Нобелист по физика ще изнесе лекция в БАН за гравитационните вълни

НаукаOFFNews Последна промяна на 11 декември 2018 в 10:28 24972 0

Носителят на Нобеловата награда по физика за 2017 г. проф. Бари Бариш ще изнесе лекция на тема „Гравитационни вълни: от детекторите до регистрирането им“ на 11 декември 2018 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН на ул. „15-ти ноември“ 1 от 17 часа.

В лекцията си проф. Бари Бариш ще разкаже за предизвикателствата при провеждане на експеримента за откриване на гравитационните вълни и за техническите нововъведения, които позволяват потвърждаването на общоприетия в съвременната физика възглед на Айнщайн за характера на гравитацията.

Бари Кларк Бариш (Barry Clark Barish) е американски експериментален физик, професор емеритус по физика в Калифорнийския технологичен институт и водещ експерт по гравитационни вълни. Работи по проекта за Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory, LIGO) в град Ханфорд.

През 2017 година Бариш е отличен заедно с Райнър Уайс и Кип Торн с Нобелова награда за физика за „определящите им приноси към детектора LIGO и наблюдението на гравитационните вълни“. 

Събитието се организира от Института по физика на твърдото тяло – БАН.

Бари Бариш е роден през 1936г. в Омаха, Небраска, САЩ. Проф. Бариш получава бакалавърска степен по физика през 1957г. и защитава докторат през 1962г. в Калифорнийския университет, Бъркли, САЩ. Започва своята кариера като научен сътрудник в Бъркли (1962г.-1963г.) и след това е изследовател в Калифорнийския технологичен институт (CalTech), където преминава по-нататъшната му кариера. През 2005г. е избран за почетен професор на същия университет. В научен план професор Бариш започва кариерата си в областта на физиката на високите енергии. Работи по експерименти с линейния ускорител в Станфорд. През 1980г. се включва в търсенето на магнитни монополи - хипотетична елементарна частица, която представлява изолиран магнит с един полюс. Професор Бариш ръководи екип за проектиране на експеримент за свръхпроводящ супер колайдер (Superconducting Super Collider, SSC) - гигантски ускорител за елементарни частици в Тексас - но през 1993г. Конгресът на САЩ спира този проект.

През 1994г. професор Бариш става главен изследовател в проекта LIGO (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory). В периода 1992г.-1993г. Националният фонд за научни изследвания на САЩ (NSF) изразява сериозни съмнения относно неговата осъществимост и управленска структура. Професор Бариш е в основата на сериозни организационни и технически промени в дизайна на LIGO, като например използването на твърдотелни лазери, които са по-мощни, отколкото първоначално планираните аргонови газови лазери. По проекта LIGO в тясно сътрудничество работят Калифорнийският технологичен институт и Масачузетският технологичен институт. В процеса на работата професор Бариш разбра, че за постигане на целите на проекта LIGO е необходим постоянен персонал от специалисти в много различни области от науката и технологиите и широко международно сътрудничество. През 1997г. под негово ръководство се създава LIGO Научно Сътрудничество (LIGO Scientific Collaboration, LSC) - екип от стотици учени от цял свят. През същата година професор Бариш е избран за директор на LIGO. Извършените промени и изграждането на научен екип с необходимия потенциал удовлетворява Националния фонд за научни изследвания на САЩ и проектът получава сериозно финансиране. Строителството на два интерферометъра започва през 1994г. в Ливингстън, Луизиана и в Ханфорд, Вашингтон. Първите наблюдения с изградените интерферометри започват през 2002г. Въпреки, че в ранните си години LIGO не открива никакви гравитационни вълни, професор Бариш прокара планове за обновена версия на системата Осъвременено LIGO (Advanced LIGO). През 2004г. новият проект е одобрен от Националния фонд за научни изследвания на САЩ и през 2014г. е завършено неговото изграждане. На 14.09.2015г., благодарение на своята безпрецедентна чувствителност, Advanced LIGO за първи път регистрира гравитационни вълни, генерирани при сливането на двойка черни дупки, които се намират на 1.3 милиарда светлинни години от нас.

На основата на казаното, по предложение на катедра Квантова електроника, подкрепено от Факултетния съвет на Физически факултет, Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” удостои проф. Бари Бариш с почетното звание "Доктор хонорис кауза".

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !