Роденият на 19 юни 1623 г. Блез Паскал е изтъкнат френски математик, физик, философ, теолог и писател.
Бащата Етиен Паскал е данъчен инспектор, но и любител-математик - на негово име, а не в чест на известния му син, е математическата крива, наречена "Охлюв на Паскал". От него Блез Паскал получава първите си познания по математика и философия и напредва толкова бързо, че е обявен за дете-чудо.
Всъщност бащата му го ограничава от сериозни занимания по математика до 15-годишна възраст, но година по-късно, на 16-годишна възраст Блез Паскал доказва теорема за вписан в конично сечение шестоъгълник, известна като „Теорема на Паскал“. Тя е публикувана в знаменитото му „Есе за коничните сечения“ (Essai pour les coniques). Младият Паскал разработва множество класически за математиката и физиката идеи.
За да помогне на баща си в изчисленията, 17-годишният Паскал изобретява оригинална сметачна машина, за която по-късно получава кралски патент под името „Колело на Паскал“. В продължение на почти три века, изобретатеният от него принцип за свързване на колелата остава основа при създаването на повечето аритмометри.
Сметачната машина на Паскал. Wikipedia Commons
На 25-годишна възраст проектира блестящ експеримент, потвърждаващ предложението на Торичели за съществуването на атмосферно налягане, за което на неговото име е наречена единицата за налягане.
Паскал стига до заключението, че въздушното налягане е частен случай на равновесие на течностите и тяхното налягане. Така извежда основния закон на хидростатиката, който сега носи неговото име. В своя "Трактат за равновесието на течностите" представя идеята си за хидравлична преса.
На 31-годишна възраст полага основите на теорията на вероятностите, вече има редица ключови трудове по математически анализ, теория на числата, алгебра. Неговият "Трактат за аритметичния триъгълник" изследва свойствата на т. нар. "Триъгълник на Паскал" и приложението му в изчисляването на броя на комбинациите, без да се прибягва до алгебрични формули. В този трактат Паскал предлага и метод за изчисляване на степените на естествените числа.
"Триъгълник на Паскал". Wikipedia Commons
Скоро обаче Паскал преживява рязък завой към философията и теологията. Последните 5 години от живота му са запълнени с неговите "Мисли - бележки за подготвяното съчинение Апология на християнската религия."
Ето и някои от тях:
Въображение - То е преобладаващата способност на човека, майстор на заблуждението и лъжата, още по-коварно, защото не винаги измамно, то би било безпогрешно мерило за истината, ако неизменно ни лъжеше. Но макар в повечето случаи да ни мами, въображението с нищо не разкрива това свое качество, защото оцветява еднакво и истината и лъжата. Ако най-великият философ на света трябва да мине по достаъчно широка дъска, но с пропаст под нея, макар здравият разум да го убеждава, че няма никаква опасност, въображението му ще вземе превес. Мнозина само при мисълта за това ще прежълтеят и ще плувнат в пот. Нямам намерение да изреждам всички прояви на въображението. Въображението властва над всичко, то създава красотата, справедливостта и щастието, което е всичко в света.
Нещо, на което робуваме най-много, често се оказва съвсем маловажно. Песъчинка, превърната в планина от въображението ни. Насочим ли го в друго направление, лесно ще открием заблуждението си.
Самолюбие - Същността на самолюбието и на човешкото аз е да обича само себе си и да мисли само за себе си. Но какво да стори човек? Не е в негова власт да предпази любимия си обект от недостатъци и страдания: иска да бъде велик, а се вижда нищожен; иска да бъде щастлив, а се вижда нещастен; иска да бъде съвършен, а се вижда съвсем несъвършен; иска да бъде обичан и ценен от хората, а съзнава, че недостатъците му заслужават само отвращение и презрение. Поради това противоречие у него възниква най-несправедливата и възможно най-престъпната страст; той започва да изпитва смъртна омраза към истината, която убедително изобличава слабостите му. Естествено, неприятно е да си изпълнен с недостатъци, но още по-лошо е да ги имаш, а да не искаш да ги признаеш, защото тогава проявяваш още един: умишлена самоизмама. Не желаем другите да ни лъжат; несправедливо ни се струва, ако искат да ги ценим повече, отколкото заслужават: справедливо ли е тогава ние да ги лъжем и да искаме те да ни уважават незаслужено.
Никой не говори за нас в наше присъствие така, както говори в наше отсъствие. Разбирателство между хората се гради единствено на взаимната заблуда.
Убеден съм, че ако всички хора знаеха какво говорят едни за други, не би имало и четирима приятели в целия свят.
Само от това, че хората нямат никакъв интерес да ни лъжат, не бива да заключаваме, че ни казват пълната истина; някои хора лъжат просто заради удоволствието от лъжата.
Тъй като по рождение сме нещастни при всички обстоятелства, нашите мечти ни рисуват щастливо състояние, съчетавайки сегашното с удоволствия, присъщи на друго състояние. Постигнем и тези удоволствия, пак няма да сме щастливи, защото при новото ни състояние ще възникнат нови желания.
Не зная кой ме е създал, нито какво представлява светът, нито какво съм самият аз; в ужасяващо неведение съм за всичко; не зная какво представляват тялото ми, сетивата, душата и онази част от съществото ми, която обмисля думите ми, която разсъждава за всичко и за себе си, но се познава толкова малко, колкото познава всичко останало. Съзерцавам всяващите ужас простори на всемира, които ме затварят отпред, и съм прикован в едно кътче от тази необятна шир, без да знам защо точно тук, а не другаде, нито защо за малкото време, отредено ми за живот, е избран този миг, а не някой друг от вечността преди и след мен. Накъдето и да се обърна, виждам само безкрайности, които ме заграждат отвред като нищожен атом, като мимолетна сянка, пробягваща безвъзвратно. Зная само едно, че скоро трябва да умра, но от всичко най-малко ми е позната именно смъртта, която не мога да избягна.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари