Големият адронен колайдер (LHC) ще стартира този месец след двугодишен ремонт и модернизация. Сега ще може да се сблъскват частици с почти два пъти по-високи енергии от преди. Това ще отвори нови възможности да се надникне в неизследвани досега области на физиката на елементарните частици.
В статия на ABC Science, д-р Мартин Севиър (Martin Sevior), учен от колаборацията LHC Atlas разказва за надеждите за отговор на големите загадки на строежа на Вселената, които дава подновения адронен колайдер на ЦЕРН.
"Очаквахме да намерим Хигс бозона, защото [с него] Стандартният модел на физиката на елементарните частици работи добре, щеше да е наистина странно, ако не бяхме го намерили. Сега преминаваме на най-високите нива на енергия, с които някога е работено и с нетърпение очакваме какво ще видим там!", казва д-р Мартин Севиър.
"Надяваме се, че подсиленият колайдер да позволи на физиците да открият нещо, което не очаквали", допълни той.
1. Тъмната материя
Тъмната материя съставлява около 75% от цялата материя във вселената, но учените все още не знаят какво представлява и затова я наричат тъмна материя.
"Астрономите за първи път забелязали, че тъмната материя съществува, когато разбрали, че гравитационното привличане е недостатъчно, за да обикалят с толкова голяма скорост звездите около центъра на галактиката," казва Сервиър.
Главен кандидат за частица на тъмната материя е WIMP (Weakly interacting massive particles), т.е. хипотетичните "слабо взаимодействащи масивни частици".
WIMPs могат да са от типа на суперсиметричните частици, огледални образи на нормалните частици като електрони и кварки.
Съвременното ни разбиране за физиката на елементарните частици, известно като "Стандартния модел" работи добре за разясняване повечето неща на субатомно ниво.
"Въпреки това уравненията започват да се чупят над енергии от порядъка на тераелектронволт, затова този прилив на енергия е толкова вълнуващ" - казва Севиър.
"За да се обясни това, теоретиците са измислили суперсиметрията, която удивително прогнозира частици със същите свойства като тъмната материя. Ето защо суперсиметрията е водеща теория - кандидат за физиката отвъд Стандартния модел, макар че няма доказателства за нея все още".
Ако учените са прави, частиците на тъмната материя трябва да бъдат намерени в по-високите енергийни нива, които вече са възможни в LHC.
2. Антивеществото
Антиматерията е като обикновената материя, но с противоположен заряд. Антиматерията е загадка, защото би трябвало да е имало е имало равни количества материя и антиматерия по време на Големия взрив, създал Вселената преди 13,7 милиарда години.
Днес обаче няма следи от антиматерия в галактики или мъглявини и антиматерия се вижда рядко и само за кратко, например при някои видове радиоактивно разпадане, преди да се анихилира при контакт с нормалната материя.
Ние съществуваме в материален свят, затова учените смятат, че трябва да има минимални разлики в свойствата на материята и антиматерията, които да са определили превеса на обикновената материя.
Магнитен капан за антиводород към експеримента ALPHA на Големия адронен колайдер. (снимка: Niels Madsen)
ЦЕРН вече направи малки количества антиматерия. В един от експериментите учените са запазили 309 атома антиводород, но тъй като материята и антиматерията взаимно се унищожават (анихилират) с отделяне на енергия, когато влязат в контакт, антиводородът изчезва след по-малко от 17 минути.
Възобновяването на работата на LHC ще позволи на учените да продължат да проучват уникалните свойства на антиматерията по-подробно.
"Може би ще разберем дали антиводородът пада надолу или нагоре под влияние на гравитацията", казва Сервиър.
"Това е труден, но интересен тест за фундаменталната физика. Ние очакваме, антивеществото да се ускорява под влияние на гравитацията точно по същия начин, както обикновеното вещество, но никой не го е правил преди, така че нашите идеи за това как работи гравитацията може да се обърнат с главата надолу".
Експериментът ASACUSA - капан за натрупване на антиводород: кухина (в зелено) за свръхфини преходи, шестполюсен магнит (червено / сиво) и антиводороден детектор (жълто). Схема: ЦЕРН
3. Изследване на гравитацията и другите измерения на пространство-времето
Учените искат да разберат защо гравитацията е толкова различна от другите сили на природата.
Възможно е да не чувстваме пълния ефект на гравитацията, ако се разпространява в други измерения.
Учените ще могат да проверят дали съществуват допълнителни измерения като потърсят частици, които могат да съществуват само ако тези допълнителни измерения са реални.
"Така че, вместо суперсиметрията е възможно новата физика да бъде физиката на допълнителните измерения", казва Севиър.
"Теорията предполага, че ще има по-тежки версии на стандартните частици в други измерения, т. нар. частици на Калуца-Клайн, които имат по-голяма маса от тази на стандартните частици."
Една от възможните форми на допълнителни измерения, усукани, "смачкани" до размери, милиарди пъти по-малки от размера на един атом, така че не може да ги видим. В рамките на всяка от тези форми вибрира и се движи струна - основният компонент на Вселената според теорията на Калуца-Клайн и теорията на струните. Илюстрация: Wikimedia Commons
Тези частици могат да се проявят само при високоенергийни сблъсъци.
4. Създаване на черни дупки
Черните дупки са места, където гравитацията е толкова силна, че дори светлината не може да избяга.
Звездните черни дупки се създават, когато гравитацията в края на живота на масивна звезда я свие в достатъчно компактна маса, която би могла да деформира пространство-времето до такава степен, от която няма връщане.
Свръхмасивни черни дупки има в центровете на галактиките, които може да бъдат милиони и милиарди пъти масата на Слънцето.
|
|
Учените предполагат, че микроскопични, с квантов размер, черни дупки, по-малки от един атом, могат да съществуват, ако има допълнителни скрити измерения.
Засега Големият адронен колайдер не е правил никакви микроскопични черни дупки, а ако ги направил, ще са били изключително малки и ще са се изпарили само за 10-27 секунди, разпадайки се или на нормални, или на суперсиметрични частици.
"Ако LHC наистина произвежда микро черни дупки, това ще бъде доказателство за съществуването на допълнителни измерения и техните необичайните следи ще ги направят лесно откриваеми", казва Севиър.
Това, което открият учените, ще зависи от броя на допълнителните измерения, масата, размерите и енергията, при която възниква черната дупка.
5. Съществуват ли гигантски убийци - стрейнджлети?
Освен черните дупки, съществува друга теоретична опасност от високоенергийните сблъсъци в LHC - че може да възникне нещо, наречено убиецът стрейнджлет.
Хипотетичните субатомни обекти от странна материя, наречени стрейнджлет ("странна капка" - от англ. strangelet — strange + droplet) са съставени от почти равен брой горни, долни и странни кварки, които според теорията ще са по-стабилни, когато нарастнат по-големи.
Според една теория стрейнджлетите трябва да променят обикновената материя в рамките на една милионна част от секундата и в крайна сметка ще унищожат Земята, като я превърнат в един единствен гигантски убиец стрейнджлет.
Но Сервиър казва, че това е малко вероятно да се случи.
"Надявам се, да можем да намерим стрейнджлет, защото това ще бъде изключително интересно", казва Сервиър.
"Аз не съм обезпокоен, защото Земята и другите планети са били бомбардирани от изключително високо енергийните космически лъчи и ако тази странна материя можеше да превръща обикновената материя в стрейнджлет, тогава ние би трябвало вече да сме унищожени преди милиарди години."
"Това че ние все още сме тук, е отлично доказателство, че не трябва да се тревожим за това."
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари