Ниска каменна стена с дължина близо километър е открита на 21 метра под повърхността на Балтийско море край германския бряг. Смята се, че стената е била построена преди около 11 000 години, за да насочва северните елени към места, където по-лесно могат да бъдат убити, и може да е най-голямата мегаструктура от каменната епоха в Европа.
Откритието е направено случайно. През 2021 г. ученици, участващи в тренировъчно учение с геофизика Якоб Геарзин (Jacob Geersen) от Института за изследване на Балтийско море "Лайбниц" във Варнемюнде, Германия, използват многолъчев сонар, за да картографират морското дъно на 10 км от град Рерик.
"След това в лабораторията забелязахме, че има структура, която не изглежда естествена", разказва Геарзин.
Затова през 2022 г. той и колегите му спускат камера до структурата, която разкрива редица от камъни. "Едва когато се свързахме с археолозите, разбрахме, че това може да е нещо важно", обяснява Геарзин.
Няма причини или доказателства за това, че на това място под водата е била изградена съвременна структура, заявява членът на екипа Марсел Брадтмьолер (Marcel Bradtmöller), археолог от Университета в Рощок, Германия. Екипът не може да посочи някакъв естествен процес, който би могъл да създаде такава структура.
Това предполага, че стената е построена, когато този район е бил суша, което означава, че тя трябва да е на възраст между 8500 и 14 000 години, посочва Брадтмьолер. Преди това районът е бил покрит с ледена покривка, която би унищожила всяка каменна структура, а по-късно повишаването на морското равнище е потопило района.
Районът на изследване в Балтийско море.(A) Обзорна карта на западната част на Балтийско море. (B) Подробна структура на залива Мекленбург, включително местоположението на каменната стена. Кредит: Jacob Geersen et al.
Стената минава покрай някогашното езеро. Тя съдържа около 10 големи камъка с размери около 3 метра и тегло няколко тона, свързани с повече от 1600 по-малки камъка, предимно с тегло под 100 килограма. Камъните са разположени един до друг, а не един върху друг, и на повечето места стената е висока по-малко от метър.
Големите камъни се намират на местата, където стената се извива на зиг-заг. Затова екипът смята, че структурата е изградена чрез свързване на големи камъни, които са били твърде тежки, за да бъдат преместени, с по-малки камъни, които могат да бъдат преместени.
Брадтмьолер смята, че вероятно е направена от ловци-събирачи, принадлежащи към т.нар. култура Конгемосе, наречена така по името на обект в Дания, където са открити артефакти като каменни инструменти.
Най-вероятното обяснение е, че структурата е била използвана за насочване на северни елени, уточнява Брадтмьолер.
"Хипотезата, която в момента се вписва най-добре, е стена за насочване на елени за лов."
Макар да се смята, че тези ловци-събирачи са живели и пътували на малки групи, те може да са се събирали на по-големи групи край езерото, когато в района са идвали северни елени, отбелязва Брадтмьолер.
Подобни ниски стени, понякога наричани пустинни хвърчила, са открити на много места в Африка и Близкия изток, а също и под Големите езера в Северна Америка. Някои от тях са дълги до 5 км и днес се смята, че са били използвани за лов.
Огромните древни ловни капани, наречени пустинни хвърчила (един от тях в Йордания е показан отгоре), включват дълги стени, които се събират в затворени пространства, където животните са били вкарвани в ями. редит O. Barge, Globalkites Project, CNRS
Въпреки че тези стени обикновено са достатъчно ниски, за да могат животни като антилопите да ги прескачат, те обикновено ги избягват, когато тичат на стада, обяснява Марлиз Ломбард (Marlize Lombard) от Университета в Йоханесбург, Южна Африка, която е откривала подобни структури.
"При такива обстоятелства те са склонни да бягат успоредно на препятствия като ниски огради, вместо да ги преодоляват", посочва Ломбард.
Много пустинни хвърчила се състоят от две стени във V-образна форма, за да вкарват животни, но една-единствена стена все още може да бъде ефективна линия за движение, разказва Ломбард. Една от възможностите при новооткритата стена е тя да е била използвана за насочване на северните елени към езерото, където те са били ловувани от лодки, отбелязва Брадтмьолер.
Възможно е също така наблизо да има втора стена, покрита със седименти, уточнява Геарзин. Той планира по-нататъшни проучвания, включително гмуркане, за да се опита да открие преки доказателства за хора от каменната епоха, но досега изследователите са били възпрепятствани от лошото време.
Морфология на югозападно-североизточния хребет, къдено се намира каменната стена. Кредит: Jacob Geersen et al.
Другите експерти не оспорват техните заключения.
"Мисля, че констатацията, че стената е изкуствена построена структура, за да насочва движението на мигриращите северни елени, е добре обоснована", смята археологът Джеф Бейли (Geoff Bailey) от Университета в Йорк, Великобритания.
Съвременните дейности, като тралене, полагане на кабели и изграждане на вятърни паркове, могат да унищожат такива обекти, казва Геарзин, така че са необходими повече проучвания, за да бъдат открити, преди да бъдат загубени.
В Европа не са откривани други подобни структури, разказва Брадтмьолер. Той смята, че е вероятно някога да са съществували много такива, но да са били разрушени от човешката дейност.
Справка: A submerged Stone Age hunting architecture from the Western Baltic Sea; Jacob Geersen, Marcel Bradtmöller, Jens Schneider von Deimling and Harald Lübke; PNAS
February 12, 2024; 121 (8) e2312008121; https://doi.org/10.1073/pnas.2312008121
Източник: Submerged wall could be the largest Stone Age megastructure in Europe, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1905
1
13.02 2024 в 14:02
Последни коментари