Пирамида на 27 000 години? Съмнително археологическо твърдение

Ваня Милева Последна промяна на 04 декември 2023 в 00:00 11192 0

Археологичният обект Гунунг Паданг е праисторическо място на мегалитното културно наследство в Западна Ява.

Кредит Wikimedia Commons/RaiyaniM

Археологичният обект Гунунг Паданг в Западна Ява се твърди, че е праисторическо място на мегалитното културно наследство.

Масивните вкопани структури в Гунунг Паданг в Индонезия щяха да са много по-стари от големите пирамиди в Египет - но ако изобщо са човешки конструкции.

Статията, публикувана в края на октомври в Archaeological Prospection, твърди, че структура в Индонезия е най-старата пирамида в света.

Това твърдение предизвика недоумение у някои археолози – и сега става повод за разследване от списанието, което го е публикувало, съобщава Nature.

Основният извод в спорната статия е, че пирамида, разположена под праисторическото място Гунунг Паданг в Западна Ява, Индонезия, може да е построена още преди 27 000 години.

Това би я направило много по-стара от първата голяма египетска пирамида, пирамидата на Джосер на 4600 години. Това също би означавало, че датира отпреди най-стария известен мегалитен обект Гьобекли тепе в Турция, построен преди около 11 000 години. И това напълно ще пренапише историята на човешката цивилизация в района.

"Пирамидата се е превърнала в символ на напреднала цивилизация", казва съавторът на статията Дани Хилман Натавиджая (Danny Hilman Natawidjaja), геолог в Националната агенция за изследвания и иновации (BRIN) в Бандунг, Индонезия. "Не е лесно да се строят пирамиди. Нужни са усъвършенствани зидарски умения", отбелязва Натавиджая.

Точно такива твърдения пораждат съмнения у много изследователи, колеги на Натавиджая. Лютфи Йондри (Lutfi Yondri), археолог в BRIN, разказва, че според неговата работа пещерите в региона са обитавани от хора пещери отпреди 12 000 и 6 000 години, много след като се предполага, че пирамидата е била построена, и никакви разкопки от този период не са разкрили доказателства за сложна каменоделска работа.

"Изненадан съм, че [статията] бе публикувана такава, каквато е", споделя Флинт Дибъл (Flint Dibble), археолог от Кардифския университет, Великобритания. Въпреки че документът представя "легитимни данни", казва той, неговите заключения относно обекта и възрастта му не са оправдани.

Разклатени основи

Гунунг Паданг се състои от пет стъпаловидни каменни тераси с подпорни стени и свързващи стълбища, които се намират на върха на изгаснал вулкан. Между 2011 г. и 2014 г. Натавиджая и колеги проучват мястото, използвайки няколко техники, за да определят какво се крие под терасите.

Те идентифицират четири слоя, които според тях представляват отделни фази на строителство. Най-вътрешният слой е втвърдено ядро ​​от лава, което е "щателно изваяно" според статията.

Следващите слоеве от скали, "подредени като тухли", са построени върху горната част на най-стария слой. Слоевете са датирани въглеродно, като е използвана почва, натрупана между скалите, получена от ядро, пробито от хълма. Първият етап от строителството според статията е настъпил преди 27 000 и 16 000 години. По-нататъшни добавки са направени между 8000 и 7500 години, а последният слой, който включва видимите стъпаловидни тераси, е поставен на място преди 4000 и 3100 години.

Дибъл отбелязва, че няма ясни доказателства, че погребаните слоеве са изградени от хора и не са резултат от естествено изветряне и движение на скалите с течение на времето.

"Камъните, които се търкалят надолу по хълм, средно ще се подредят", посочва Дибъл. Но Натавиджая отвръща, че камъните с форма на колона са били твърде големи и подредени, за да са случайно там: "Прилежно подредената, оформена и масивна природа на тези камъни, някои тежащи до 300 килограма, отхвърля вероятността за транспортиране на значителни разстояния."

Авторите съобщават и за намирането на камък с форма на кама.

"Правилната геометрия и отчетливият състав на този обект и неговите материали, които не са свързани с околните скали, сочат неговия изкуствен произход", отбелязва Натавиджая. Но Дибъл казва, че е малко вероятно камъните да са оформени от хора. Няма доказателства за "работа или нещо, което да показва, че е направено от хора", заключава Дибъл.

Извънредни твърдения

Обектът Гунунг Паданг е включен в документалния филм на Netflix от 2022 г. "Древен апокалипсис" (Ancient Apocalypse), воден от британския автор Греъм Хенкок, който популяризира идеята, че напреднала глобална цивилизация е била унищожена преди 12 000 години в края на последния ледников период. Авторите благодарят на Хенкок за корекцията на статията им.

Натавиджая казва, че тъй като Гунунг Паданг е построен преди края на последния ледников период, това показва, че хората от това време са били способни да изграждат сложни структури и "това го прави много интересен паметник".

Но Бил Фарли (Bill Farley), археолог от държавния университет на Южен Кънектикът в Ню Хейвън, отбелязва, че документът не е предоставил доказателства, че напреднала цивилизация е съществувала през последния ледников период.

Пробите от почва на 27 000 години от Гунунг Паданг, макар и точно датирани, не носят отличителни белези на човешка дейност, като въглен или костни фрагменти, обяснява Фарли. Археологическите записи показват, че преходът от общества на ловци-събирачи към сложни общества, обитаващи големи селища, е настъпил след началото на Холоцена преди 11 700 години - който може да се счита за междуледников в ледниковия период. Най-старият известен град е 9000-годишното място Чаталхьоюк в днешна Турция.

Оттогава списанието Archaeological Prospection и неговият издател Wiley започват разследване на статията. Айлийн Ерненвайн (Eileen Ernenwein), археолог - геофизик в Държавния университет на Тенеси в Джонсън Сити, която е съредактор на списанието, съобщава за Nature: "Редакторите, включително аз, и екипът по етика на Wiley в момента проучваме този документ в съответствие с насоките на Комитета по етика на публикацията."

Тя не разяснява естеството на изразените опасения.

Хората трябва да се радват на Гунунг Паданг заради това, което е – "удивителен, важен и страхотен обект" – а не защото може да бъде вписан в някакъв конкретен разказ за развитието на човешката цивилизация, смята Фарли.

"Ние наистина сме отворени за всички изследователи по света, които биха искали да дойдат в Индонезия и да направят някаква програма за изследване на Гунунг Паданг", приканва колегите си Натавиджая. "Знаем много малко за нашата човешка история."

Справка:

  1. Natawidjaja, D. H. et al. Archaeol. Prospect. https://doi.org/10.1002/arp.1912 (2023). Article  Google Scholar 

  2. Orton, D. et al. Antiquity 92, 620–639 (2018). Article  Google Scholar 

Източник: A 27,000-year-old pyramid? Controversy hits an extraordinary archaeological claim, Nature

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !