На този ден по време на заседание на Парижката академия на науките са прочетени две писма. Французинът Пиер Жансен (Pierre Jules César Janssen) и англичанинът Норман Локиър (Joseph Norman Lockyer) едновременно уведомяват научната институция на откритието, което всеки един от тях е направил самостоятелно.
И двамата астрономи съобщават, че в спектъра на слънчевата корона по време на слънчево затъмнение са забелязали жълта линия, която не принадлежи на нито един от известните елементи.
Спектрални линиии на хелия. Източник: wikimedia.
По-късно Норман Локиър приписва тази спектрална линия на нов елемент, който нарича хелий. През 1895 година шотландският химик Уилям Рамзи е отделил хелий от земна руда - от минерала клевеит. Но на Земята хелият е рядкост дори в свързан вид.
Затова пък във Вселената хелият е втори по разпространение след водорода. Почти всичкият хелий е формиран през първите няколко минути след Големия взрив, а по-късно се добавят нови количества в резултат на термоядрения синтез от водорода на звездите.


















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
26.10 2015 в 19:14
нека да можем да ги видим и в оригинален блясък/размер
Извинявам се за OFF-топика и поклон за усилията(трудно възмездими) положени при създаването на този раздел - "Наука" ;)
Последни коментари
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция