Обратното на дежавю съществува и е още по-странно

За какво бе дадена Антинобеловата награда за литература за 2023 г.

Ваня Милева Последна промяна на 19 септември 2023 в 00:01 16284 0

Кредит Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Повтарянето има странна връзка с ума. Да вземем за пример преживяването дежавю, когато погрешно вярваме, че сме преживели някаква ситуация в миналото, и това ни кара да изпитваме странно чувство.

Но Акира О'Конър (Akira O'Connor), старши преподавател по психология, Университет Сейнт Андрюс, и Кристофер Мулен (Christopher Moulin), професор по когнитивна невропсихология, Université Grenoble Alpes (UGA), откриват, че дежавюто всъщност е прозорец към работата на нашата система за памет.

Изследванията им показват, че явлението възниква, когато частта от мозъка, която разпознава познатото, се десинхронизира с реалността. Дежавюто е сигналът, който ни предупреждава за тази странност: това е вид "проверка на фактите" за системата на паметта.

Но повторението може да направи в мозъка ни нещо още по-странно и необичайно от дежавюто.

Противоположното на дежавю (déjà vu - от френски "вече видяно") е жамевю ("jamais vu", "невидяно"), когато нещо, което знаем, че е познато, ни се струва нереално или ново по някакъв начин. В това неотдавнашно изследване, получило наскоро дадена Антинобеловата награда за литература за 2023 г., се изследва механизма, който стои зад това явление.

Жамевюто може да се изразява в това да погледнете познато лице и изведнъж да установите, че то е необичайно или непознато. Музикантите са се сблъсквали с нещо подобно - да загубят ориентация в много познат музикален откъс.

Може да ви се е случвало да отидете на познато място и да се дезориентирате или да го видите с "нови очи".

Това е преживяване, което е по-рядко от дежавюто и може би още по-необичайно и тревожно.

Когато хората описват тези преживявания от всекидневния живот, те разказват за него по следния начин:

"Докато пиша на изпитите си, пиша една дума правилно, например "апетит", но продължавам да гледам думата отново и отново, започва да ми се струва, че може да е написана неправилно."

В ежедневието това може да бъде провокирано от повтаряне или продължително взиране, но не е задължително.  Акира О'Конър разказва, че му се е случвало докато шофира по магистрала, да спре, за да може да "нулира" непознатите му педали и волан. За щастие в живота това се случва рядко.

Проста настройка

Не знаем много за жамевюто. Но се предполага, че ще е доста лесно да се предизвика. Ако просто се повтаря нещо отново и отново, често се установява, че то става безсмислено и объркващо.

Това е основният план за експерименти с жамевю в новото проучване. При първия експеримент 94 студенти прекарват времето си в многократно писане на една и съща дума. Те правят това с 12 различни думи, които варират от общоприети, като "врата", до по-рядко срещани, като "бразда".

Участниците да преписват думата възможно най-бързо, но изследователите им казват, че имат право да спрат по няколко причини, поради които могат да спрат, включително че се чувстват странно, че им е скучно или че ги боли ръката.

Спирането, защото нещата започват да се чувстват странно, е най-често избираната възможност, като около 70 % от тях са спрели поне веднъж, защото са почувствали нещо, което определихме като жамевю. Обикновено това се случва след около една минута (33 повторения) - и обикновено за познати думи.

При втория експеримент се използва само думата "the" (определителен член), като изследователите преценяват, че тя е най-често срещаната. Този път 55 % от хората спират да пишат по причини, съответстващи на определението за жамевю, но след 27 повторения.

Хората описват преживяванията си като вариращи от "губят смисъла си, колкото повече ги гледаш" до "сякаш загубих контрол над ръката" и любимото ни "не изглежда правилно, изглежда сякаш не е истинска дума, но някой ме е подмамил да мисля, че е".

Опитайте се да напишете "the" 33 пъти. Кредит: Christopher Moulin, CC BY

За да се напише и публикува този научен труд са били нужни около 15 години. Авторите започват през 2003 г. с догадката, че хората ще се чувстват странно, ако многократно пишат една и съща дума. Кристофер Мулен забелязва, че думите, които са го карали да пише многократно като наказание в гимназията, го карат да се чувства странно - сякаш не са истински.

"Нужни ни бяха 15 години, защото не бяхме толкова съобразителни, колкото си мислехме. Не бе необичайността, както си мислехме. През 1907 г. Маргарет Флой Уошбърн, една от безславните основоположници на психологията, публикува експеримент с един от своите студенти, който показва "загуба на асоциативна сила" при думи, които са били гледани в продължение на три минути. Думите станали странни, загубили значението си и с течение на времето се фрагментирали", разказват авторите на изследването за The Conversation.

"Бяхме изобретили колелото наново. Подобни интроспективни методи и изследвания бяха излезли от употреба в психологията."

По-дълбоки прозрения

Уникалният принос в новото изследване е идеята, че трансформациите и загубите на смисъл при повторение са съпроводени от особено чувство - жамевю (jamais vu).

Жамевюто е сигнал за това, че нещо е станало твърде автоматично, твърде плавно, твърде повтарящо се. То ни помага да се "измъкнем" от текущата си преработка, а усещането за нереалност всъщност е проверка на реалността.

Логично е, че това трябва да се случи. Когнитивните ни системи трябва да останат гъвкави, което ни позволява да насочваме вниманието си там, където е необходимо, а не да се губим в повтарящи се задачи.

Едва сега започваме да разбираме какво е жамевю. Основната научна представа е за "насищане" - претоварване на дадена представа, докато стане безсмислена.

Свързаните идеи включват "ефекта на словесната трансформация", при който повтарянето на дадена дума отново и отново активира така наречените съседи, така че да започнете да слушате зациклената дума "tress" отново и отново, но след това слушателите съобщават, че чуват "dress", "stress" или "florist".

Изглежда, че това е свързано и с изследванията на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), при които е разгледан ефектът от натрапчивото взиране в предмети, като например запален газов котлон. Подобно на многократното писане, ефектът е странен и означава, че реалността започва да се изплъзва, но това може да ни помогне да се разбере и лекува ОКР.

Ако многократното проверяване дали вратата е заключена обезсмисля задачата, това ще означава, че е трудно да се разбере дали вратата е заключена, и така започва порочен кръг.

"В крайна сметка сме поласкани, че ни беше присъдена Антинобеловата награда за литература Ig Nobel. Носителите на тези награди допринасят с научни трудове, които "ви разсмиват и след това ви карат да се замислите", пишат авторите.

Изследователите се надяват, че работата им върху жамевюто ще вдъхнови още изследвания и още по-големи прозрения в близко бъдеще. The Conversation


Автори са Акира О'Конър (Akira O'Connor), старши преподавател по психология, Университет Сейнт Андрюс, и Кристофер Мулен (Christopher Moulin), професор по когнитивна невропсихология, Университет Université Grenoble Alpes (UGA).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !