Първите конници в света са били на запад от Черно море, включително по нашите земи

Ваня Милева Последна промяна на 06 март 2023 в 00:01 11757 1

Гроб на конник, открит в Маломирово, България

Кредит Michał Podsiadło

Гроб на конник, открит в Маломирово, България.

Изследвайки останки от човешки скелети, открити в погребални могили, включително в България, на възраст между 4500 и 5000 години, учени откриват доказателства за най-ранните хора, идентифицирани като ездачи досега.

Погребалните могили са принадлежали на Ямната култура. Ямнайците са мигрирали от Понтийско-Каспийските степи, за да намерят по-зелени пасища в териториите от днешни Румъния и България до Сърбия и Унгария.

Ямнайците са били пътуващи скотовъдци и овцевъди, за които вече се смята, че са били на коне.

"Язденето на коне изглежда се е развило скоро след предполагаемото опитомяване на конете в западните евразийски степи през четвъртото хилядолетие пр. н. е. То вече е било доста разпространено сред членовете на Ямната култура между 3000 и 2500 г. пр. н. е.", обяснява Фолкер Хайд (Volker Heyd), професор по археология в Университета в Хелзинки и член на международния екип, направил откритието.

Археологическите разкопки в Маломирово, България. Кредит: Michał Podsiadło

Тези райони западно от Черно море представляват контактна зона, в която мобилни групи от пастири от Ямната култура за първи път се срещат с отдавна установените земеделски общности от късния неолит и халколита. В продължение на десетилетия експанзията на степните народи от ранната бронзова епоха в Югоизточна Европа се обяснява като агресивно нашествие.

С появата на древните ДНК изследвания разликите между тези мигранти от изток и членовете на местните общества стават още по-ясно изразени.

"Нашите изследвания сега започват да дават по-нюансирана картина на техните взаимодействия. Например следи от физическо насилие, каквито се очакваха, засега практически не съществуват в скелетните находки. Започваме да разбираме и сложните процеси на обмен в материалната култура и погребалните обичаи между новодошлите и местните жители през 200-те години след първия им контакт", обяснява Бианка Преда-Баланич (Bianca Preda-Bălănică), друг член на екипа от Университета в Хелзинки.

Конната езда е ключов момент в човешката история

Произходът на конната езда е неясен. Научните изследвания показват, че конете са били отглеждани заради млякото им ~3500 до 3000 г. пр. н. е., което е широко прието като показател за опитомяване. 

Използването на животни за транспорт, и по-специално на коня, бележи повратна точка в човешката история. Значителното увеличаване на мобилността и разстоянията е оказало дълбоко въздействие върху използването на земята, търговията и войните. Съвременните изследвания, които имат за цел да установят кога човекът е започнал да използва коня за трянспорт, срещат много препятствия.

Карта на общото разпространение на Ямната култура

Карта на общото разпространение на Ямната култура. Местата с индивиди със скелети, които имат маркери за конна езда са отбелязани с черни кръгове за Ямната култура, със жълти кръгове са гробовете, датирани от други периоди. Кредит: DOI: 10.1126/sciadv.ade2451

Оборудването, използвано от ранните ездачи, рядко се запазва и проследяването на промените в конските зъби и мандибули е ненадеждно.

Но ездата има два взаимодействащи компонента: конят като ездитно животно и човекът като ездач. А човешките останки са налични в по-голям брой и в по-пълно състояние, отколкото останките от ранните опитомени коне. Тъй като ездата е възможна без специализирано оборудване, липсата на археологически находки по отношение на най-ранната езда не е неочаквана.

Следи от ездата могат да бъдат открити в скелетите

"Проучихме над 217 скелета от 39 обекта, от които около 150, открити в могили, принадлежат на ямнайците. Диагностицирането на моделите на активност в човешките скелети не е еднозначно. Не съществуват единични белези, които да показват определена професия или поведение. Само в тяхната комбинация, като синдром, симптомите дават надеждна представа за обичайните дейности в миналото", обяснява Мартин Траутман (Martin Trautmann), биоантрополог в Хелзинки и водещ автор на изследването, публикувано в Science Advances.

Международният екип решава да използва набор от шест диагностични критерия, утвърдени като показатели за активност при езда (т.нар. "конски синдром"):

  1. Места на прикрепване на мускулите към таза и бедрената кост (фемур);
  2. Промени в нормално кръглата форма на тазобедрените стави;
  3. Следи от отпечатъци, причинени от натиска на ацетабуларния лабрум (хрущял, обграждащ вдлъбнатината за тазобедрената става) върху шийката на бедрената кост;
  4. Диаметърът и формата на ствола на бедрената кост;
  5. Дегенерация на прешлените, причинена от многократни вертикални удари;
  6. Травми, които обикновено могат да бъдат причинени от падания, ритници или ухапвания от коне.

Адаптивни промени в костната морфология. Кредит: DOI: 10.1126/sciadv.ade2451

За да се повиши надеждността на диагнозата, екипът използва и по-строг метод за филтриране и разработва система за оценяване, която отчита стойността, отличителността и надеждността на всеки симптом. Като цяло от 156 възрастни лица от общата извадка най-малко 24 (15,4%) могат да бъдат класифицирани като "възможни ездачи", докато пет са ямнайци и двама по-късни, както и двама вероятно по-ранни лица се класифицират като "много вероятни ездачи".

"Доста високото разпространение на тези белези в скелетните записи, особено по отношение на общата ограничена пълнота, показва, че тези хора са яздили коне редовно", заявява Траутман.

Дали основното приложение на конната езда е било като удобство в скитническия пастирски начин на живот, за по-ефективно пасене на добитъка, като средство за бързи и далечни набези или просто като символ на статус, се нуждае от допълнителни изследвания.

Дегенеративни и травматични характеристики. Кредит: DOI: 10.1126/sciadv.ade2451

Възможно ли е всичко това да се е случило още по-рано?

"В поредицата има едно интригуващо погребение", отбелязва Дейвид Антъни (David Anthony), почетен професор на колежа Хартуик в САЩ, а също и водещ съавтор в изследването.

"Един гроб, датиран около 4300 г. пр. н. е. в Чонград-Кетешаломин Унгария, за който отдавна се подозира, че от позите и артефактите му е имигрант от степите, изненадващо показва четири от шестте патологии на ездата, което е белец, че е бил ездач хилядолетие по-рано от Ямная. Изолираният случай не може да подкрепи категорично заключение, но в неолитните гробища от тази епоха в степите конските останки понякога са били поставяни в човешки гробове заедно с тези на говеда и овце, а каменните чукове са били издълбани във формата на конски глави. Очевидно е, че трябва да приложим този метод към още по-стари колекции", коментира проф. Антъни.

Доказателства за ездата през бронзовата епоха (ок. 2100-1200 г. пр. Хр.). (от А до С) Месопотамия. (от D до F) Египет. (от G до I) Егейско море и Кипър. (А) Рисунка на отпечатък от печат, изобразяващ ездач на кон, период Tрета династия на Ур, между 2119 и 2004 година пр.н.е. (B) Форма за изпечена глинена плочка, изобразяваща конник, старовавилонски период. (C) Рисунка на отпечатък от печат на Или-пада, Средноасирийска империя. (D) Астарта на кон: египетски графит, деветнадесета династия. (E) Египетска плочка от глазиран стеатит, изобразяваща конник, който тъпче паднал враг, XIX династия. (F) Варовиков релеф с конски пратеник от гробницата на Хоремхеб, Саккара, края на XVIII династия. (G) Глинена фигурка на така наречения "конник" от Микена, около 3200 г. пр.н.е. (H) Конник върху кратер от 1480–1410 пр.н.е. (I) Рисунка на шишенце с изображение на конник от Минет ел-Бейда, 1480–1410 пр.н.е. Кредит: DOI: 10.1126/sciadv.ade2451

Кои са били ямнайците?

Ямнайците са население и култура, които се развиват в Понтийско-Каспийските степи в края на четвъртото хилядолетие пр. н. е.

Усвоявайки важното нововъведение - колелото и каруцата, те са успели значително да повишат мобилността си и да използват огромен енергиен ресурс, който иначе е бил недостъпен - морето от степна трева, разположено далеч от реките, което им е позволило да отглеждат големи стада говеда и овце.

По този начин тези скотовъдци, дори да не са първите истински номади в света, се разширяват драстично през следващите два века, за да покрият повече от 5000 км между Унгария на запад и, под формата на т.нар. афанасиевска култура, Монголия и Западен Китай на изток.

Името на културата произлиза от характерната погребална традиция: мъртвите са били погребвани в прости камери, "ями" по гръб, със свити колене в могили (кургани).

Смята се, че ямнайците са първите, разпространили протоиндоевропейски езици.

Справка:

Martin Trautmann et al, First Bio-Anthropological Evidence for Yamnaya Horsemanship, Science Advances (2023). DOI: 10.1126/sciadv.ade2451. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.ade2451

The Yamnaya Impact on Prehistoric Europe: www.helsinki.fi/en/researchgro … n-prehistoric-europe

Източник: The world's first horse riders found near the Black Sea
University of Helsinki

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22546

1

dolivo

06.03 2023 в 08:56

конниците са били като мотоциклетисти направо, субкултура и статут