На този ден по време на заседание на Парижката академия на науките са прочетени две писма. Французинът Пиер Жансен (Pierre Jules César Janssen) и англичанинът Норман Локиър (Joseph Norman Lockyer) едновременно уведомяват научната институция на откритието, което всеки един от тях е направил самостоятелно.
И двамата астрономи съобщават, че в спектъра на слънчевата корона по време на слънчево затъмнение са забелязали жълта линия, която не принадлежи на нито един от известните елементи.
Спектрални линиии на хелия. Източник: wikimedia.
По-късно Норман Локиър приписва тази спектрална линия на нов елемент, който нарича хелий. През 1895 година шотландският химик Уилям Рамзи е отделил хелий от земна руда - от минерала клевеит. Но на Земята хелият е рядкост дори в свързан вид.
Затова пък във Вселената хелият е втори по разпространение след водорода. Почти всичкият хелий е формиран през първите няколко минути след Големия взрив, а по-късно се добавят нови количества в резултат на термоядрения синтез от водорода на звездите.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
26.10 2015 в 19:14
нека да можем да ги видим и в оригинален блясък/размер
Извинявам се за OFF-топика и поклон за усилията(трудно възмездими) положени при създаването на този раздел - "Наука" ;)
Последни коментари