Ново голямо ДНК проучване разкрива какви са движенията на древните хора, оформили генетичната карта на съвременна Южна Азия. Възможно е тези миграции да са определили и езиците, говорени в района на днешни Индия и Пакистан.
Изследването се сблъсква с два противоречиви въпроса. Първо - кой е пренесъл земеделието в Южна Азия? Генетичните сравнения показват, че или е открито на място от южноазиатски ловци-събирачи, или е заето от други култури. Предишните проучвания предполагат, че земеделието е пренесено от хора от Близкия Изток, но не са открити ДНК следи от такива хора. Второ, къде са се зародили местните езици? Новите ДНК доказателства подкрепят идеята, че номадски племена от евразийските степи са донесли индо-европейските езици в Южна Азия, а не земеделци от Близкия Изток.
Анализи на древна ДНК предполагат, че евразийските племена от Ямната култура, говорещи индо-европейски езици, са достигнали части от Европа през ранната Бронзова ера, преди около 5 000 години. Генетични линии свързани с Ямната култура се проявяват при хората от Южна Азия преди около 3 900 и 3 500 години, според нова публикация на международен екип в списание Science.
"В ранната Бронзова ера, човешките движения са разбърквали генетичния коктейл из Азия", смята археологът Майкъл Фрачети (Michael Frachetti) от Вашингтонския университет в Сейнт Луис.
Хора от Бронзовата епоха в Централна Азия. При някои индивиди черепите са деформирани в ранно детство. Възможно е те да са имали културен досег с хората от Южна Азия преди около 3 500 години, но не са оставили генетично наследство в съвременните хора в региона. Кредит: M. FRACHETTI
Той е ръководител на внушителен проект, заедно с генетиците от Медицинското училище на Харвард Дейвид Рейч (David Reich) и Вагеш Нарасиман (Vagheesh Narasimhan) и археологът Рон Пинаси (Ron Pinhasi) от Университета на Виена.
Това, което се откроява, според Фрачети е, че евразийските племена навлизат в селищните центрове на Южна Азия в относително малък брой. Затова преминаването на хората от региона към индо-европейски езици не е резултат от голяма вълна на бърза миграция на племена в региона. Научните сценарии за промяната на езиците често е предопределена от движенията на цели популации, които изменят местните езици.
Екипът анализира ДНК, извлечена от 523 скелета, открити в Централна Азия и северните части на Южна Азия. Тези находки датират между 12 000 и 2 000 години. Направени са сравнения с други по-рано изследвани образци на ДНК от Евразия и с ДНК на съвременни хора.
Генетичните доказателства предполагат, че земеделците от Близкия Изток са се придвижили през долините в подножието на азиатските планини, достигайки днешен Иран. Учените обясняват, че освен това са открити и археологически доказателства като сечива на около 5 000. Едновременно с това, ДНК доказателствата посочват, че племената от степите са се придвижили на юг по същите планински коридори, за да достигнат същия район.
ДНК от останки на 3 700 от този гроб в Казахстан помагат на учените да разберат, че местните хора са започнали да се смесват с племената от централноазиатските степи преди около 4 000 години. Кредит: М. FRACHETTI
Изглежда земеделците от Близкия Изток са достигнали на Запад само до Иран, на около 1 500 километра от западните части на Южна Азия. При 11 индивида, живели в земите на Източен Иран и Туркменистан преди 5 300 до 4 000 години, не са открити генетични следи от близкоизточните земеделци. Вместо това, те са наследници на древни ирански и югоизточно азиатски ловци-събирачи.
Тази генетична комбинация е подобна на откритата при човек на 4 000 - 5 000 години, погребан в Северна Индия, принадлежал на Индската цивилизация, наречена още Харапска цивилизация. Генетичен анализ на скелета, направен от Рейч, археологът Васант Шинде (Vasant Shinde) от Изследователския институт в Пуне, Индия и техни колеги е публикуван в списание Cell. Генетичните съвпадения карат учените да определят и 12-те индивида като принадлежащи на Харапската цивилизация. Хората от Индската цивилизация са донесли голяма част от генетичното наследство на съвременните южноазиатци, обясняват от екипа.
Карта на ключови селища на Харапската цивилизация. Кредит: Shinde et al. Cell, 2019
В ДНК на тези индивиди не са открити следи от групи на земеделци, което кара учените да предположат, че местните хора или са създали сами, или са заели земеделски техники.
Обла делва, открита в близост до главата на скелета, от който е използвана ДНК за анализа. Кредит: Vasant Shinde
В ДНК на тези индивиди не са открити следи от групи на земеделци, което кара учените да предположат, че местните хора или са създали сами, или са заели земеделски техники.
Племена от Ямната култура също мигрират в Южна Азия. ДНК анализът показва, че те са се смесили със земеделци в Северна Европа, преди да достигнат северните части на Южна Индия преди около 4 000 до 3 000 години. Тяхното генетично наследство е много слабо проявено в съвременните южноазиатци.
Относително малко мигранти, говорещи индо-европейски езици, може да са мигрирали в южноазиатски общества по различни причини, като брак или заради занаят като металообработка например, смята Фрачети. Допринасяйки съществено в новите си общества, новодошлите може да са повлияли на развитието на нови форми на индо-европейска реч, предполага ученият.
Изследователите смятат, че е възможно тези мигранти от Ямната култура да са причината някои съвременни индо-европейски езици от Европа и Южна Азия да споделят лингвистични особености. Наследството на хората от Ямната култура при съвременните южноазиатци е непропорционално високо при някои членове на групи с по-висок религиозен статут. Тези групи включват брамини, традиционни пазители на религиозни текстове, написани на древния индо-европейски език санскрит.
Човешки скелет на около 4 000 години от земите на Южна Азия. Кредит: ROBERTO MICHELI AND MASSIMO VIDALE/ISMEO - ITALIAN ARCHAEOLOGICAL MISSION IN PAKISTAN
Откритията на проучването от Science показват, че някои племена са преминали от Европа в земите на днешна Индия преди около 4 000 години, повлиявайки така на генетичното и езиково наследство на хората в Южна Индия, смята Кристиан Кристиансен (Kristian Kristiansen), археолог от Университета на Гьотеборг, Швеция, който не е част от изследванията.
Но произходът и разпространението на индо-европейските езици остават противоречив въпрос. Племената от Ямната култура са допринесли много по-слабо към ДНК профила на древните южноазиатци, отколкото към този на европейците, смята лингвиста Пол Хегарти (Paul Heggarty) от Института за човешка история Макс Планк в Йена, Германия. Според него е възможно хората на Ямната култура да са донесли индо-европейските езици в Европа, но новите открития предполагат, че древните иранци, за които се смята, че са говорили индо-европейски езици преди около 6 000 до 7 000 години, са ги разпространили в Южна Азия.
Източници: Science news - DNA indicates how ancient migrations shaped South Asian languages and farming
Science alert - First DNA From This Ancient Civilization Reveals Ancestry of Modern South Asians
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари