Нобел 2026: Как се контролират макроикономически променливи като инфлация, потребление, безработица и производство

Целта на икономическата политика за стабилизиране е да се изравнят пиковете и спадовете, за да се избегнат проблеми като висока безработица или неконтролируема инфлация. Тази макроикономическа стабилизация е фокусът на изследванията на тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за икономичеки науки 2026 г. Робърт Хол (Robert Hall) и Майкъл Уудфорд (Michael Woodford).

Политиката на стабилизиране вече е неефективна

Прозрението, че политиката на стабилизация може да има големи ползи, може да се проследи до работата на Джон Мейнард Кейнс отпреди почти век. Неговата идея, която все още е в основата на политиката на стабилизация, е че общото търсене на стоки и услуги от домакинствата и бизнеса не съответства автоматично на това, което икономиката може да произведе. Ако търсенето е твърде ниско, ще има висока безработица и нисък растеж. Ако е твърде високо, икономиката ще прегрее и инфлацията ще се повиши. Пиковете и спадовете могат да бъдат изравнени чрез стимулиране на търсенето (ускорение), когато е твърде ниско, и забавянето му (спиране), когато е твърде високо.

Традиционните кейнсиански модели разчитат на предполагаемата стабилност на статистическите корелации между ключови макроикономически променливи като инфлация, потребление, безработица и производство. Един пример е връзката между инфлацията и безработицата - кривата на Филипс - която показва, че инфлацията е склонна да бъде ниска, когато безработицата е висока и обратно. Друг пример е, че потреблението се определя от общия разполагаем доход на домакинствата: по-големият разполагаем доход води до по-високо потребление. Връзките между тези променливи се приемаха за приблизително линейни, така че ако едната променлива се промени, другата ще се промени пропорционално. Използвайки това предположение, бе лесно да се изчисли с колко да се ускори или забави икономиката - но този подход се оказва твърде прост, за да има винаги ефект.

По време на петролните кризи през 70-те години на миналия век, връзките между макроикономическите променливи стават много по-нестабилни от предвижданията на изследователите и вземащите решения власти. Инфлацията се повишава въпреки нарастващата безработица, а връзката между доходите и потреблението се проявява не толкова надеждно, в сравнение с предвижданията. Това означаваше, че политиката на стабилизация не проработва - има твърде много стимули в неподходящия момент, което предизвиква дългосрочни последици под формата на много години на нисък растеж и висока инфлация.

Влиятелни икономисти като Робърт Лукас-младши (лауреат за икономически науки от 1995 г.) твърдят, че проблемът с кейнсианската стабилизационна политика е именно предположението, че връзката между макроикономическите променливи е стабилна. За да работят тези модели, те трябва да имат микрооснови, което означава, че трябва да се основават на стабилни микроикономически взаимоотношения. Инфлацията се определя от ценовите решения, взети от хиляди отделни предприятия. Общото частно потребление се основава на решения, взети от милиони домакинства, а решенията на отделните предприятия и служители определят обема на производството. Макроикономическите явления могат да бъдат разбрани само чрез изучаване на поведението на отделните участници и сумирането им.

Традиционните кейнсиански модели са изградени върху статистически и исторически взаимовръзки между макроикономически променливи. Новите кейнсиански модели се основават на микрооснови, решения, които се вземат от отделни лица и фирми. Кредит: Johan Jarnestad/The Royal Swedish Academy of Sciences

Критиките на Лукас набират популярност, но изграждането на модели с микрооснови е трудно. Те трябва да решат проблемите, които традиционните кейнсиански модели не могат, както и да бъдат достатъчно прости и разбираеми, за да бъдат използвани широко.

Един особено важен проблем за политиката на стабилизиране е въпросът как се определя частното потребление. Предишни теоретични изследвания твърдят, че потреблението зависи поне толкова от очакванията на отделните домакинства за бъдещи доходи, колкото и от настоящите им доходи. Това усложнява политиката на стабилизиране, тъй като очакванията на домакинствата за бъдещето не са постоянни, а се влияят от вариации във фактори като данъци, лихвени проценти или инфлация. Хипотезата за важността на очакванията обаче е трудна за проверка и количествено определяне. Очакванията на домакинствата не са пряко наблюдаеми.

