Може би е време да се пренапишат учебниците по история. Открити са доказателства, че Индската цивилизация е най-малко на 8000 години, а не на 5500 години, както се смяташе досега. Много преди цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия, пише Times of India.
Нещо повече, изследователите са открили доказателства за предшестваща Индската (харапската) цивилизация, която е съществувала в продължение на най-малко 1000 години преди това.
Изследването е публикувано в списание Scientific Reports.
Проучването също така хвърля нова светлина върху това, защо тази привидно процъфтяваща цивилизация е загинала.
Екип от изследователи от няколко археологични института в Индия са анализирали керамични фрагменти и животински кости от два археологически пластове в Бирана (Bhirrana), област Фатехабад, в северната част на страната, използвайки радиовъглеродния метод и техника, наречена "оптически стимулирана луминесценция (Optically Stimulated Luminescence- OSL)", пише Daily Mail.
Бирана - най-древното цивилизовано селище
Бирана е малко селце в района Фатерхабад. Намира се в близост до басейна на река Гагар-Харкра (Ghaggar-Hakra), това харапско селище в момента е най-старото в човешката цивилизация и е запазило всички културни слоеве, разказва Swarajya magazine.
"В Бирана най-ранният слой по датировка с 14C е средно 8350 ± 140 години пр.н.е. (8597 до 8171 години пр.н.е.). Последователно културните слоеве в Бирана, определени от археологически артефакти, заедно с радиовъглеродната датировака, са Прехарапски период (Pre-Harappan Hakra phase) (~ 9500-8000 години пр.н.е.), Ранен харапски период (~ 8000-6500 години пр.н.е.), Ранен зрял харапски период (~ 6500 -5000 години пр.н.е.) и Зрял харапски период (~ 5000-2800 години пр.н.е..) " - пише в изследването.
Екипът всъщност е имал за цел да потърси и покаже, че цивилизацията е била разпространена в други места като Bhirrana и Rakhigarrhi в Харяна, освен известните места Харапа и Мохенджо Даро в Пакистан и Lothal, Dholavira и Kalibangan в Индия. Изследователите започнали разкопки до неизследван район, Бирана, и в крайна сметка разкриват нещо много по-голямо. На разкопките са намерени и големи количества животински останки като кости, зъби, рога на крава, коза, сърна и антилопа, от които чрез радиовъглероен анализ са определени възрастта и климатичните условия по време на разцвета на цивилизацията, а също и да запълни "критичен пропуск в информацията ... [за] Харапската (Индската) цивилизация, обяснява Арати Дешпанде Мукерджи (Arati Deshpande Mukherjee) от Deccan College, който заедно с Изследователската лаборатория по физика, Ахмедабад, анализира находките.
Това, което открили учените:
"Керамиката на 42 см дълбочина е идентифицирана като слой от зрелия харапски период на средно 4800 ± 300 (1σ) години пр.н.е. (между 5120 до 4520 година пр.н.е.), докато керамиката от по-дълбоки нива, съответстващи на ранния зрял харапски период при 143 см показаха 5900 ± 250 (1σ ) години пр.н.е. (между 6185-5695 година пр.н.е.). В ниво Хакра (Прехарапски период), при 300 см по-голяма дълбочина, е определено на 8384 година пр.н.е."
"На местата на разкопките, видяхме запазени всички културни нива от етапа на предшестваща Индската цивилизацияя (9000-8000 г. пр.н.е.), която сме категоризирали като Ранна Харапа (8000-7000 пр.н.е.) до времената на зралата Харапска цивилизация," - отбеляза Аниндья Саркар (Anindya Sarkar), ръководител на отдела по геология и геофизика в IIT Kharagpur пред индийското издание Bharata Bharati.
Упадъкът на цивилизацията не е пряко свързан с изменението на климата
Първо, учените не са съгласни с допускането, че Индската цивилизация е изчезнала изведнъж. Доказателствата не поддържат тази хипотеза, твърдят те. Защо?
"Въпреки, че разпадането на Харапа, както и на няколко съвременни цивилизации като Акадската (Месопотамия), Минойската (Крит), Яндзъ (Китай) е обяснявано или с отслабване на мусоните, или с паназиатска суша около 4100 години пр.н.е., доказателствата са едновременно противоречиви и непълни. Или климатичните събития и културните нива не се съгласуват по време, или самите промени на климата са регионални.
Някои експерти свързват упадъка на Харапската цивилизация с пресъхването на "изгубената река Срасвати" Гагар-Хакра в резултат от изменението на климата.
Има и много други теории за причините, включително арийската инвазия, катастрофални наводнения, разпространение на инфекциозни заболявания.
Но екипът има нова теория.
"Нашето изследване показва, че климатът не е причината за упадъка на харапската цивилизация," - твърдят учените.
Докато по-ранните фази на индската цивилизация представляват земеделски общности, зрелите харапски селища са силно урбанизирани с организирани градове и много по-развита материална и занаятчийска култура. Те са имали редовна търговия с Арабия и Месопотамия. Късният харапски етап свидетелства за мащабна деурбанизация, спад на населението, изоставяне на установените места, липса на основни удобства, насилие и дори унищожение, разказват изследователите.
"Анализирахме изотопния състав на кислорода в костите и фосфатите в зъбите от тези останки, за да разгадаем състоянието на климата. Кислородният изотоп в костите и зъбите на бозайниците пази информация за древните атмосферни води и от там - за интензивността на мусонните валежи. Нашето изследване показва, че предшествениците на хората от харапската култура са започнали да обитават тази област, когато климатът е благоприятен за заселване на човека и земеделие. Мусоните са били много по-силни преди 9000 - 7000 години от сега и вероятно са захранвали река Гагар-Харкра, били са по-пълноводни с огромни заливни зони", обяснява Дешпанде Мукерджи.
Археологичните данни показват, че хората са променили модела на културите и земеделската си стратегия.
Ако първоначално в Индската цивилизация интензивно са отглеждани зърнени култури (пшеница и ечемик), след това, с настъпването на сушата, те са сменени със сухоустойчиви култури - просо и ориз. Това, според учените, е довело до деурбанизация - нарастване на населението в селските райони и упадък на градовете.
Цивилизацията на р. Инд
Индската (харапската) цивилизация, е съществувала в долината на река Инд от над 8000 години. Нейните градове са имали канализация и обществени тоалетни, а в селата - напоителни системи.
Съществуват данни, че големите градове на цивилизацията по Инд, като Мохенджо-Даро, са поддържали връзки с другите два центъра на градивната човешка деятелност по онова време - Месопотамия, а вероятно и Египет. Големите центрове по Инд били изграждани по сходни градоустройствени планове, като крепости със зъбчати стени, а в укреплението били разположени обществени и жилищни постройки. Сградите били строени на два и повече етажа от печени кирпичени тухли с високо качество.
Градовете на Индската цивилизация притежавали градоустройствен план с квартали и улици, а в домовете на жителите им имало бани с водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи, едно изключително постижение на благоустройството за онези времена. В Мохенджо-Даро бил открит и един от най-древните басейни за къпане в историята с размери 11Х7 m. Градовете разполагали и със зърнохранилища за съхранение на пшеница и ечемик.
Индската цивилизация имала своя писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци, която все още не е разчетена. По въпроса за етническия състав на носителите на най-древната култура по Инд сред учените няма единно мнение, като има три хипотези - дравидска, семитска и арийска. (от Уикипедия)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
8005
2
28.04 2017 в 17:26
Последни коментари