Според ново изследване хранителните захари, а не животинските храни, може да са изиграли решаващата роля в увеличаването на обема на човешкия мозък през последните 4 милиона години, тъй като размерът на мозъка на хоминините се е увеличил близо пет пъти, от около 300 грама при ранните роднини като Australopithecus afarensis до приблизително 1500 грама при съвременния Homo sapiens.
Откритията на екип изследователи от Университета в Сидни и Университета в Глазгоу предлагат различна перспектива върху дългогодишното научно схващане, че консумацията на месо е ключов двигател на човешката еволюция.
Човешкият мозък, макар и само 2% от телесното тегло на възрастен човек, изразходва около една пета от енергията на тялото в покой, а при малко дете - цели две трети.
Предпочитаното му гориво е глюкозата и макар организмът да може да произвежда известно количество глюкоза от други източници, процесът е ограничен и неефективен. Това означава, че ранните хора са се нуждаели от постоянен източник на захар.
"Човешкият мозък е необичайно голям за размера на тялото ни и изисква значителни количества енергия", отбелязва професор Джени Бранд-Милър (Jennie Brand-Miller) от Университета в Сидни, водещ автор на изследването.
"Глюкозата е основният източник на енергия за мозъка и през голяма част от човешката еволюция тя вероятно е идвала от въглехидрати, намиращи се в храни като плодове и мед."
В рамките на проучването авторите са изчислили от колко глюкоза са се нуждаели мозъкът, червените кръвни клетки, бъбреците и репродуктивните тъкани на различни етапи от човешката еволюция.
След това те сравняват тези нужди с вероятното съдържание на въглехидрати в диетите на предците ни, например с диетата на шимпанзетата, при които е преобладавала растителна храна, с рациона на съвременните ловци-събирачи в топъл климат, при които по-голям дял имат храните с животински произход.
Резултатите показват, че нуждите от глюкоза за възрастни варират от около 150 до 250 грама на ден, в зависимост от пола и репродуктивния статус, като малките деца се нуждаят от приблизително 125 грама.
Ранните хоминини вероятно са получавали голяма част от въглехидратите от плодове, като са извличали повече от 65% от енергията си от захари.
По-късно, след овладяването на огъня, сготвените нишестета започнаха да поемат ролята на основен източник на глюкоза, наред със захарите и протеините.
"Хората често си представят въглехидратите като хляб и зърнени храни, но през по-голямата част от човешката еволюция въглехидратите са идвали от плодове, мед и сладки корени", обяснява професор Бранд-Милър.
"Най-ранните доказателства за смилане на семена са отпреди 65 000 години, когато виждаме първите доказателства за мелнични камъни за производство на брашно."
Изследователите посочват подкрепящи техните констатации улики от фосилни зъби, изотопни съотношения в древни останки, цветно зрение, подходящо за разпознаване на зрели плодове, и генетични адаптации, свързани с метаболизма на захарта и вкуса.
Те твърдят, че сезонното покачване и спадане на наличността на плодове и мед може да е оформило поведението при събиране на храна и в някои случаи дори да е допринесло за изчезването на групи хоминиди, които са били по-малко способни да си осигурят достатъчно въглехидрати.
Констатациите не отхвърлят значението на месото в човешката диета, но предполагат, че захарта заслужава далеч по-видно място в историята за това как хората са станали хора и в разбирането на съвременните борби с болестите, свързани с диетата.
"Разбирането на ролята на въглехидратите, наред с месото, мазнините и протеините, предоставя по-пълна картина на човешкия еволюционен процес", каза професор Бранд-Милър.
"Нашето проучване показва, че захарите и нишестетата може да са помогнали за оформянето на развитието на човешкия мозък и много от чертите, които ни правят хора."
"Доказателствата сочат, че богатите на въглехидрати храни са спомогнали за задоволяване на енергийните нужди на растящия ни мозък."
"Вместо да се страхуват от въглехидратите, хората трябва да се съсредоточат върху висококачествени източници, включително цели плодове, бобови растения и питателни зърнени храни, и да дадат приоритет на редица въглехидратни храни като част от здравословната диета."
Справка: Jennie Brand-Miller et al. 2026. A central role for dietary sugars in human evolution. Science 393 (6811): 574-581; doi: 10.1126/science.aed8437
Източник:Study Points to Sugar, Not Just Meat, as Fuel for Human Brain Evolution, Sci.News
Още по темата
Човекът
Нови открития предполагат, че хората пекат въглехидратни храни още от преди 170 000 години
Медицина
Непоносимост към глутена? Виновникът може всъщност да е въглехидрат
Медицина
Нисковъглехидратната диета може да съкрати живота с 4 години
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Ще спре ли смъртта на момиче китайския възход в генното редактиране
dolivo
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Bai Tanas
Защо бамята е толкова слузеста?
БотоксПутю
В скална формация на Марс е открит органичен въглерод