Повече от 50 години се смята, че жителите на неолитното селище Чатал Хююк в Турция първи в света са се научили да добиват мед от руда преди 8500 години.
Да, но сега международен екип археолози сложи край на тази стара претенция. Всъщност "най-старият продукт на металургията" се оказаха случайна последица от провалил се опит да се получи зелена боя от медна руда, пише Рhys.org.
Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Archaeological Science.
Чатал Хююк. Wikimedia Commons
Чатал Хююк в централната част на Турция повече от половин век е един от най-добре проучени праисторически археологически обекти в света. Едно от най-невероятните открития, направено по време на разкопките на това място, освен многобройните артефакти от керамика и обсидиан, е голям набор от множество фрагменти от мед и шлака, изляти от късчета медна руда. Тези артефакти са смятани от много историци за първите следи от металургия в света, а откритието и овладяването на умението да се добиват метали свидетелства, че Чатал Хююк и други древни селища на Анадола са първите центрове на цивилизацията в света.
Дали металургия е такова изключително умение, че все още се спори дали е изобретено само веднъж или многократно на различни места. Защитниците на последното сега предоставят убедителни доказателства за случайния произход на ключовата находка в Чатал Хююк, която подкрепяше еднократния характер на откриването на металургията.
Новото изследване представя убедителна реконструкция на събитията, довели до шепата зелени медни минерали в Чатал Хююк. Изучавайки химичния състав и структурата на медните предмети, намерени в по-късните слоеве в Чатал Хююк, учените установяват, че тези артефакти не са направени от древни металурзи, а от художници.
"От началото на нашето изследване бе ясно, че шепата "образци шлака" са само частично претопени. Това показва неумишлено, случайно събитие", а самото откритие се е случило доста късно, разказва д-р Миляна Радивоевич (Miljana Radivojevic), водещ автор и изследовател от Института за археологически проучвания Макдоналд към Университета в Кеймбридж.
Въпросът защо полуизпечени медни минерали са положени в погребение дълго е предизвиквал учудване у авторите. Но след като се намесва един специалист по оцветителите (Duygu Camurcuoglu), споменавайки "по-ранните примери за зелени и сини медни бои в гробове и друг археолог (Фарид) съобщава за овъглени кости и материали в плитки погребения, нещата си идват на мястото", обяснява Радивоевич.
И двете наблюдения карат учените да сравнят химичния състав на боите, намерени в Чатал Хююк, със съдържанието на медните парчета и "шлака". Оказва се, че те се състоят от приблизително едни и същи минерали и елементи и имат подобна структура, докато медните мъниста и други декорации в по-късните слоеве на селището имат напълно различен химически и изотопен състав.
Творби на древните художници от Чатал Хююк.
Според изследователите това показва, че фрагментите от мед и частично претопена руда не са продукт на първи опити за топене на метал, а за съжаление резултат от експерименти на древните художници за приготвяне на сини и зелени цветове, с които са украсявали помещението, дрехите и тялото на погребаните си съплеменници.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари