Коя е първата жена професор в България

Елисавета Карамихайлова е първата жена – хабилитирано лице в Софийския университет, първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия и първата жена – професор по физика в България, основателка на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН.

Елисавета Карамихайлова е родена във Виена, където баща ѝ, д-р Иван Карамихайлов, следва медицина. Там прекарва ранното си детство и получава домашно образование от своята майка, музиколожката Мери Слейд. През 1907 г. семейството се завръща в България, където хирургът д-р Карамихайлов започва работа в новосъздадената болница "„Червен кръст“, чийто приемник е днешният институт „Пирогов”. Елисавета постъпва в Първа софийска девическа гимназия, една от най-елитните гимназии в страната. Именно там тя се запознава с идеите на феминизма, благодарение на своите учителки, които са активни представителки на феминисткото движение у нас. След като завършва полукласическия отдел с отличен успех, през есента на 1917 г. Карамихайлова заминава за Виена, където се записва във Виенския университет.

След като завършва физика и математика във Виена, защитава докторската си дисертация на тема атомна физика и започва работа в Института за радиеви изследвания във Виена — важен момент в професионалното и личностното ѝ развитие. Там, заедно с проф. Карл Пршибрам, който е сред учените, подкрепящи женското участие в лабораториите, работят върху радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията. Едновременно с това Елисавета се записва като извънредна слушателка във Виенската политехника, където посещава лекции по електротехника и радиотехника, като е допусната и до практическите упражнения в залите на Електротехническия институт (Карамихайлова е една от малкото жени, които прекрачват прага на Виенската политехника по това време – жените там са допуснати за студентки от академичната 1918/19 г.).

Желанието ѝ да разширява своята експертиза я подтиква да се насочи към електро- и радиоинженерството, единствените области, достъпни за жените по това време. Изследванията ѝ върху гама-лъчите и полония и до ден днешен са актуални и смятани за огромна стъпка напред в съвременната физика. През 1923 г. Елисавета е поканена да се включи в изследване на трансмутацията на атомите на леките елементи при облъчване с алфа-лъчи. Това е едно от най-актуалните направления на ядрената физика за онова време – пионерският етап на съвременната физика в сферата на ядрени реакции. Институтът за радиеви изследвания често е описван като „Меката за жените”, тъй като през първите му 25 години 30% от учените и студентите там са жени. Там Елисавета работи заедно с известните физици Ханс Петерсон, Елизабет Рона, Мариета Блау, Берта Карлик. Малко известен факт е, че Елисавета Карамихайлова и сътрудничката ѝ Мариета Блау са били само на крачка от откритието на неутроните, но малкото забавяне в публикуването на резултатите им ги лишава от тази заслужена слава.

Атмосферата на подкрепа и приятелство между жените-учени ги кара смело да заявяват амбициите си и да търсят подкрепа под форма на стипендии от международни организации. Така през 1935 г. Елисавета, вече член на International Federation of University Women (IFUW), получава тригодишна стипендия за подпомагане на научните изследвания на талантливи жени-учени на Колежа за жени „Гъртън” (Girton College) на Университета в Кеймбридж, Англия. Приета е да участва в научните изследвания в Кавендишката лаборатория, където по онова време работят бъдещите Нобелови лауреати Дж. Чадуик, Дж. Кокфорд, П. Блакет, М. Борн, Е. Епълтън. За разлика от Института за радиеви изследвания във Виена, в Кавендишката лаборатория – най-известната по онова време лаборатория по атомна физика – работят преобладаващо мъже, но тя е от малкото лаборатории в Кеймбридж, които приемат жени-учени. Там в продължение на 4 години Елисавета работи върху значителни изследвания в областта на физиката и по-конкретно енергията на гама-лъчи.

Тези успехи затвърждават решението ѝ да се върне в България, за да бъде полезна на българската наука. Силен мотив за това е фактът, че след единадесет години опити за постоянна позиция, най-сетне е назначена за редовен доцент по експериментална атомна физика в Софийския университет (СУ) през 1939 г. Липсата на подкрепа и материална база, както и проявите на сексизъм от страна на колегите ѝ мъже (отказващи да допускат жени на семинари във Физическия факултет) не успяват да я обезкуражат. Посветена на науката, решава да трансформира собствения си офис в университета в лаборатория, за да даде възможност на студентите ѝ да ползват нейното оборудване с цел да ги обучи в най-съвременните научни методи. Стреми се да създаде новa колективна култура, като организира седмични срещи по чай вкъщи със своите студенти и докторанти, мъже и жени, по подобие на партита на по чаша чай, организирани в Института по радиеви изследвания във Виена.

Така тя става член на Дружеството на българките с висше образование (ДБВО), българския клон на IFUW. Елисавета е член на IFUW в Австрия още от 1922 г., а леля ѝ, Елена Карамихайлова, една от първите художници в България, е била членка на Секцията на жените художнички в ДБВО. Дружеството работи за прекратяване на порочните дискриминационни практики в Софийския университет. През 40-те години дружеството организира серия от лекции, на които Карамихайлова говори за най-новите постижения в своята област, и които биват широко отразявани от популярната по това време феминистка преса: ”Женски глас”, “Жената” и “Вестник на жената”. През 1945 г. в университета се обособява Катедра по атомна физика и Карамихайлова става първият ѝ ръководител.

След 9 септември 1944 г. животът и кариерата на Елисавета претърпяват тежки промени. Обвинена за враг на режима, тя е освободена от Факултета по физика и поставена в списъка с „ненадеждни“ учени с аргумента, че си е позволила да обижда съветската наука и руския народ. Според запознати, обектът на нейното недоволство не представлявала науката на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) като такава, а контролът на партията върху научните изследвания. С течение на времето Карамихайлова губи правото си да публикува своите трудове, както и да комуникира и пътува със служебни цели, a обхватът на работата, с която ѝ е позволено да се заема, става все по-малък и встрани от експертизата ѝ. Работи по малки, практически проекти и проучвания върху радиоактивността на минерални бани, скали, лечебна кал и почва.

Преди смъртта си през 1968 г., Елисавета дарява цялата своя собственост на Българската академия на науките, което обаче не попречва на институцията да продължава със своята възбрана върху труда ѝ до 80-те години. Единствените статии, в които името ѝ присъства, бегло упоменават нейната дейност като физик, но не и като феминистка и университетски преподавател.

Елисавета остава в историята като първата жена в България, не само занимавала се с атомна физика, а и постигнала значителни успехи и световно признание в областта. Според думите на първия асистент на Елисавета, акад. Христо Христов, нейният живот „бе един живот за науката. Тя живя с нея, за нея и чрез нея.” Със своята решителност и откровена любов към науката тя успява да остави сериозна следа в тази сфера и да вдъхнови жените, учили се от нея, да следват своите амбиции с увереността, че академичният свят не е привилегия единствено на учените-мъже.

Източник: Francisca de Haan, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms; БАУЖ; Лазарова, Пенка и Балабанов, Никола, Професор д-р Елисавета Карамихайлова - Първият български ядрен физик.

„Паметни жени“ е кампания на Български хелзинкски комитет.