Преходът на човечеството от лов към земеделие не е повлиян от климата, а от други фактори

Ваня Милева Последна промяна на 02 април 2025 в 00:00 15970 0

Фактори като различните темпове на нарастване на популацията и смъртността, обусловени от конкуренцията между ловците-събирачи и земеделците, са повлияли на развитието на земеделието в тези региони

Кредит Pexels
Фактори като различните темпове на нарастване на популацията и смъртността, обусловени от конкуренцията между ловците-събирачи и земеделците, са повлияли на развитието на земеделието в тези региони

Ново проучване преобръща традиционните схващания, като подчертава ролята на човешките взаимодействия по време на прехода от лов и събирателство към земеделие - една от най-големите промени в човешката история - вместо по-ранните идеи, които се фокусират върху факторите на околната среда.

Проучването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. 

Преходът от начин на живот на ловци - събирачи на храна, който човечеството е следвало в продължение на стотици хиляди години, към уседнало земеделие преди около 12 000 години е широко обсъждан в популярни книги като " Сапиенс: Кратка история на човечеството" на Ювал Ноа Харари.

Изследователи от Университета в Бат, Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия, Университета в Кеймбридж, Калифорнийския университет и други са разработили нов математически модел, който оспорва традиционното мнение, че този голям преход е бил предизвикан от външни фактори, като затопляне на климата, увеличаване на валежите или развитие на плодородни речни долини.

Това изследване показва, че хората не са били просто пасивни участници в този процес, а са изиграли активна и решаваща роля в прехода. Фактори като различните темпове на нарастване на популацията и смъртността, обусловени от конкуренцията между ловците-събирачи и земеделците, са повлияли на развитието на земеделието в тези региони.

Използвайки модел, първоначално създаден за изучаване на взаимодействията между хищник и плячка, изследователите проучват как ранните земеделци и ловците-събирачи може да са си влияели взаимно. Резултатите сочат, че ранните земеделски общества са се разпространили чрез миграция, конкуренция и културен обмен, като са променили начина, по който ловците-събирачи са живели и са взаимодействали с околната среда.

Д-р Хавиер Ривас (Javier Rivas) от катедрата по икономика в университета в Бат отбелязва: "Нашето изследване предоставя нова перспектива за праисторическите общества.

"Чрез статистическо приспособяване на нашия теоретичен модел "хищник-жертва" към наблюдаваната динамика на популацията, изведена от радиовъглеродни дати, ние проучихме как ръстът на популацията е оформил историята и разкрихме интересни закономерности - например как разпространението на земеделието, независимо дали по суша или по море, е повлияло на взаимодействията между различните групи. Още по-важно е, че нашият модел подчертава и ролята на миграцията и културното смесване за възхода на земеделието."

Екипът планира да надгради този модел, като добави повече подробности и го тества в по-големи региони.

Справка: Alfredo Cortell-Nicolau et al, Demographic interactions between the last hunter-gatherers and the first farmers, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2416221122. doi.org/10.1073/pnas.2416221122

Източник: New study challenges the story of humanity's shift from prehistoric hunting to farming, University of Bath

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !