Иновативните решения на д-р Стоян Гишин в областта на акумулаторните батерии

 От повече от 40 години акумулаторните батерии са основен обект на изследванията на изобретателя, който притежава над двадесет патента и свидетелства за полезни модели. С последните две свои изобретения ученият решава проблема с рециклирането на благородни и ценни метали от излезли от употреба оловни акумулатори, както и автоматичното непрекъснато тестване и възстановяване на акумулаторни батерии с приложение в различни граждански и индустриални обекти.

Д-р Стоян Гишин е роден през 1941 г. в град Съединение, който тогава е все още село Голямо Конаре. Завършва Средно смесено училище „Христо Ботев“ през 1959 г. в родното си село, а по-късно – през 1963 г. – и Техникум по индустриална химия „Проф. Асен Златаров“ в Димитровград. Пет години по-късно се дипломира с отличен успех в СУ „Св. Климент Охридски“ в специалността „Химия и Физика“. Заради успеха си Стоян Гишин получава предложение да остане в София, но отказва и заминава за Варна, където в днешния Технически университет-Варна изкарва своите докторантски години. Ректор на университета е проф. Петър Пенчев, който, след изтичането на ректорския си мандат, кани д-р Гишин във Висшия машинно-електротехнически университет в София – сега ТУ-София, където Стоян Гишин работи и до днес.

Първото си изобретение младият учен прави близо две години, след като завършва – докато още живее и работи във Варна. То представлява метод за електроформиране на акумулаторни плочи. От тогава досега д-р Гишин е патентовал над 20 изобретения в България, САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Чехия и други страни. Всички те са решения по проблемите на нестационарните електро технологични процеси при акумулаторни батерии, галванични покрития и рециклиране на метали от бедни разтвори. Обяснява, че проблемите в електрохимията са два: единият, това са електрохимичните системи, при които има противо електродвижещо напрежение, а другият са металите, при които няма такова напрежение. Той работи и в двете научни области.

Носител е на няколко златни медала за различни свои разработки в тези области, но признава, че медалите не означават толкова много за него, колкото интересът от страна на компании, които биха реализирали неговите изобретения.

Ето и част от същината на две от последните изобретения на д-р Стоян Гишин.

Интелигентни системи за заряд, тестване, изпитания и възстановяване на електрическите характеристики на акумулаторни батерии.

Изобретателят познава технологиите, по които се произвеждат различните акумулаторни батерии – стартерни, никел-кадмиеви, с IDM технология, с технология с микропорест сепаратор и други. В практиката си е посещавал заводи в страната и чужбина, където е наблюдавал тези процеси, но към проблемите в областта той подхожда комплексно, надскачайки първоначалното производство на акумулаторни батерии. В тази разработка освен него се включват и функционирането на батерията по време на експлоатация, нейният заряд (отново защитена с патент иновация), тестването и възстановяването на електрическите й характеристики. Най-голямото постижение в това изобретение следва да се търси в тестването на акумулаторната батерия, като д-р Гишин отбелязва, че в случая то е приложимо независимо от нейния вид – алкална, никел-кадмиева, оловна и пр. И дава пример с една електрическа подстанция на Националната електрическа компания, в която има две батерии от по 110 V, 200 – 400 Ah. В случай, че отпадне променливото напрежение, батерията трябва да държи всички системи в продължение на два часа, за да не изгори подстанцията. Чрез мониторинга, който Стоян Гишин разработва, батерията е под непрекъснато наблюдение без да се откача. В устройството, което той изобретява, има измерващ блок и обработващ блок, а чрез облак данните влизат в лаборатория. „И на компютъра се изписва „батерията отговаря“. Ако се появи червено флагче, значи батерията не отговаря. Това означава, че трябва веднага да се отиде на място“, пояснява изобретателят и допълва, че устройството може да бъде настроено да отчита в различни интервали от време – всяка секунда, на пет минути, на всеки час и т.н. Д-р Стоян Гишин е автор на критерия, на ноу-хау за това тестване, а работата по софтуера е дело на неговите екипи от студенти и докторанти. „И в САЩ има подобен метод, и канадците го имат. Но моят е по-надежден“, казва той.

Казано с други думи, системите на Стоян Гишин представляват едно енергоефективно и екологично зареждане, автоматично непрекъснато тестване на акумулаторни батерии от различни електрохимични системи в постоянна експлоатация и тяхното енергийно възстановяване. Капиталовложението за едно такова устройство, по думите на неговия автор, възлиза на стойност под 1000 лева и е значимо за икономиката на страната.

Друго значимо и любопитно изобретение са

технологиите с импулсен ток и компютърно управление за рециклиране на благородни и ценни метали от електролитни и твърди отпадъци и при преработка на оловни акумулатори.

По последни данни на НСИ (за 2014 г.) в България са образувани общо 2170 тона опасни и 287 тона неопасни отпадъци от батерии и акумулатори. Д-р Гишин обяснява, че огромните количества оловни акумулатори – стационарни, стартерни или тягови, които ежегодно излизат строя, се рециклират в трите завода в България – Комбината за цветни метали в Пловдив (КЦМ 2000 АД), завода в Монтана и този в Долна баня. Но те улавят само 95% от оловото, което е 50% от акумулатора. Останалите пет процента, заедно с метали като бисмут, калай, сребро и др., остават като отпадък, който се изнася – например в САЩ и ЮАР, където има внедрени технологии за тяхната преработка. „А тези метали са скъпи и важни за икономиката на всяка държава“, коментира Стоян Гишин.

Проблемът е, че с електрохимията с постоянен ток тези ниски количества не могат да се извличат. Д-р Гишин е създал технология с импулсен ток, която е изпробвал първоначално на водни разтвори на мед и сребро, извличайки количество от под един грам без преразход на енергия.

С тази своя разработка изобретателят кандидатства по ОП „Конкурентоспособност“. След приключване на проекта би следвало и трите завода, които работят в сферата на рециклирането на територията на България, да внедрят технологията, към която интерес проява и китайски завод. За една година рециклирането на метали по моя метод възстановява своята инвестиция, казва авторът. Обидно ми е като българин заради фирмите-износители на сребро и мед, коментира той проблема, който е и световен.

През декември 2016 г. Стоян Гишин получава последния си патент – за метода за зареждане на акумулаторни батерии. В момента подготвя лицензии за завод в Китай, който се нарежда в челната петица по производство на акумулатори за електрически велосипеди, триколки, четириколки и електромобили. При посещението си в Китай д-р Гишин забелязва едно: в Китай работят. Освен това там всички са усмихнати.

На едно свое участие в конференция в САЩ Стоян Гишин се среща с американския учен Лотфи Аскер Заде, който през 1973 г. създава теорията за размитата логика (fuzzy logic). Нормални хора, които работят – това е впечатлението на българския учен.

Проблемът е в това младите хора да работят, но тези, които са над тях – ръководители на катедри или мениджъри във фирми, и държавата – да ги подкрепят, споделя мнението си за новото поколение д-р Гишин, в чието успешно бъдеще той не е напълно убеден.

Още по темата

26/11/2016

Човекът

Изобретателят Стефан Станев или как се живее заради идеите (видео)