Повечето от нас са имали плашещото чувство на "дежавю", а сега за първи път чрез сканиране на мозъка по време на това явление учени са разкрили защо се появява - това е знак, че нашият мозък проверява паметта си, разказва NewScientist.
Феноменът "дежавю" (фр. deja vu - вече видяно) е често срещано явление - 60-70% от хората са го преживели поне веднъж. Гледка, звук, вкус или дори миризмата на нещо ни кара да мислим, че вече сме го изпитвали, въпреки че знаем, че не може да е така.
Има много теории за това, какво причинява явлението дежавю, които варират от прераждане до проблеми с паметта.
Една от теориите твърди, че "дежавю" се причинява от това, че мозъкът ни създава фалшиви спомени, но сега изследванията на Акира О'Конър от Университета на Сейнт Андрюс, Великобритания, и неговият екип показват, че това е погрешно.
Как работи феноменът дежавю е загадка отдавна, отчасти заради мимолетния му и непредвидим характер, което го прави труден да се изучава. Но екипът на О'Конър са разработили начин да предизвикват усещане за дежавю в лаборатория.
Екипът използва стандартен метод за задействане на фалшиви спомени. Те дават на участниците в експеримента списък със свързани с думи - като легло, възглавница, нощ - но ключовата дума, която ги свързва заедно, в този случай, сън липсва.
Когато доброволци по-късно са запитани дали в списъка има дума с буквата "с", те отговаряли отрицателно, но когато ги питали дали е имало думата "сън", те твърдят, че им се струва, че са чули думата "сън", макар че в списъка липсва. Тоест те помнят, че думата я няма като в същото време, тя им звучи познато. "Те съобщават, че имат преживяване на дежавю", разказва О'Конър.
По време на експеримента изследователите сканирали мозъка на 21-те доброволци с помощта на функционален магнитен резонанс и изяснили кои участъци отговарят за възникване на чувството за дежавю.
"Ние очаквахме, че области на мозъка, участващи в паметта като хипокампуса, ще бъдат активни по време на това явление, но се оказва, че не е така" - отбелязва О'Конър. Той и екипът му установяват, че вместо хипокампуса са активни фронталните области на мозъка, които отговарят за вземането на решения.
О'Конър представи тези констатации на Международната конференция за паметта в Будапеща, Унгария, която се състоя наскоро. Той смята, че фронталните области на мозъка вероятно проверяват нашите спомени и изпращат сигнали, ако има някакъв погрешен спомен - конфликтът между това, което наистина сме преживели и това, което си мислим, че сме преживели, поражда феномена "дежавю".
В този случай дежавю е признак на ефективната работа на системите за проверка на паметта в мозъка.
Кристофър Мулен (Christopher Moulin) от Университета Пиер Мендес-Франс Гренобъл коментира, че установените факти не предвещават нищо добро за хората, които не изпитват дежавю. "Без да съм нелюбезен, те не проверяват своите системи на паметта", отбелязва психологът.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12427
1
17.08 2016 в 17:29
"...Той смята, че фронталните области на мозъка вероятно проверяват нашите спомени и изпращат сигнали, ако има някакъв погрешен спомен - конфликтът между това, което наистина сме преживели и това, което си мислим, че сме преживели, поражда феномена "дежавю"..."
Спомените за събития в мозъка са в "насипно" състояние - различни части от тях са записани в различни места, а и голяма част - участват в множество други комбинации за "краен" абстрактен образ. Т.е.-има "предпочитани" пътеки при търсене на инфо.(икономия на енергия). При дежавю -събитие отключва нов път за търсене (авт.-несъзнавано, се проверяват множество пътища). В същия момент, периферната инфо "доизкусурява" образа по-бързо от мисленето за него...Струва ни се позната ситуация! А има и кратковременно "интелект- предсказване"... за по-нататък, какво ще се случи. Вероятностно очакване на мозъка.
Последни коментари