Развенчан е ефектът на Дънинг-Крюгер: Некомпетентните знаят колко малко знаят, но всеки си мисли, че е по-добър от средното ниво

Ваня Милева Последна промяна на 11 май 2023 в 00:01 13865 0

Ефектът на Дънинг-Крюгер

Кредит Public Domain Pictures (CC0 1.0)

Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер тестваха студенти по психология, за да видят дали най-некомпетентните са имат най-слаба представа за своите знания.

Ефектът на Дънинг-Крюгер, който твърди, че най-некомпетентните индивиди постоянно надценяват способностите си, е развенчан като математически артефакт, а не като отражение на човешкото мислене. Повечето хора наистина могат точно да преценят своята компетентност и знания.

В скорошна статия, публикувана в Numeracy, професорът по математика Ерик Гейз (Eric C. Gaze) колегите му предполагат, че математическият подход, използван за показване на ефектът на Дънинг-Крюгер, може да е неправилен.

Какво показаха Дънинг и Крюгер

През 90-те години Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) са професори по психология в университета Корнел и си поставят задачата да проверят дали некомпетентните хора не осъзнават своята некомпетентност.

За да проверят това, Дънинг и Крюгер дават на 45 студенти логически тест от 20 въпроса и след това участниците трябва да оценят собственото си представяне по два различни начина.

Първо студентите трябва да преценят на колко въпроса са отговорили правилно – доста проста оценка. След това Дънинг и Крюгер карат студентите да преценят как са се справили в сравнение с другите участници, изпълнили теста. Този тип самооценка изисква от студентите да правят предположения за това как са се представили другите и е обект на често срещана когнитивна грешка – повечето хора се смятат за средно по-добри от останалите.

Изследванията показват, че 93% от американците смятат, че са по-добри шофьори от средното ниво, 90% от учителите смятат, че са по-компетентни от връстниците си и това надценяване е широко разпространено в много умения – включително за логически тестове. Но е математически невъзможно за повечето хора да бъдат по-добри от средното при определена задача.

След като дават на студентите логическия тест, Дънинг и Крюгер ги разделят на четири групи въз основа на техните резултати. Първата четвъртинка от студентите с най-нисък резултат дават средно 10 правилни отговора от 20-те въпроса. За сравнение, четвъртинката с най-високи резултати е дала средно 17 правилни въпроса. И двете групи преценяват, че са дали около 14 правилни отговора. Това не е ужасна самооценка от двете групи. Най-слабо компетентните са надценили резултатите си с около 20 %, докато най-добре представилите се са подценили своите резултати с приблизително 15%.

Диаграма: The Conversation CC-BY-ND В синьо е действителният резултат спрямо другите, а в червено е възприеманият резултат спрямо другите. Източник: https://psycnet.apa.org/record/1999-15054-002?doi=1, данни: Download image Created with Datawrapper

Резултатите изглеждат по-впечатляващи, когато се погледне как студентите се оценяват спрямо своите връстници, и тук е мястото, където ефектът по-добър от средния е най-изявен. Студентите с най-нисък резултат смятат, че са се справили по-добре от 62% от участниците в теста, докато студентите с най-висок резултат смятат, че са постигнали по-добър резултат от 68%.

По дефиниция да си в най-долните 25% означава, че в най-добрия случай ще постигнеш по-добър резултат от 25% от хората и средно по-добър от само 12,5%. Преценката, че сте се справили по-добре от 62% от вашите връстници, като същевременно имате по-добър резултат само от 12,5% от тях, дава огромни 49,5% надценяване.

Мярката за това как студентите се сравняват с другите, а не с действителните си резултати, е мястото, където възниква ефектът на Дънинг-Крюгер. Това силно преувеличава надценяването на долните 25% и изглежда показва, както Дънинг и Крюгер озаглавяват своята статия, че най-слабо компетентните студенти са „не само некомпетентни, но и имат най-слаба представа за своите знания“.