Много изследователи се опитват да намерят индикатори за очакванията на домакинствата за бъдещи доходи, за да видят дали решенията за потребление могат да бъдат предвидени, но нито един модел не е успешен, докато Робърт Хол не започва да разглежда проблема по съвсем нов начин.

Хол обръща изследванията с главата надолу

Централната идея на Хол е, че ако потреблението на домакинствата се определя от очакванията им за бъдещи доходи и други съответни съображения, тогава решенията им относно потреблението са перфектният индикатор за техните очаквания: ако са оптимисти, те ще консумират повече, отколкото ако са песимисти. Това също означава, че те ще коригират потреблението си само ако променят оценката си за бъдещето, което изисква получаването на нова и подходяща информация. Защото по дефиниция новата информация не може да бъде предвидена - тъй като тогава тя не би била нова – нито пък могат да бъдат предвидени промените в потреблението, ако теорията е вярна.

Затова Хол обръща изследователския подход с главата надолу: вместо да търсят показатели, които биха могли да прогнозират потреблението на домакинствата, изследователите трябва да тестват хипотезата за невъзможността да се прогнозират промените в потреблението.

Оказа се, че хипотезата на Хол е вярна. Промените в потреблението, които могат да бъдат предвидени, трябва да зависят от отклонения от допусканията в теорията - например някои домакинства, които не могат да вземат заеми или нямат спестявания, така че живеят ден за ден. Използвайки референтния показател на теорията, изследователите успяват да оценят дела на потребителите, които са в тази ситуация.

Хипотезата на Хол е, че промените в потреблението не могат да бъдат предвидени, защото зависят от нова - и следователно непредсказуема - информация. Кредит: Johan Jarnestad/The Royal Swedish Academy of Sciences

Хол представя резултатите си в статия през 1978 г., която се превръща в ключов фактор за развитието на съвременните изследвания върху потреблението. Друга важна статия е написана от Хол и Фредрик Мишкин през 1982 г. Те използват микроданни за редица отделни домакинства, показвайки, че около 80% от тях са взели решенията си за потребление в съответствие с теорията, докато останалите живеят с точно толкова пари, храна или ресурси, колкото да оцеляват ден за ден, без да остава нищо за спестяване за бъдещето. Дяловете варират с течение на времето и между различните страни, но могат да бъдат оценени. Прозрението, че някои домакинства са далновидни, когато решават колко да консумират, докато други не са, е важен елемент от макроикономическите модели, използвани сега от централните банки и финансовите министерства.

Чрез разбирането на влиянието на очакванията върху решенията за потребление, Хол решава проблем, който отдавна озадачава изследователите. Неговите прозрения са от решаващо значение за промяната на парадигмата на Новата кейнсианска икономика.

Моделът на Уудфорд

В книга от 2003 г. Майкъл Уудфорд представя цялостен неокейнсиански макромодел, изграден върху микрооснови. Книгата обобщава резултатите от по-ранни статии, написани от Уудфорд и други. Макромоделът, с неговите три уравнения, е прототипът за всички неокейнсиански модели, които са последвали по неговите стъпки. Целта му е да функционира като вид лаборатория за политиците. Какво се случва с БВП (брутния вътрешен продукт) и инфлацията, ако лихвеният процент бъде намален? С колко трябва да се повишат лихвените проценти, за да се стабилизира инфлацията в конкретна икономическа ситуация?

Традиционните кейнсиански модели предлагат отговори на тези въпроси, но отговорите се оказават ненадеждни. Новите модели използват микрооснови, с описания на това как отделните участници вземат решения относно потреблението, производството и цените на продуктите, и предоставят по-надеждни отговори.

