разпространяват лъжи? Дали целенасочено искат да навредят? Или може би смятат, че е приемливо да разпространяват информация, защото подкрепя идеи, на които те силно държат, и "може и да е вярна"?

Добро намерение, лошо намерение

Много малко хора споделят невярна информация, но предвид огромния мащаб на платформите на социалните медии фалшивите материали се разпространяват като горски пожар. Това затруднява достъпът до информация, на която хората могат да се доверят, и ги кара да вярват в неща, които определено не са верни.

Но има много нюанси в разбирания за истината, които карат хората да одобряват и разпространяват дезинформация. Някои го правят, обяснявайки действията си с думите "Не е буквално вярно, но разбирате същината".

Проучването на психолозите от Университета Уестминстър установи, че някои хора споделят фалшива информация, защото смятат, че е забавна. Има и такива, които споделят дезинформацията специално, за да покажат, че тя е невярна. Други подценяват вредата, която нанасят, предполагайки, че всъщност не е толкова важно дали информацията, която споделят, е лъжлива.

"Нашите констатации разкриват, че някои хора се държат антисоциално, когато става въпрос за фалшиви новини, умишлено споделяйки невярна информация, за да постигнат някаква лична цел - да атакуват други хора или да се опитват да ги манипулират. Споделянето на фалшиви истории по този начин може да се използва например за въздействие върху политическите възгледи на хората, било то чрез подкрепа на клеветническа кампания срещу политик или чрез увеличаване на влиянието на даден политик", пишат авторите на проучването в статия за The Conversation.

Хората, водени от такива причини, изглежда не се притесняват от това дали новината, която споделят, е вярна или невярна, и дори могат да разглеждат споделянето на новини като средство за манипулация. Най-малкото, тези хора са безразлични към вредните последици от действията си.

За разлика от тях, някои хора споделят политически новини, независимо дали са верни или неверни, с най-добри намерения. Изглежда, че те възприемат споделянето на фалшиви новини като начин да направят света по-добър.

"Добрите" причини за споделяне могат да отразяват желанието да се защитят другите (например като се предупредят за потенциални опасности), да се подтикнат хората да "постъпят правилно" или дори да станат социално или политически ангажирани. Други хора могат да използват споделянето на новини като нещо добро, като посочват, че дадена история е невярна. По ирония на съдбата обаче това означава, че фалшивата история се разпространява още повече.

Как да се справим с фалшивите новини

Хората могат да реагират остро, когато видят, че техен приятел или член на семейството споделя материал, за който знаят, че не съответства на реалността. Това не е голяма изненада, тъй като дезинформацията обикновено разчита на негативни настроения и апелира към нашия морал. На първо място се разпространяват истории, които ни карат да реагираме емоционално (например като ни плашат).

Въпреки това следващия път, когато видите някой да споделя история, за която знаете, че е невярна, и си помислите да му го кажете или да го блокирате, не забравяйте, че той може да не осъзнава, че прави нещо лошо, и може дори да се е опитвал да направи добро. Възможно е, да е споделил тази информация, мислейки, че тя е от полза за другите.

Споделянето на фалшиви истории, дори когато се прави с най-добри намерения, може да има последици, които надхвърлят личните цели на хората за споделяне. Когато хората излагат другите на дезинформация, за да я развенчаят, те потенциално рискуват да предизвикат непреднамерени политически последици.

Един от начините да се намали този риск и да се подпомогне борбата с дезинформацията е, да се следват указанията за това как да се съобщава, че дадена информация е лъжлива, например като се отбелязва като "фалшива" в платформата.

А ако самите вие сте изкушени да споделите материал, който може да не е верен - независимо от причината - най-добре е да намерите други начини да изразите посланието си.

Справка: Perach, R., Joyner, L., Husbands, D., & Buchanan, T. (2023). Why Do People Share Political Information and Misinformation Online? Developing a Bottom-Up Descriptive Framework. Social Media + Society, 9(3). https://doi.org/10.1177/20563051231192032

Авторите са: 

• Ротем Перач (Rotem Perach), преподавател по психология, Университет Уестминстър
• Дебора Хъсбандс (Deborah Husbands), доцент по социални науки, Университет Уестминстър
• Том Бюканън (Tom Buchanan), професор по психология, Университет Уестминстър

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия. Some people who share fake news on social media actually think they’re helping the world 

Още по темата

03/01/2024

Технологии

3 пробива, които AI може да направи през 2024 г. и няма да ни харесат

30/12/2023

Човекът

Защо някои хора не вярват на науката - и как да променим мнението им

01/11/2023

Технологии

Ракетите може да не пробиват Железния купол, но клавиатурните терористи превземат територии

04/10/2023

Скептик

Един тип дезинформация се пренебрегва. Ето защо не бива