Нобеловата награда за икономика за 2024 г. е за проучвания защо някои държави нямат просперитет

Наградата на Шведската банка (Sveriges Riksbank Prize) за икономически науки в памет на Алфред Нобел за 2024 г. е присъдена на Дарон Аджемоглу (Daron Acemoglu), Саймън Джонсън (Simon Johnson) и Джеймс Робинсън (James A. Robinson) „за проучвания на това как институциите се формират и влияят върху просперитета“.

"Тазгодишните лауреати по икономически науки – Дарон Ацемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън – демонстрираха значението на обществените институции за просперитета на една страна. Общества с лошо върховенство на закона и институции, които експлоатират населението, не генерират растеж или промяна към по-добро. Изследванията на лауреатите ни помагат да разберем защо", пише в изявление Нобеловият комитет.

Дарон Аджемоглу е роден през 1967 г. в Истанбул, Турция. Доктор 1992 г. от Лондонското училище по икономика и политически науки, Великобритания. Професор в Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, САЩ.

Саймън Джонсън е роден през 1963 г. в Шефилд, Великобритания. Доктор 1989 г. от Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, САЩ. Професор в Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, САЩ.

Джеймс Робинсън е роден 1960 г. Доктор 1993 г. от Йейлския университет, Ню Хейвън, Коннектикут, САЩ. Професор в Чикагския университет, Илинойс, САЩ.

Лауреатите са показали, че едно от обясненията за разликите в просперитета на страните са обществените институции, въведени по време на колонизациите. Приобщаващите институции често се въвеждат в страни, които са били бедни, когато са били колонизирани, което с течение на времето води до като цяло проспериращо население. Това е важна причина защо бившите колонии, които някога са били богати, сега са бедни и обратното.

Някои държави попадат в капана на ситуация с екстрактивни институции и нисък икономически растеж. Екстрактивните институции, както е описано от Дарон Аджемоглу, са икономически и политически договорености, които концентрират власт и ресурси в ръцете на малък елит или управляваща класа, често за сметка на голяма част от населението.

Въвеждането на приобщаващи институции би създало дългосрочни ползи за всички, но екстрактивните институции осигуряват краткосрочни ползи за хората на власт. Докато политическата система гарантира, че ще запази контрола, никой няма да се довери на обещанията им за бъдещи икономически реформи. Според лауреатите затова не настъпва подобрение.

Въпреки това, липсата на надежда за положителна промяна може също да обясни защо понякога се случва демократизация. Когато има заплаха от революция, управляващите са изправени пред дилема. Те биха предпочели да останат на власт и да се опитат да успокоят масите, обещавайки икономически реформи, но населението едва ли ще повярва, че няма да се върнат към старата система веднага щом ситуацията се уталожи. В крайна сметка единственият вариант може да бъде прехвърлянето на властта и установяването на демокрация.

„Намаляването на огромните разлики в доходите между държавите е едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Лауреатите демонстрираха значението на обществените институции за постигането на това“, отбелязва Якоб Свенсон (Jakob Svensson), председател на комисията за наградата за икономически науки.

Лауреат на Нобеловата награда за икономически науки през 2023 г. е Клаудия Голдин (Claudia Goldin) "за това, че подобри нашето разбиране за резултатите на пазара на труда на жените".

Още по темата

07/10/2024

Новини

Започва Нобеловата седмица: 7-14 октомври 2024 (видео)

09/10/2023

Човекът

Нобеловата награда за икономика за 2023 г. е за изследване на различията между половете на пазара на труда

10/10/2022

Новини

Нобеловата награда за икономика за 2022 г. е за изследвания на банковите кризи

11/10/2021

Новини

Нобеловата награда за икономика за 2021 г. е за проучвания за икономиката на труда и анализ на причинно-следствените връзки