Един важен елемент в модела на Уудфорд е описанието на това как се определя потреблението. Това е най-големият дял от общото търсене на стоки и услуги в повечето страни. Значението на потреблението е било оценено и в традиционния кейнсиански подход, но революционното е включването на резултата на Хол - че потреблението зависи от очакванията на домакинствата за бъдещите им доходи.

Потреблението зависи и от лихвения процент. Ако централната банка понижи лихвения си процент, спестяванията стават по-малко печеливши и потреблението ще бъде по-високо днес, отколкото се очаква да бъде в бъдеще. Само ако лихвеният процент е на междинно ниво, неутрален (или естествен) лихвен процент, той нито стимулира, нито намалява потреблението. Концепцията за естествен лихвен процент е въведена в края на деветнадесети век от Кнут Виксел, един от най-влиятелните в международен план шведски икономисти. Вдъхновен от Виксел, Уудфорд показва, че централните банки могат да стимулират или потискат икономическата активност чрез коригиране на лихвените проценти, а не чрез количеството пари в обращение. Това е важен принос, който прави неокейнсианските модели по-полезни на практика.

Друг елемент в модела описва как се определя инфлацията. Той се основава на това, че отделните предприятия определят цените със знанието, че ще бъде твърде скъпо да ги коригират всеки път, когато търсенето или производствените разходи се променят. Следователно цените ще бъдат фиксирани. Според разсъжденията на Кейнс, това ценово триене е основната причина, поради която търсенето е толкова важно за производството. Ако търсенето падне, но цените не, ще има свръхпредлагане и по този начин дисбаланс между търсенето и предлагането, който може да доведе до икономически спад. Когато се използва ценовото решение на отделен бизнес, става очевидно, че когато той коригира цената, то трябва да е насочено към бъдещето. Ако бизнесът смята, че цените на конкурентите му и неговите собствени разходи ще се увеличат, най-добре е да определи по-висока цена, отколкото би определил при противоположно очакване. Решенията на бизнеса следователно също се ръководят от техните очаквания.

Тъй като бизнесът гледа към бъдещето, очакванията за бъдещите лихвени проценти са важни за инфлацията. Следователно, доверието и прозрачността са важни атрибути за централната банка. Това прозрение, което не е било елемент от традиционния кейнсиански подход, е било от голямо практическо значение за централните банки - ясната и достоверна комуникация за това как разсъждават и какво планират да правят, се е превърнала в жизненоважна за техните операции.

Вторият фактор, определящ инфлацията, е разривът между фактическия и естествения обем на производство (или разрива в обема на производството), концепция, въведена от Уудфорд, за да опише натиска на търсенето в икономиката.

Ако натискът на търсенето е висок, което положителен разрив (разлика) - типичен случай за подем в икономика - цените растат и инфлацията ще бъде по-висока от нормалната. Ако натискът на търсенето е твърде нисък, което означава отрицателен разрив (разлика) - това обикновено се случва при спад - цените падат и инфлацията ще бъде по-ниска от нормалната (вижте по-долу). Формално, разривът е разликата между фактическото и естественото производство, което означава нивото на производство, което би преобладавало, ако пазарните цени се променят свободно и търсенето по този начин е перфектно съгласувано с предлагането. Размерът на разликата в производството следователно може да се разглежда като мярка за разстоянието на икономиката от ефективното използване на ресурсите, а задачата на стабилизиращата политика е да насочи разликата към нула.

Нивото на естественото производство може да се променя с течение на времето. Внезапните промени се наричат ​​шокове на предлагането, като например бързо покачване на цените на енергията, смущения в международните вериги за доставки или други събития, които внезапно влияят върху производствения потенциал на икономиката.

Ако отрицателен шок на предлагането означава, че естественото производство намалява, но търсенето не се променя, разривът или разликата между фактическото и естественото производство е положителна. Това е възможно, ако предприятията, въпреки увеличените разходи, не увеличат адекватно цените си. Тогава търсенето ще бъде твърде високо, въпреки че не се е увеличило.

Дори ако търсенето, а оттам и обемът на производството, спаднат леко във връзка с отрицателния шок в предлагането - вероятно заради засилен песимизъм сред домакинствата, които намаляват потреблението си - разликата между фактическото и естественото производство може все още да бъде положителна, ако естественото производство намалее повече от действителното производство.

Този тип шок в предлагането може да доведе до инфлация, намалено производство и повишена безработица. За разлика от традиционните кейнсиански модели, моделът на Уудфорд препоръчва охлаждаща мярка, като например повишаване на лихвените проценти, за да се избегне неконтролираната инфлация. Неговите прозрения са позволили да се реагира на скорошните шокове в предлагането по-ефективно, отколкото по време на петролните кризи през 70-те години на миналия век.

Различни видове шокове могат да нарушат баланса между търсене и предлагане. Отрицателният шок в предлагането може да бъде недостиг на стоки, докато положителният шок в предлагането може да бъде технологичен пробив, който прави производството на големи обеми по-евтино и лесно. Положителният шок в търсенето може да бъде добра новина за бъдещето, която увеличава потреблението на домакинствата, а отрицателният - обратното. Ако балансът е нарушен, той може да бъде възстановен с помощта на стабилизационна политика, която намалява търсенето (наляво) или го увеличава (надясно). Кредит: Johan Jarnestad/The Royal Swedish Academy of Sciences

Моделът на Уудфорд изглежда прост, но за създаването на този нов модел, базиран на микрооснови, са необходими основополагащите изследвания от Уудфорд и няколко други макроикономисти. Неговата простота, съчетана с това колко добре се съгласува с реалността, означава, че той бързо печели признание сред политиците в централните банки и финансовите министерства. Моделът може също така да бъде усъвършенстван и адаптиран към обстоятелствата на всяка страна. Например шведската централна банка има свой собствен нов кейнсиански модел, който е адаптиран към шведските условия.

Адаптивен модел

Както при всички промени в парадигмата, неокейнсианството поставя началото на процъфтяващо направление на икономически изследвания, а не последна дума. Изследванията продължават да напредват и от публикуването на трудовете на лауреатите моделите са разработени и усъвършенствани. Може да се очаква този процес да продължи, тъй като икономиката продължава да се променя. Моделите могат лесно да бъдат адаптирани към различните обстоятелства, с които се сблъскват домакинствата и бизнеса.

Неокейнсианските модели вече се използват от финансовите министерства и централните банки по целия свят, което им помага да вземат информирани и балансирани решения относно политиката за стабилизиране. Казано по-просто, няма други жизнеспособни алтернативи. Така че, следващия път, когато централната банка определя своя лихвен процент, можем да бъдем сигурни, че някои от входните данни в решението ѝ се основава на изчисления, извършени с помощта на неокейнсиански модел с микрооснови.

"Изследванията на лауреатите направиха възможно управлението на големи макроикономически кризи далеч по-ефективно от преди. Те бяха изключително полезни по време на пандемията и енергийните кризи от последните години, които нямаха такива дългосрочни последици за растежа и инфлацията, както в критичните периоди на 70-те години на миналия век. Не сме затънали в катастрофална икономическа депресия като тази от 30-те години на миналия век. Рецесиите и епизодите на висока инфлация не са изчезнали, но са по-краткотрайни", заключават от Нобеловия комитет.

Източник: Microfoundations deliver macro insights,  Tommy Andersson, Timo Boppart, John Hassler, Per Krusell, members of the Committee for the Prize in Economic Sciences in Memory of Alfred Nobel

Още по темата

09:57 ч.  

Човекът

Нобеловата награда за икономика за 2026 г. е "за микроикономически основи на макроикономическата стабилизация"

13/10/2025

Човекът

Нобеловата награда за икономика за 2025 г. е за обяснение на икономическия растеж, обусловен от иновациите

14/10/2024

Човекът

Нобеловата награда за икономика за 2024 г. е за проучвания защо някои държави нямат просперитет

09/10/2023

Човекът

Нобеловата награда за икономика за 2023 г. е за изследване на различията между половете на пазара на труда