На 14 март 1879 г. в немския град в Улм се ражда Алберт Айнщайн, легендарният физик, символ на науката на 20 век.
Айнщайн е автор повече от 300 научни трудове по физика и около 150 книги и статии в областта на историята и философията на науката.
Най-важните физически теории, които разработва са:
- Специална теория на относителността (1905).
- Обща теория на относителността (1907—1916).
- Квантова теория на фотоефекта.
- Квантова статистика на Бозе - Айнщайн.
- Статистическа теория на броуновото движение, полагаща основите на теорията на флуктуациите.
- Теория на индуцираното излъчване.
През 1921 година получава Нобелова награда за физика. Казват, че му е присъдена за откриването на закона за фотоелектричния ефект, а не за Теорията на относителността, защото по това време присъждащите наградата не са я разбирали.
Днес Общата теория на относителността и Специалната теория на относителността са в основите на съвременната физика. Те вече отдавна не са "само теория", а експериментална наука, чийто прогнози точно съвпадат с реалността.
Общата теория на относителността е най-добрата в момента теория на гравитацията, определяща гравитацията като изкривяване на пространство-времето. Тя описва точно почти всички видими космологични явления, включително черните дупки, а също и наскоро регистрираните гравитационни вълни.
"Айнщайн се бореше със загадката на гравитацията от 1907. Накрая през 1912 г. той е осенен от гениално вдъхновение. Той осъзнава, че масивните тела като Земята или черните дупки могат да изкривяват времето и това изкривяване е причината за гравитацията. Той е изразил тази идея във вида на "закон за изкривяване на времето на Айнщайн" (така аз го наричам) - точна математическа формула, същността на която може да се опише с израза: Всичко се стреми да съществува там, където то най-бавно старее и гравитационното притегляне е насочено именно там. Колкото е по-голямо забавянето на времето, толкова е по-силно гравитационното притегляне. На Земята, забавянето на времето е само на няколко микросекунди на ден, затова силата на гравитацията тук е слаба. На повърхността на неутронна звезда, където забавянето на времето е няколко часа на ден, гравитацията е изключително силна. А близо до повърхността на една черна дупка, където времето почти не се движи, гравитацията е толкова огромна, че дори светлината не може да я преодолее."
Кип Торн, "Интерстелар. Науката зад кадър"
W.W. Norton & Company, 07 ноември, 2014 г.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
14.03 2016 в 17:09
Последни коментари