Използвайки протокола, изложен от Дънинг и Крюгер, много изследователи оттогава са „потвърдили“ този ефект в собствените си области на изследване, което води до усещането, че ефектът на Дънинг-Крюгер е присъщ на това как работят човешките мозъци. За обикновените хора ефектът на Дънинг-Крюгер изглежда верен, защото прекалено арогантният глупак е познат и досаден стереотип.

Развенчаване на ефекта Дънинг-Крюгер

Има три причини, поради които анализът на Дънинг и Крюгер е подвеждащ.

Най-лошо представилите се участници в теста биха надценили представянето си най-много, защото те просто са най-далече от перфектния резултат. Освен това, най-некомпетентните хора, както повечето хора, приемат, че са по-добри от средното ниво. И накрая, хората с най-нисък резултат не са значително по-зле при оценяването на обективното си представяне.

За да установи, че ефектът на Дънинг-Крюгер е артефакт на изследователски дизайн, а не на човешко мислене, проф. Ерик Гейз и колегите му показват, че той може да бъде произведен с помощта на произволно генерирани данни.

Първо създават 1154 измислени човека и им дават на случаен принцип както резултат от теста, така и класация за самооценка в сравнение с техните връстници.

След това, точно както правят Дънинг и Крюгер, разделят тези фалшиви хора на четвъртинки въз основа на техните резултати от тестовете. Тъй като класирането за самооценка също е произволно присвоено на резултат от 1 до 100, всяка четвъртинка ще се върне резултат около средната стойност от 50%. По дефиниция най-долната четвърт ще покаже по-добър резултат от само 12,5% от участниците средно, но ще се считат за по-добри от 50% от участниците в теста. Това дава завишена оценка от 37,5 % без участието на хора.

За да се докаже последната точка - че най-малко компетентните могат да преценят адекватно собствените си умения - изисква различен подход.

Ед Нуфер (Ed Nuhfer) и неговият екип дават на студентите тест за научна грамотност с 25 въпроса. След като отговорят на всеки въпрос, студентите оценяват собственото си представяне на всеки въпрос като „успешно“, „не съм сигурен“ или „нямам идея“.

Заедно с Нуфе екипът на проф. Гейз, открива, че некомпетентните студенти са доста добри в оценката на собствената си компетентност. В това проучване само 16,5% от некомпетентните студенти, които са постигнали резултат в най-долната четвърт, значително надценяват своите способности. И се оказва, че 3,9% значително са подценили резултата си. Това означава, че почти 80% от некомпетентните студенти са били доста добри в оценката на реалните си способности – далеч от идеята, изложена от Дънинг и Крюгер, че некомпетентните постоянно надценяват своите умения.

Дънинг-Крюгер днес

Оригиналната статия на Дънинг и Крюгер започва с цитата:

„Една от съществените характеристики на некомпетентността се състои в това, че човекът, който страда от нея, не е способен да разбере, че е некомпетентен.“

Тази идея се разпространи широко както в научната литература, така и в поп културата. Но според работата на проф. Гейз и колегите му, реалността е, че много малко хора са наистина некомпетентни и неосведомени за собствените си знания.

Експериментът на Дънинг и Крюгер наистина открива реален ефект – повечето хора смятат, че са по-добри от средното. Но според работата на екипа на проф. Гейз това е всичко, което Дънинг и Крюгер са показали. Реалността е, че хората имат вродена способност да преценяват своята компетентност и знания. Да се ​​твърди обратното е неправилно.

Справка: Nuhfer, Edward, Christopher Cogan, Steven Fleisher, Eric Gaze, and Karl Wirth. "Random Number Simulations Reveal How Random Noise Affects the Measurements and Graphical Portrayals of Self-Assessed Competency." Numeracy 9, Iss. 1 (2016): Article 4. DOI: http://dx.doi.org/10.5038/1936-4660.9.1.4

Адаптирано от статия, първоначално публикувана в The Conversation.The Conversation

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !