Един добруджанец се опитва да разплете проблемите на квантовата електромагнитна теория

НаукаOFFNews Последна промяна на 22 май 2024 в 00:00 2780 0

Неделчо Стефанов хвърля предизвикателство на Стандартния модел на елементарните частици, който знаем, че все пак е непълен и несъвършен.

Кредит Ben Gibson / NASA, Adobe Stock

Неделчо Стефанов хвърля предизвикателство на Стандартния модел на елементарните частици, който знаем, че все пак е непълен и несъвършен.

Има хора, които цял живот тренират мускулите си, и това им носи здраве и добро настроение. Но има и други хора, които тренират мозъка си. Представям ви идеите на един 70-годишен атлет от втория тип. Казва се Неделчо Стефанов, пенсиониран машинен инженер и бивш дребен зърнопроизводител от Добруджа.

Той хвърля предизвикателство на Стандартния модел на елементарните частици, който знаем, че все пак е непълен и несъвършен.

Тук първо в много кратък вид ще ви представя част от неговото писмо, в което представя накратко вижданията си за "Стандартният модел" в концепцията на космологията с някои негови нестандартни елементи, а в края ще видите в съкратен вид (на български) статията му, която ще излезе в портала за препринти arXiv:

1) За времето по-малко от времето на Планк и температура по-малка от 1032K , там където Стандартният модел (СМ) приема, че е квантово гравитационната ера приемам, че следствие на флуктуации на абсолютният вакуум, действат не една суперсила и антисуперсила. Това е първата най-важна симетрия.

2) В тези две (противоположни) суперсили извършват своя танц всички видове кварки ту напред, ту назад във "времето". За да преминат от едната в другата суперсила те ползват като посланници - глуоните - посредници на силните квантови взаимодействия. В "пространството, заето от суперсилата" те се явяват като частици от "пространството на антисуперсилата", съответстветстващите им античастици. В това метастабилно състояние на абсолютният вакум на границите на двете суперсили е времето "сега",  това е първата така да се каже "илюзия" за време т.е.

3) започва да цъка часовникът на времето. На границата "сега" при преминаването от едното метастабилно състояние в другото кварките се явяват като елементарни частици, придобили маса.

В този "свръхвременен миг" се изгражда мировата линия на бъдещата материя.

Мировите линии на материята, които ще наречем надлъжни линии, и напречните равнина на времето "сега", в която се осъществяват силните взаимодействия, изграждат мрежата на гравитационните взаимодействия. Това е първото нарушаване на суперсиметрията. В СМ това е времето на Планк=10-43секунди.

Квантовата физика в настоящият си вид се занимава със събития които стават в реално време, между елементарни частици. Аз ще изразя може би прекалено силното твърдение, че именно в това се явява непълнотата на тази теория. Примери: не дава отговори на следните, а и много други въпроси:

1. Защо е видима много малка част от общата материя.

2. Как работи "илюзията" за време.

3. Защо е голям процентът на хелия, защо има много електронно неутрино.

и т.н.

Изразявам мнението си и нямам притенции да е пълно.

Въпреки това ще предам разговора между Джон Уилър и Ричарт Файнман - публикувано в списание "Наука и техника" на БТА издание от 20.март, 1968г., брой 12 в статията на Мартин Гарднер - "Може ли времето да тече назад". Както се казва - "нищо ново под слънцето". Ето какво разказва Файнман при получаването на Нобеловата си награда:

"Фейнман", каза Уилър, "аз знам защо всички електрони притежават един и същ заряд и една и съща маса."

"Защо ?" - запитах аз.

"Защото", отговаря Уилър, "всички те са един и същ електрон!"

Уилър започнал да обяснява по телефона представата си за мировата линия на електрона - ту напред ту назад във времето и пространството. Тази мирова линия приличала на огромно объркано кълбо. ако се направи напречен разрез на това кълбо под прав ъгъл към оста на времето, ще получим триизмерна картина на пространство - времето.

Аз съм почитател не само на Джон Уилър, а и на много други учени. Но ако в тази щура идея с танца на електрона заменим електрона с кварк-глуоните частици, мисля, че има какво получим, напримар можем да си обясним стабилността на протоните дори до вечност, а на неутроните много по-кратко. Можем да си обясним ролята на електромагнитните взаимодействия, като регистратори на силните взаимодействия, че те някога преди времето на Планк са били вече факт.

Ето съкратеният откъс от статията на инж. Неделчо Стефанов. 

Неделчо Стефанов много разчита на обратна връзка, мнения и критики. При желание,може да му се обадите:

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !