Първите хора в Европа, популация от архаичния човешки вид Homo erectus, вероятно са били унищожени от "екстремно застудяване" преди около 1,1 милиона години, установява ново проучване.
Настъплението на ледниците преди около 1,1 милиона години тласка европейския климат до нива отвъд това, което архаичните хора биха могли да понесат, изпразвайки континента от човешки популации.
Най-старите известни човешки останки в Европа преди това са били открити на Иберийския полуостров и свидетелстват, че ранните хора са пристигнали от югозападна Азия преди около 1,4 милиона години.
Климатът по това време обикновено е бил топъл и влажен, прекъсван от леки студени периоди.
Досега преобладаващата теория бе, че след като хората са пристигнали, те са успели да оцелеят през множество климатични цикли и да се адаптират към все по-тежки условия след преди 900 000 години.
Изследователите предполагат, че неизвестният досега температурен спад съвпада с това, което се знае за човешкото присъствие на континента. Вкаменелости и каменни сечива показват, че Homo erectus е пристигнал в Европа от Азия преди между 1,8 милиона и 1,4 милиона години, установяват предишни изследвания, но те изглежда са изчезнали в цяла Европа преди около 1,1 милиона години.
Следващото доказателство за архаични хора в Европа е отпреди около 900 000 години - вероятно след като по-късен и по-устойчив вид, Homo antecessor, е пристигнал там от Африка или Азия.
"Нашето откритие за екстремно ледниково захлаждане преди около 1,1 милиона години оспорва идеята за продължителна ранна човешка окупация на Европа", коментира професорводещият автор на изследването Хронис Цедакис (Chronis Tzedakis)
"Има очевидна разлика от 200 000 години", отбелязва пред Live Science Хронис Цедакис, който е палеоклиматолог в Лондонския университетски колеж.
Тази празнина възниква по същото време като новооткритата фаза на застудяване, което предполага, че студът е прогонил или унищожил всички древни хора, според новото проучване, публикувано в списание Science.
Океански доказателства
Изследователите откриват доказателства за захлаждането в сондажни проби от морски седименти, взети от дъното на океана край бреговете на Португалия.
Техният анализ на изотопите в останките от морски планктон както от океанската повърхност, така и от океанското дъно, заедно с анализа на поленови зърна от наземна растителност, показват наличието на внезапни промени в климата, които завършват с екстремно ледниково захлаждане, като температурите на повърхността на океана край Лисабон падат драстично и полупустините увеличават площта си.
Цедакис заявява, че температурата на водата близо до Лисабон - която сега е средно около 21 градуса по Целзий - е паднала до около 6° C, когато европейската суша е преминала през подобна студена фаза, което може да е причинило настъпването на юг на ледения щит.
Изследователите също така установяват, че е имало продължителен приток на студена вода, започнал преди около 1,13 милиона години, което те тълкуват като вода от разпадането на ледените покривки на Европа със затоплянето на континента.
Нашата планета е преминала през множество студени и топли фази и времевите графики предполагат, че ледниковият период е достигнал пика си преди около 900 000 години, обяснява Цедакис. Въпреки че има предположения за още по-ранен студен период преди около 1,1 милиона години, досега не е имало твърди доказателства за това.
Основната причина за застудяването изглежда е била астрономическа: гравитационното влияние на Юпитер означава, че орбитата на Земята по това време е била приблизително кръгла около слънцето - обстоятелство, свързано с други фази на застудяване в климата на нашата планета, отбелязва Цедакис.
Периодът е белязан и от значителен спад в нивото на парниковия газ въглероден диоксид в земната атмосфера, но дали това е причината за застудяването или следствие от него, не е известно, съобщава Цедакис.
Преди около 1,1 милиона години южноевропейският климат се захлажда значително, което вероятно е причинило изчезването на ранните хора на континента. Кредит: ITTIZ
Силен студ
Новото изследване предоставя и подробна реконструкция, разкриваща, че екстремното застудяване би направило Европа твърде студена за архаичните хора, проведена от съавтора на изследването Аксел Тимерман (Axel Timmermann), климатолог в Института за фундаментални науки в Южна Корея.
Студът би затруднил намирането на храна, тъй като по-малко растения и животни, служещи за храна, биха оцелели. Освен това самите архаични хора не са били пригодени за студа.
Авторите пишат, че влошаващата се среда "би затруднила малките групи ловци-събирачи, усложнена от вероятността ранните хоминини да не са имали достатъчно изолация от мазнини и средства за запалване на огън, ефективно облекло или убежища, което води до много по-ниска устойчивост на населението," пишат авторите в изследването.
"Доказателствата за околната среда, изкопаемите и археологическите доказателства сочат единодушно, че регионите са били изоставени и може би дори за изчезването на ранните [човешки] популации", обобщава пред Live Science палеоантропологът Майкъл Петралия (Michael Petraglia), директор на Австралийския център за човешка еволюция в Университета "Грифит" в Бризбейн.
Петралия не е участвал в изследването, но отбеляза значението му за съвременното изследване на изменението на климата.
"Това е история за това как климатичната променливост е имала дълбок ефект върху популациите на хоминини в миналото, с последици за цялото човечество днес, което е изправено пред екстремни метеорологични явления и промени в екосистемите", допълва Петралия.
Справка: Vasiliki Margari et al. 2023. Extreme glacial cooling likely led to hominin depopulation of Europe in the Early Pleistocene. Science 381 (6658): 693-699; doi: 10.1126/science.adf4445
Източник: Europe's 1st humans were likely wiped out by a sudden freeze 1.1 million years ago, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари