На 14 октомври 1947 за първи път човек е превишил скоростта на звука в хоризонтален полет

През 1947 г. Джон Коб поставя рекорд за скорост на придвижване по земята за онова време - 634.39 км/ч. Но това не е предел на стремежа на човека за високи скорости.

Още същата година човек за първи път преодолява звуковата бариера.

На 14 октомври 1947 капитанът от Военновъздушните сили на САЩ Чарлс Йейгър (Charles „Chuck“ Yeager)  на реактивен самолет Bell X-1 достига скорост от 1127 километра в час.

Ето как е описано събитието в уикипедия:

На 14 октомври 1947 г. от височина 12 200 m над военното летище Мърок в Калифорния (по-късно преименувано на „Едуардс Еър Форс Бейз“), се чува експлозия, която разтърсва околностите. И по радиото идва кратко съобщение от пилота:

"Бихте ли направили в журнала отметка, че тоя махмер май нещо се е повредил – показва много високи стойности..."

Никога дотогава в историята на авиацията съобщение за „повреден“ прибор на борда не е предизвиквало възторжени викове в командния пункт: „Хей, той успя! Кучият син го направи!“ (The son-of-a-bitch did it!)

Махмерът измерва "числото на Мах", наречено на името на австрийския физик Ернст Мах. Единица по махмера (Mach = 1,00) е скорост, която на морското равнище при +15 градуса по Целзий и относителна влажност 65% се равнява на 333 м в секунда.

Става дума за скоростта на звука. „Експлозията“ – за пръв път прозвучала в атмосферата на планетата - е първото практическо доказателство за правотата на теорията, че при достигане на скорост на обтичане на самолетното крило над скоростта на звука компресираният пред челния (атакуващия) ръб на крилото въздух се освобождава чрез взрив и се откъсва от обтичащия крилото поток. Пилотът изобщо не чува  тътнежа, защото се движи по-бързо от звуковата вълна.

Самолетът е Bell X-1 с ракетен двигател, а „кучият син“ e капитанът от военновъздушните сили Чарлз „Чък“ Йейгър. Звуковата бариера е преодоляна за пръв път. Махмерът е показал 1106, или 1127 км/ч.

Полетът на Йейгер има интересна предистория:

Цивилният пилот-изпитател на заводите "Bell", на когото предлагат да се опита да лети по-бързо от звука, поисква огромна сума, за да поеме риска. Изпитанията се забавят. Йейгър твърди, че "звуковата бариера не е тухлена стена в небето", а по-скоро "бариера в мисленето на кабинетни учени, които не са пилоти". Предлагат му да направи опита и го питат колко пари ще иска за това, а той отговаря, че си получава заплатата, именно за да лети.

Преди насрочения рекорден опит капитан Йейгър пада от кон при вечерната си езда и си счупва 2 ребра. Знае, че ако командването научи за това, няма да му разреши полета. Намира някакъв селски лекар на 80 км от базата, който му прави компресивна превръзка на гръдния кош. На сутринта Чък излита, за да кацне като първия човек, летял по-бързо от звука.

Йейгър продължава свръхзвуковите полети. Всеки път, когато някой друг бие рекорда му, Чък търси и намира реванш — поставя рекорд след рекорд, стигайки над двойна скорост на звука. Той изпитва реактивните изтребители F-86 Sabre, F-100 Super Sabre и F-104 Starfighter. При полет за световен рекорд на височина се налага да катапултира, загубва 2 пръста на ръката си – и продължава да лети. Носител е на всички възможни американски и няколко чуждестранни ордени, става единствения генерал във въоръжените сили на САЩ, който не само не е учил във военна академия, но няма и висше образование.